О, аз не изисквам одобрение. Знам, че решенията съм ги взела главно за да е удобно на мен самата, а това не винаги среща разбиране.
- Публикувана: 30 май 2025, 13:41 ч.
- Последно мнение: 16 юни 2025, 15:12 ч.
Майките се съдят най-жестоко… от други майки 🙎🏻
Не съм правила никога забележки на майки, но много ме е дразнела винаги агресията от някои деца. Иначе не не интересуват майките, но за мен е недопустимо да не си контролиращия а детето тебе да контролира.
gentle parenting му викат някои
gentle parenting му викат някои
Много хора смятат, все че, че тях като са ги били и са им крещяли, това е единствения начин за отглеждане на дете. И толкова нямат желание да попрочетат и понаучат нещо, за да излязат от този калъп.
Отделно, мен ме потрисат масовите пожелания към децата да са послушни. И все се чудя, наистина ли искат да отглеждат послушковци, вместо деца, които могат да кажат какво искат и знаят как да го постигнат, спазвайки обществените норми, разбира се.
Отделно, мен ме потрисат масовите пожелания към децата да са послушни. И все се чудя, наистина ли искат да отглеждат послушковци, вместо деца, които могат да кажат какво искат и знаят как да го постигнат, спазвайки обществените норми, разбира се.
Послушанчета без характер и живец, едва ли. Ама моето като е все на контра, някак в повече ми идва такваз индивидуалност за крехката му възраст. Все си мисля, че докъм първи клас поне има някои неща, които детето не умее само да прецени доколко са удачни и безопасни и е препоръчително да слушат родителите си.
Пример: моят 5-годишен вече се научи да кара без помощни колела и искаше да отидем на тренировка ( за която се пресичат 4 улици, от които 2 с доста натоварено движение) с колелото. Като той щял да кара бавно ( което е абсурд, защото кара като бесен и не чува, при все че е падал зверски от колело), а аз да съм вървяла редом с него. Разбирам го, че му е кеф, обаче за мен не е дозрял да кара из града и не - няма да стане. И много други примери имам, в които да, отстоява си мнението и желанието и още как, но преценката му не е особено реалистична или причинява голямо неудобство за всички останали. Следователно вместо да се отстоява, е по-добре да слуша. Защото каквото и да си говорим, за мен приоритет в момента е да го опазя здрав и читав и се чувствам много често, все едно сме на война, имайки предвид колко често се наранява, защото не внимава и не чува.
Родителите с послушковци пък биха казали, че може би имат по-страхливички деца, но явно не може хем много смел, хем послушен.
Пример: моят 5-годишен вече се научи да кара без помощни колела и искаше да отидем на тренировка ( за която се пресичат 4 улици, от които 2 с доста натоварено движение) с колелото. Като той щял да кара бавно ( което е абсурд, защото кара като бесен и не чува, при все че е падал зверски от колело), а аз да съм вървяла редом с него. Разбирам го, че му е кеф, обаче за мен не е дозрял да кара из града и не - няма да стане. И много други примери имам, в които да, отстоява си мнението и желанието и още как, но преценката му не е особено реалистична или причинява голямо неудобство за всички останали. Следователно вместо да се отстоява, е по-добре да слуша. Защото каквото и да си говорим, за мен приоритет в момента е да го опазя здрав и читав и се чувствам много често, все едно сме на война, имайки предвид колко често се наранява, защото не внимава и не чува.
Родителите с послушковци пък биха казали, че може би имат по-страхливички деца, но явно не може хем много смел, хем послушен.
Ама това да не си правиш децата послушковци е различно от това, да не ги учиш на безопасност, а и всичко необходимо за живот в общество. Но да искаш, едно дете да прави, само каквото е удобно за родителя, не е много полезно за детето. И не е по-добре да слуша, а е по-добре да му се обяснява, защо не се прави така. Дълго и напоително, а и със примери. Всъщност децата могат хем да са смели, хем да знаят защо нещо е опасно и какви са последствията. А паднало дете от колело, с ужулени колена е съвсем нормално.
Говорим за паднало дете от колело с издрано и отекло лице. Не за жулнато коленце. Някак си като те чета, ми се струва, че май не познаваш наистина буйни и непослушни деца. Те нямат време да те слушат как им обясняваш баавно и напоително кое какво и защо, тъй като са заети с подготовката на поредната лудория. Даже и да те чуе и да се съгласи, пак си прави каквото иска.
Ами, да с колело се пада, въпрос на късмет е как. В спортовете има контузии и разни други екстремности. Но, пожелавам ви послушни дете, щом това искате.
Аз лично предпочитам деца с характер, знаещи какво искат и как да го постигнат. И така съм възпитавала моите. Колко съм успяла, ще си проличи след години, разбира се.
Аз лично предпочитам деца с характер, знаещи какво искат и как да го постигнат. И така съм възпитавала моите. Колко съм успяла, ще си проличи след години, разбира се.
Ами, да с колело се пада, въпрос на късмет е как. В спортовете има контузии и разни други екстремности. Но, пожелавам ви послушни дете, щом това искате.
Аз лично предпочитам деца с характер, знаещи какво искат и как да го постигнат. И така съм възпитавала моите. Колко съм успяла, ще си проличи след години, разбира се.
Аз лично предпочитам деца с характер, знаещи какво искат и как да го постигнат. И така съм възпитавала моите. Колко съм успяла, ще си проличи след години, разбира се.
Някой, който има мнение, трудно ще го научиш на обратното, а и не е това целта. Сега няма да изброявам моето на какво да го уча, че някак излиза, че след като не съм съгласна да се инати за щяло и нещяло, на нищо не го уча, но мисля, че обикновено хората влагат най-много усилия да възпитат детето в нещо, което не му е особено присъщо. Ето например аз - да науча непослушното дете да слуша. Но не ми коства никакви усилия да го уча на това да е убедителен, да е лидер, да е деен, да помага, да е сръчен и добър към по-слабите от него. За последното може да имам известен принос, но не ми се е налагало изобщо да обяснявам дъъълго.
Моите си правят каквото си искат, не всичко разрешавам.
Сравнително често ходим в един еко парк, където клатещ се въжета мост 4м в най - високата част, дъски с широки пролуки за детско краче, към момента на 3г и малко не разрешавам без нас възрастните да се качват.
Има големи деца на 10г, които при тичане и гонене из моста може така да се залюлее всичко, че едно детско краче да се счупи жестоко попадайки между дъските.
При едно от качванията ни, мъжа ми се принуди да придържа освен едно от нашите деца и едно чуждо двегодишно.
Детето лази и го страх, майката долу си седи и вика - давай, ти можеш
Преведе го мъжа ми и жената без никакви притеснения вика на детето си - а, сега кажи благодаря
Сравнително често ходим в един еко парк, където клатещ се въжета мост 4м в най - високата част, дъски с широки пролуки за детско краче, към момента на 3г и малко не разрешавам без нас възрастните да се качват.
Има големи деца на 10г, които при тичане и гонене из моста може така да се залюлее всичко, че едно детско краче да се счупи жестоко попадайки между дъските.
При едно от качванията ни, мъжа ми се принуди да придържа освен едно от нашите деца и едно чуждо двегодишно.
Детето лази и го страх, майката долу си седи и вика - давай, ти можеш
Преведе го мъжа ми и жената без никакви притеснения вика на детето си - а, сега кажи благодаря
А други варианти, признават ли се? Или само послушни/ непослушни
Децата затова са деца, защото не носят отговорност за действията си.
А, отговорност се учи чрез пример.
Децата затова са деца, защото не носят отговорност за действията си.
А, отговорност се учи чрез пример.
Скрит текст:
Моите са момичета. И много отговорни, и много послушни, и винаги са се съобразявали с моето мнение, с това на учители, треньори...на възрастните въобще...
Обаче, работят на принципа- не се ли знае, значи не е против правилата
Едната се е явявала на национален шампионат със скъсани влакна на бедрен мускул, другата вади рамото - намесва си го що годе, и на следващия ден- на мач...
Имам приятелка, която ги нарича мостри. След една определена възраст( 13-14-15), на ръст го докарват, но на акъл- само мостра.
По-малки деца, изобщо без надзор не съм оставяла, и ако няма баща/ майка, способни да минат предизвикателството заедно с тях, значи няма да има забавление. Точка.
Обаче, работят на принципа- не се ли знае, значи не е против правилата
Едната се е явявала на национален шампионат със скъсани влакна на бедрен мускул, другата вади рамото - намесва си го що годе, и на следващия ден- на мач...
Имам приятелка, която ги нарича мостри. След една определена възраст( 13-14-15), на ръст го докарват, но на акъл- само мостра.
По-малки деца, изобщо без надзор не съм оставяла, и ако няма баща/ майка, способни да минат предизвикателството заедно с тях, значи няма да има забавление. Точка.