Майките се съдят най-жестоко… от други майки 🙎🏻

Моите родители имаха добра система, която в момента копирам. Не може всичко да бъде забранено, а трябва постоянно да се намира компромис.
Например моето 4 годишно е голямо камикадзе, но ако има нещо, което не искам да правим, давам алтернатива. Например не искаш да ходите до тренировката с колело - предлагаш друг маршрут. Или пробваш веднъж, предварително давайки рамката и ако не го изпълни - повече не ходите и обясняваш защо. Естествено ще има ревове и протести, но затова си и родител - да решаваш. И да, децата падат, чупят крайници, но важното да не се плашат да пробват пак.

Ами точно,  ревовете и протестите,  много родители се плашат от тях, затова позволяват  всичко, или да кажем...отстъпват от предварителната си нагласа.
Трябва да е  осъзнато решението,  да е достатъчно инатесто родителското тяло ,  без страх от това да стане лошото ченге.

Предстои ми раждане и мнението ми ще е по-скоро за периода на бременността, но то е принципно и мисля, че ще се припокрива с този на майчинството. Според мен има 2 типа хора, като и за 2та имам по 1 отявлен пример в живота си. От една страна е много добра моя приятелка, която вече чака 3то детенце. От другата страна е моя позната, която има едно дете на 2 години.
През цялата бременност и в разговори за деца, първата никога не си е позволявала да ми дава съвет, ако не съм го поискала, камо ли да спори с мен на подобни теми. Втората обаче разпитва за моето мнение, като в 90% от случаите, след това изразява противоположно такова и не просто го изразява, а започва да спори и да се държи надменно, докато не добие усещането, че си е наложила мнението.
През цялото време обяснявам как ще си реша, когато дойде моментът, за да отбия подобни глупави ситуации, но тя явно държи да се съгласявам с нея на мига, сякаш не мога да формирам собствено мнение, нямам други източници на информация и тя ми е пътеводителят в бременеенето и отглеждането на дете.
Та така, има хора и хора. Вторите или имат огромно самочувствие на перфектни родители, или се опитват да оправдаят собствените си избори, като ги налагат като правилни и сред останалите. Тях, освен ако не ми се налага, изобщо не ги държа в живота си, най-малкото защото спирам да ги уважавам и харесвам, след подобно поведение. А ако все пак ми се налага да общувам с такива, то критиките им няма как да имат тежест за мен.

Мен ме "заляха" с разкази как са се справяли сами с всичко, и то от самото начало.

Ние с мъжа ми сме решили 15те дни, докато е в бащинство, да нямаме помощ. Противно на това при вас, нас ни убеждават, че няма да се справим и трябва да извикаме някоя баба 😆

Естествено, че ще се справите двамата заедно. А след 15те дни, няма да имаш нужда някой да ти седи по цял ден на главата. Баби идват там, където по една или друга причина се очаква, бащата да не участва в гледането на бебето.

Разказите започнаха след като се роди бебето и след периода на учене как да се грижим. Преди това аз самата не съм повдигала този въпрос, още по-малкото пък съм правила прогнози дали ще се справим, или по-точно знаех, че не съм родена научена, както се оказва, че са някои хора.

Съмнявам се някой да се е родил научен на каквото и да е. Но пък това не значи, че не можеш да си вярваш, че ще се справиш. Нито  значи, че не си се справил, ако потърсиш помощ. Ситуации всякакви.
Проблемите идват от сравненията "ние"/"вие" и че много хора ги търсят и правят открито за свое успокоение или от любопитство.
Аз не съм питала нито една моя позната "ти ще викаш ли баба, ама ще кърмиш ли, естествено ли искаш да раждаш и защо, кога ще пускаш детето на ясла". За сметка на това последните 9 месеца получавам подобни въпроси + коментари нон стоп, вкл. и този за яслата по отношение на дете, дето още не се е родило и толкова вода има да изтече дотогава.
Просто такива хора автоматично ми попадат в графата "Не си ми фактор, защото си с емоционална интелигентност на празна кофа".

А, за яслата, ако мислиш да ходи детето, си провери сроковете, за да впишеш детето в системата. Не ги помня, но са доста рано. Да не се изненадаш неприятно. И педиатър търси от сега още, че са кът.

Въпроси за ясли и педиатри не обичах само от суеверие. Относно бабите и помощта - не са проблем въпросите, а постоянното сравнение и самоизтъкване.

Ами хората говорят, обсъждат, споделят. Някои повече, други по-малко. Сега, ако вие го възприемате като изтъкване, е друг въпрос. А и да е такова, какъв е проблемът? Също отглеждаме детето само с мъжа ми и нямаме никаква външна помощ към момента - определено смятам, че се справяме добре, какво - да го крия ли?

Толкова много пъти съм била посочвана с пръст точно от мои приятелки майки, които изразяват дълбоко възмущение, че една жена, която е майка може да има, да търси и да иска време за себе си.

Буквално преди седмица решихме с мъжът ми да отидем на почивка в Правец. Но този път решихме да отидем само двамата, без децата. Видях, че друга моя позната е наоколо и и писах да се видим. Когато тя разбра, че съм без децата на почивка ме погледна с такова отвръщение, че дори и да го рационализирам, пак ми стана неприятно.

Е, глупости. По-вероятно е да я е доядяло, че тя няма възможност да почива без деца, например.

Има си време за всичко.
Като им втръсне на нейните деца, сама ще ходи, къде ще иде...

Аз пък си признавам, че благородно завиждам на майки/двойки, които могат да отидат на почивка без децата, дори и за ден-два