Дългото чакане след трансфер – тема 118

  • 28 105
  • 742
  •   1
Отговори
# 210
  • София
  • Мнения: 5 060
От това ме е страх най-много. Последно ЧХГ-то ми беше 310 и се удвоява на 48 часа, но  двете чертички не са никаква гаранция.

# 211
  • Мнения: 1 738
Мики, права си, за всичко.
слагам в скрит текст, че стана дълго
Скрит текст:
Аз откакто сме инвитро нямам приятелки, с никой не споделям, освен момичетата тук в темите. Дори и сестра ми не може да ме разбере. Никой, който не е минал по този път не може да те разбере. Трудно е като искаш да споделиш, а няма с кой да изпиеш едно кафе. Сякаш само двамата с мъжа ти сте по този път и се крепите двамата и да искаш не можеш да споделиш нито на семейството си ( хем да не ги тревожа, хем знам че няма да ме разберат). И това още по-тежко прави психическото преминаване през пътя. Аз имам 4 загуби. Преди няколко месеца пуснат КИР и се оказа най-лошия. Чувствах се като загубеняк и си виках, как пък все на мен. В момента за една седмица 4-5 момичета се оказаха със същия профил. Не че това е хубаво, не, но поне знаеш, че не си сама, че има и други като теб, че има жени, които вече си имат дечица с този профил и трябва да се борим. Никой не иска да ходи по пътя на инвитро, но може би това е бил нашия път към майчинството. Няма значение по какъв път ще дойде бебето, важното е да дойде и да е живо и здраво.
Скрит текст:

Слънце, д-р Михайлова преглежда в МЦ Калчев и в Александровска. Запиши си по-скоро час, че понякога се чака повечко, особено в Калчев, може би в Александровска ще е по-бързо. Другия вариант е консултация в Медрек приложението

# 212
  • Мнения: 272
Мики, страхотен пост. Аз само да кажа на всички момичета, които са имали неуспешна бременност. Всички репродуктивни, при които съм ходила казват едно и също - щом веднъж се е случило , пак ще стане и ще си бременна. Аз вече много много се дразня на хората, които подигравателно се отнасят към БГ мама, защото за мен това е сайт за психическа взаимопомощ, а не да си споделям резултати от изследванията. Това , което вие сте усетили от уж близките си хора и аз го усещам, толкова са ми далечни вече. Родната ми сестра точно преди първото ми ин витро ми беше казала, че е най-лесно да забременееш , какво да ви кажа… НО това ми помогна да разбера кои са ми истински близки. С партньорът ми след всички тези истории сме толкова близки и толкова го усещам, че е моят човек, че ако не се беше случило може би нямаше да го оценя. И в крайна сметка дори неуспешна бременност, дори отрицателен - това е пътя към мечтаното бебе! Има жени, които от раз забременяват - да са живи и здрави. При нас се случва трудно, но щастието ще е в пъти по-голямо, отколкото при тях, защото ние истински сме се борили за него .

Последна редакция: пт, 13 юни 2025, 20:04 от Stefaniya

# 213
  • Мнения: 175
Подкрепям казаното напълно! Аз също след всичко случило се, усещам мъжът ми все по-близък и наистина оцених колко стойностен човек имам до себе си! Благодарна съм всеки ден на господ, че ме е събрал с него!

Мики, страхотен пост. Аз само да кажа на всички момичета, които са имали неуспешна бременност. Всички репродуктивни, при които съм ходила казват едно и също - щом веднъж се е случило , пак ще стане и ще си бременна. Аз вече много много се дразня на хората, които подигравателно се отнасят към БГ мама, защото за мен това е сайт за психическа взаимопомощ, а не да си споделям резултати от изследванията. Това , което вие сте усетили от уж близките си хора и аз го усещам, толкова са ми далечни вече. Родната ми сестра точно преди първото ми ин витро ми беше казала, че е най-лесно да забременееш , какво да ви кажа… НО това ми помогна да разбера кои са ми истински близки. С партньорът ми след всички тези истории сме толкова близки и толкова го усещам, че е моят човек, че ако не се беше случило може би нямаше да го оценя. И в крайна сметка дори неуспешна бременност, дори отрицателен - това е пътя към мечтаното бебе! Има жени, които от раз забременяват - да са живи и здрави. При нас се случва трудно, но щастието ще е в пъти по-голямо, отколкото при тях, защото ние истински сме се борили за него .

# 214
  • Мнения: 38
Малко да съживя темата с положителни новини. ЧХГ на 10-и ден -120 и прогестерон 26 ng/ml .Сега няма как да пусна в неделя за да видя как върви и ще откача до понеделник .Някой компетентен може ли  да каже прогестерона дали е добре .

п.п.На предния трансфер Чхг на 11 ден беше 433 ,сега ми се струва ниско...

# 215
  • Мнения: 1 082
Честито, artiola! Прогестерона е добре! ЧХГ е важно, дали се удвоява на 48-72 часа. Ще чакаме да споделиш в понеделник резултата!

# 216
  • Мнения: 1 738
Малко да съживя темата с положителни новини. ЧХГ на 10-и ден -120 и прогестерон 26 ng/ml .Сега няма как да пусна в неделя за да видя как върви и ще откача до понеделник .Някой компетентен може ли  да каже прогестерона дали е добре .

п.п.На предния трансфер Чхг на 11 ден беше 433 ,сега ми се струва ниско...

Прогестерона е супер. С първата ми бременност, с която забременях успешно ЧХГ на 12-ти ден ми беше 265. Доктора каза, че е супер и наистина всичко се развиваше идеално и си вървеше според г.с. Всяка бременност си води различно ЧХГ и всяка жена има различни бременности.

# 217
  • Мнения: 79
Мики, страхотен пост. Аз само да кажа на всички момичета, които са имали неуспешна бременност. Всички репродуктивни, при които съм ходила казват едно и също - щом веднъж се е случило , пак ще стане и ще си бременна. Аз вече много много се дразня на хората, които подигравателно се отнасят към БГ мама, защото за мен това е сайт за психическа взаимопомощ, а не да си споделям резултати от изследванията. Това , което вие сте усетили от уж близките си хора и аз го усещам, толкова са ми далечни вече. Родната ми сестра точно преди първото ми ин витро ми беше казала, че е най-лесно да забременееш , какво да ви кажа… НО това ми помогна да разбера кои са ми истински близки. С партньорът ми след всички тези истории сме толкова близки и толкова го усещам, че е моят човек, че ако не се беше случило може би нямаше да го оценя. И в крайна сметка дори неуспешна бременност, дори отрицателен - това е пътя към мечтаното бебе! Има жени, които от раз забременяват - да са живи и здрави. При нас се случва трудно, но щастието ще е в пъти по-голямо, отколкото при тях, защото ние истински сме се борили за него .
Абсолютно съм съгласна с Вас ! В този сайт съм намирала огромна подкрепа .. Понякога дори и само да напишеш в няколко реда..всичко онова, което ти тежи, но не можеш да кажеш на глас е наистина много.. Отделно, че винаги когато съм чела за дадени проблеми съм намирала решение тук, защото лекарите пренебрегват много важни неща..
Когато чета тук се чувствам много по-добре и много по-мотивирана.. В много случаи повече от колкото да говоря с някоя приятелка, защото когато някой не е вървял по твоя път и не е усещал болката от разочарованието няма как да те разбере! ❤

# 218
  • Бургас
  • Мнения: 47
На мен даже само да чета постовете ми действа терапевтично, а и научавам много неща.
Въпрос как е било при вас: Преди всеки трансфер ли е било необходимо да се пусне изследване на стойностите на прогестерона и в какви граници трябва да е?
При първия ми трансфер пуснах и стойността беше 169 ng/ml, а преди втория изобщо не ми казаха да пусна.

# 219
  • Мнения: 349
Здравейте и от мен, момичета! Нова съм в темата. Изчетох я с удоволствие и разбира се, мъничко тъга. Възхищавам се на силата и вярата ви! И ви пожелавам много от тях!
На мен днес ми е осми ден след трансфер на двудневно ембрионче. Единственото ни ембрионче след два инвитро опита. Аз - на 32 години с тежка ендометриоза, с която се боря оперативно вече 3 години и само един яйчник, без тръби. Това ембрионче си е цяло чудо според лекаря. Върнаха ми го толкова рано понеже е едничко и с надеждата, че тялото на мама е по-приятно от лабораторията.
Засега не усещам нищо. Само две вечери подред, докато спя, се събуждам от много силни спазми ниско в корема. Като тези в прасците, но в областта на матката. Доста е неприятно. Последно ми се е случвало след една от операциите, която беше над 8 часа и доста тежка. Имате ли представа това на какво може да се дължи, хубаво или лошо е?
Засега съм решила търпеливо да изчакам датата на теста и да не правя по-рано.
Иначе, всеки ден поне по 10 пъти минавам от едната крайност в другата - от това да говоря на мъничето до това да игнорирам факта, че изобщо имаше трансфер от страх. Предполагам, че и вие сте така 💛
Успех, момичета!

# 220
  • Мнения: 1 082
Леда, познавам жена, върнаха й 3 ембриончета на 2-ри ден, хванаха се 2 и сега си имат близначета, здрави дечица. Обяснението беше, че искат да им дадат шанс в естествената среда на мама.Пожеалвам ти и при теб да се случат нещата.
На кой ден си от трансфера?

# 221
  • Мнения: 349
Благодаря, miki8713!
Днес ми е девети ден след трансфера. 
Благодаря за споделената история! Да са живи и здрави близначетата! И на мен така ми го обясниха.
Заради ендометриозата имам проблем с яйчниковия резерв - едва 0,6, отделно един яйчник е, първия път извадиха само 2 яйцеклетки, но не се оплоди нито една, сега от 4 яйцеклетки, само 1 се оплоди и разви. А така ми се искаше да имаме ембриончета за замразяване, толкова по-спокойно щеше да ми е ❄
Но имаме един малък борец, така че трябва да вярвам в него!

# 222
  • София
  • Мнения: 5 060
Почувствай го вътре в себе си, представи си как се развива и твоето тяло му помага. Стискам палци за един много добър резултат.

# 223
  • Мнения: 1 082
Леда, още малко, не остана. За кога е предвиден теста?
Като четох последния ти пост, ми изникна: Само чрез вяра ще се спаси човек. Вярата повдига и премества планини. Вярата ни кара да действаме, да не стоим на едно място.
Вярвай в твоето бебче, и то ще дойде. Всяка стъпка те води по-близо до вашата среща.

# 224
  • Мнения: 349
Благодаря, мили момичета!
Да, трябва да вярваме в децата си! Ние сме майки на тези деца, кой, ако не ние, ще повярва в децата ни?  ❤
Тестът е за 20.06, наистина малко остава. Много искам да го направя на тази дата, а не по-рано. Целият този път ме научи на търпение.
Аз имам и аденомиоза, освен ендометриозата, имах и 3 см. септум в матката, който премахнаха преди година, имам и PAI, и Лайдън мутации тромбофилия, отделно съм кръвна група 0 (-), таткото е (+), получих бъбречна криза по време на стимулацията и бях на венозен антибиотик, знам, че шансовете ми са малки, но така ми се иска.
Кураж и вяра и на вас, момичета!

Общи условия

Активация на акаунт