Кога усетихте, че той просто вече не ви обича?

  • 7 220
  • 68
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 2 166
Любовта се променя с времето - става обич, отдаденост, благодарност, щастие, привързаност, взаимност.
Тя не изчезва просто така без нищо.
Ако си мислела, че си обичала и са те обичали, а изведнъж всичко е изчезнало, значи
не е било любов никога.

# 16
  • Поморие
  • Мнения: 607
Има моменти, в които човек си ляга до някого, с когото е живял, обичал, планирал бъдеще… и въпреки това се чувства сам. Не става въпрос за кавги или за драми, а за онова тихо, полека изплъзващо се усещане, че повече няма „ние“, а само „аз и ти“ в едно и също помещение.

Темата ми е по-лична, но я пускам с идеята да си поговорим по-честно.

Кога спряхте да усещате топлота, сигурност, близост във връзката си?
Какво се промени – в него, във вас, във времето между вас?
Опитахте ли да го върнете? Или просто приехте, че нещо се е счупило?
И най-вече – как живее една жена в такава връзка… и как (ако) се излиза от нея?

Питам не за да съдим, а за да си споделим. Защото понякога точно така разбираме, че не сме сами. И някои от нас още си събират себе си.
😊
Никога не ме е обичал както мъж трябва да обича една жена (бившият ми мъж), но сега, след раздялата осезаемо чувствата (ако изобщо някога е имал други чувства освен чувство за собственост) са се изпарили съвсем. Грубо отношение, презрение, като към по-нисшо същество, вменяване на вина за всичко, изнудване (да, дори това доживях), но и на всичко отгоре нежелание да ми даде истинската свобода да бъда щастлива дали сама или с някой, който ще ме обича с чиста и "здравословна" любов. Упорити опити за обсебване на всяка свободна минута от времето, спънки за официален развод, но в държанието му.. студенина, грубост, на човек, който сам се има за жертвя и прецакан и отказва да види, че е съсипал и продължава да съсипва чужди животи. Всяка минута, в която поемам от отрицателната му енергия, ме докарва до депресия и тревожни състояния. (уви, виждам го заради децата ни).. Искам да сложа край на това най-после, но той го прави трудно. Защо просто не ме пусне и не започне да подрежда живота си и да търси щастието, както правя аз... Изгодата, която търси я няма при мен.

# 17
  • Далечният изток
  • Мнения: 19 832
Аз пък мислех, че правят опити за бебе...

# 18
  • Deutschland
  • Мнения: 7 784
Катрин, трябва да си намериш друг. Спешно! Този само те дърпа надолу.

# 19
  • По света и у нас
  • Мнения: 3 297
Катрин, рибките обичат само себе си и приятелите си от които се надяват да изкопчат нещо. Ти си му била и ще бъдеш просто “брада” и удобство за пред обществото, която го прикрива, колко е чалнат всъщност.

# 20
  • Мнения: 381
Това за приятелите е много вярно…
Явно ще е вечният ерген

# 21
  • Мнения: 7 801
Това за приятелите е много вярно…
Явно ще е вечният ерген
До това заключение стигна и миналия път преди няколко месеца. За това време какво направи освен да пускаш нова тема и да му кацаш всеки път като ти се обади?

# 22
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 13 640
Приказката за лудия и баницата ли обсъждаме?

# 23
  • Мнения: 2 548
Катрин, а ти изобщо кога и как усети, че той те обича??? Щото, доколкото си спомням от предната ти тема, ти си била на повикване, за спешни случаи, един два пъти месечно, с тази разлика, че не ти е плащал, а и е бил по сигурен от гледна точка на болести.

# 24
  • Мнения: 381
Не визирах изобщо себе си, все пак едва ли съм единствената на света в такава ситуация…

# 25
  • Мнения: 8 451
Щом не визираш себе си, ще ти отговоря. Винаги ще усетиш, когато един мъж те обича. Той ще прави неща, които те радват, няма да те наранява, ще те уважава, ще зачита твоето мнение. Ще го показва с най- малките , до най- големите жестове.
Усеща се. Винаги.

Твоята ситуация отдавна е  колабирала,  умряла,  недостойна за теб, съсипваща те и най- вече, обезценяваща  те в очите на тоя мухъл.
И вече вярвам, че не е той е толкова виновен, колкото ти, която се примирява с трохички.

Каквото  мислим, че заслужоваме, в повечето случаи, това и получаваме.
И да, може повечето да сме били в такава ситуация ( не си мисли, че си единствената), но важното е как и кога сме си събрали достойнството,  гащите и чантите.
Взимаш си поука и повече не допускаш незрели и нещастни хора в пространството си.

# 26
  • Мнения: 3 028
Не мога да отговоря на този въпрос, аз си мисля, че всички ме обичат.
Един бивш се ожени и си мисля, че още ме обича, защото ми харесва всички снимки и публикации освен тези с мъжа ми. Един друг пък ме подмина на улицата. Най-вероятно още гасне по мен, нямам друго обяснение. Grinning
Въобще не виждам причина да стоим във връзка, в която няма нищо положително за нас, независимо дали някой ни обича или не. Мъжът може да ни обича, но да не струва и да ни повлича надолу. Може да не ни обича, но да се разделим с добро и лекота на душата.
Сложно е, когато вече има замесени деца, общи кредити и имоти... Преди това какво си седнала да мислиш някой кога, дали и защо е спрял да те обича.

# 27
  • Мнения: 5 302
Аз усетих като забременях, малко след това се разделихме, няколко години след това се разведохме.
Миналото лято, 10 години след официалния ни развод и 17 години след фактическата ни раздяла си позволи да ми каже, че досега не е обичал никоя след мен. Каквото и да значи това… Simple Smile

# 28
  • Мнения: 6 857
Усещам липса на топлота и любов всеки път когато почне да мучи нечленоразделно в някой магазин и да ме гледа като ядосан бик.

# 29
  • София
  • Мнения: 44 812
По отношение на магазините - абсолютно всеки път, когато ходя в супермаркета, виждам двойки и по-специално мъже, които се държат кофти. БМ също го правеше. И всеки път благодаря за свободата да си пазарувам сама.

Общи условия

Активация на акаунт