Здравейте, момичета!
Вчера разбрах резултата от теста - няма бебче, имало е имплантация.
Това ни е втори опит, съкрушена съм, и от двата опита нямаме замразени ембриончета. Как да продължа сега? Харесвам си доктора, промени стимулацията след първата, допада ми начина му на работа, но дали да продължавам при него? Да поемаме ли към Турция? Нямаме брак... Той не изгаря от желание да се женим. Такава каша ми е.
Получавате ли подкрепа от половинките си след отрицателен резултат? Аз бях леко скастрена, че лея сълзи по нещо, което не е бебе, а просто няколко клетки и трябва да се стегна, защото се случвало на много хора 😔 Но за мен беше бебе! Най-близкото до бебе, което съм имала. За кратко е било част от мен, обикнах го, говорех му всеки ден, чакам го вече 5 години, готова съм да съм му майка. Аз истината я знам и нямам нужда да я чувам. Аз имам нужда от подкрепа и две мили думи.
Голямо изпитание си е. А съм силна, имам куп операции и манипулации. С такава смелост влизах в операциионните, дори в чужбина, смеехме се със сестрите... Вече много време съм силна и смела. Уморих се мъничко сега, силите ми намаляват.
Вчера разбрах резултата от теста - няма бебче, имало е имплантация.
Това ни е втори опит, съкрушена съм, и от двата опита нямаме замразени ембриончета. Как да продължа сега? Харесвам си доктора, промени стимулацията след първата, допада ми начина му на работа, но дали да продължавам при него? Да поемаме ли към Турция? Нямаме брак... Той не изгаря от желание да се женим. Такава каша ми е.
Получавате ли подкрепа от половинките си след отрицателен резултат? Аз бях леко скастрена, че лея сълзи по нещо, което не е бебе, а просто няколко клетки и трябва да се стегна, защото се случвало на много хора 😔 Но за мен беше бебе! Най-близкото до бебе, което съм имала. За кратко е било част от мен, обикнах го, говорех му всеки ден, чакам го вече 5 години, готова съм да съм му майка. Аз истината я знам и нямам нужда да я чувам. Аз имам нужда от подкрепа и две мили думи.
Голямо изпитание си е. А съм силна, имам куп операции и манипулации. С такава смелост влизах в операциионните, дори в чужбина, смеехме се със сестрите... Вече много време съм силна и смела. Уморих се мъничко сега, силите ми намаляват.
Стягаш се и не гледаш назад, иначе ще полудееш. Причината едва ли е доктора, или болницата. Аз не бих препоръчала Турция, не правят нищо по различно. Просто следващия път ще е твоя, почини си и с нови сили.Аз имам 10 опита и все казвам, че вече е за последно....и не се отказвам. Не знам до кога, но......
