- Публикувана: 26 юни 2025, 12:29 ч.
- Последно мнение: 20 юли 2025, 12:20 ч.
Кое бихте избрали ?
Не е сигурно.
Имам доста приятелки без деца. А както се разбра, аз съм отдавна преминала 39-те, значи и те.
Сестра ми пък се събра с мъж на 47-50, отдавна превалила и тя възраст да прави каквото и да е. Съдба, че си го е открила тогава. Живеят си без деца и така.
Правенето на деца принципно не за всеки е самоцел и далеч не всеки търси опции, ако няма "правилния" мъж до себе си в "правилния" момент за деца, чисто анатомично, ако щете.
Факт е, че аз съм направила деца във възраст доста непопулярна за масата в момента, била съм и в брак години, които пък сключилите на късна възраст едва ли ще натрупат
)))). Затова неслучайно писах, че при всеки е низ от обстоятелства и моментни възможности.
Ако пък това ти носи нужния смисъл-ще си самонаправиш. Познавам такава жена, която е подходила към донорство и това е. Не е намерила точния за нея мъж поради някакви причини, но пък иска дете и да чака до последна възможна яйцеклетка с надежда да намери Мъжа е преценила, че не е нейното. Самонаправила си го е.
Имам доста приятелки без деца. А както се разбра, аз съм отдавна преминала 39-те, значи и те.
Сестра ми пък се събра с мъж на 47-50, отдавна превалила и тя възраст да прави каквото и да е. Съдба, че си го е открила тогава. Живеят си без деца и така.
Правенето на деца принципно не за всеки е самоцел и далеч не всеки търси опции, ако няма "правилния" мъж до себе си в "правилния" момент за деца, чисто анатомично, ако щете.
Факт е, че аз съм направила деца във възраст доста непопулярна за масата в момента, била съм и в брак години, които пък сключилите на късна възраст едва ли ще натрупат
)))). Затова неслучайно писах, че при всеки е низ от обстоятелства и моментни възможности.Ако пък това ти носи нужния смисъл-ще си самонаправиш. Познавам такава жена, която е подходила към донорство и това е. Не е намерила точния за нея мъж поради някакви причини, но пък иска дете и да чака до последна възможна яйцеклетка с надежда да намери Мъжа е преценила, че не е нейното. Самонаправила си го е.
Признавам си, че не изчетох цялата тема и гласувах в анкетата за вариант 3, но без условието чакане на подходящ човек и ще се кажа защо: той може да не се появи, но деца за осиновяване има много.
Дори да се появи на 40+ изобщо не ви е късно за дете и може да си имате общо. Той ако е подходящия наистина ще приеме предходните ви избори в живота без проблем. Ако се накриви, за осиновеното - не е този!
Точно на 39 години с един син от предишна връзка много исках още едно дете от човека, който беше в живота ми. Той също е с дете от предишна връзка. И в момента на 45 години не ме плаши отново да имам дете, но човека се оказа, че и тогава и сега изобщо не е бил готов за мен па камо ли за второ дете т.е трето с моето. Сега съжалявам, че тогава не забременях - тепърва с човеци не ми се занимава изобщо. Щях да съм си го отгледала човечето до сега, но това е само мое разсъждение. Такъв какъвто е човека нямаше да ми е в помощ, но щеше да дава много акъли. Няма гаранция за тези мъже какво ще им прищрака и дори да се кълнат във всичко свято, че "ако стане ще си го гледаме", ако верно стане няма да се окажеш сам самичка с едно осиновено и едно ваше, които сама си отглеждаш.
Та - не мисли за човека, а за това което искаш и това от което имаш нужда. Ако искаш да имаш дете действай, а останалото ще дойде и след това ако така е трябвало да стане. Времето лети, пропускат се години, в които си пълноценна и можеш да дадеш много на дете и да не съжаляваш, че не си го направила по-рано. Много важно при вариант 3 обаче е да имаш подкрепа от роднини.
Дори да се появи на 40+ изобщо не ви е късно за дете и може да си имате общо. Той ако е подходящия наистина ще приеме предходните ви избори в живота без проблем. Ако се накриви, за осиновеното - не е този!
Точно на 39 години с един син от предишна връзка много исках още едно дете от човека, който беше в живота ми. Той също е с дете от предишна връзка. И в момента на 45 години не ме плаши отново да имам дете, но човека се оказа, че и тогава и сега изобщо не е бил готов за мен па камо ли за второ дете т.е трето с моето. Сега съжалявам, че тогава не забременях - тепърва с човеци не ми се занимава изобщо. Щях да съм си го отгледала човечето до сега, но това е само мое разсъждение. Такъв какъвто е човека нямаше да ми е в помощ, но щеше да дава много акъли. Няма гаранция за тези мъже какво ще им прищрака и дори да се кълнат във всичко свято, че "ако стане ще си го гледаме", ако верно стане няма да се окажеш сам самичка с едно осиновено и едно ваше, които сама си отглеждаш.
Та - не мисли за човека, а за това което искаш и това от което имаш нужда. Ако искаш да имаш дете действай, а останалото ще дойде и след това ако така е трябвало да стане. Времето лети, пропускат се години, в които си пълноценна и можеш да дадеш много на дете и да не съжаляваш, че не си го направила по-рано. Много важно при вариант 3 обаче е да имаш подкрепа от роднини.
1. Непременно да си замрази яйцеклетки за всеки случай. Аз не съм го направила и съжалявам, това дава свобода.
Омъжих се късно, във възрастта на въпросната жена, след много връзки -- някои успешни, други неуспешни. Родих две деца, можех да родя и трето и ме е яд, че не посмях да имам трето породено детенце, причината не бяха годините, а страхът ми за първото дете.
В моето семейство, моя близка срещна човека на възраст по-голяма от посочената, за няколко месеца се ожениха, родиха дете, планират още.
Абсолютно съм за късните бракове по любов и разум и никога, ако можех да върна времето назад, не бих се омъжила по-млада. Имах дива и свободна младост, а деца гледах на по-улегнала възраст. Имам страхотен мъж. След избора си на професия, най-много се гордея с избора си на съпруг.
По въпроса за чужбина, аз срещнах мъжа си в чужбина, но там и живеех. Сега ми се живее в България...Аз все смятах, че в Германия е много лесно да срещнеш подходящ мъж, който иска сериозни отношения, защото аз съм имала основно успешни връзки с немци/швейцарци и всеки от тях Е искал сериозни отношения с мен, както и семейство. Имала съм едно сериозно гадже в България и той искаше сериозни отношения. Имала съм и неуспешни връзки и нещастна любов, но те са били с южняци. От тогава избягвам тези мъже. Тоест, това, което не бих препоръчала е чужбината да е Италия/Испания/ Латинска Америка). Моят опит с тези мъже е, че са женкари и, ако бях сама, бих бягала от тях през глава.
Но пък наскоро мои познати ми казват, че заради Германия не са се омъжили/оженили и не си подредили личния живот, че хората не били настроени за брак. Та не мога да кажа категорично дали в България или в чужбина е по-лесно да се срещне свестен мъж. В България съм имала една дълга и много красива връзка като много млада, но не ми се женеше тогава.
Има и друго, моята професия е мъжка професия и винаги около мен е имало много мъже чисто по тази причина. Спортовете ми и те са били мъжки спортове и пак е имало много мъже там. Та ако професията й е женска -- да тръгне на мъжки хобита, нещо с планини и бягане, планинско бягане, бойни изкуства, а не на салса, йога.
Дете от инвитро бих си направила, ако съм на 43-44, тоест на финалната права на фертилността.
Още нещо, Ривоукър, един 40 годишен мъж може да срещне винаги една 20 годишна жена, но пък около мен е пълно с жени, които на по-зряла възраст се женят в първи брак с по-млади мъже, които също са могли да бъдат с по-млада жена или връстница. Не е аритметика това. А и мъжът като те среща не знае на колко си точно години, в крайна сметка. Моят мъж не е и подозирал, че е по-млад, нито е изглеждал по-млад, а аз лъжа за години.
Омъжих се късно, във възрастта на въпросната жена, след много връзки -- някои успешни, други неуспешни. Родих две деца, можех да родя и трето и ме е яд, че не посмях да имам трето породено детенце, причината не бяха годините, а страхът ми за първото дете.
В моето семейство, моя близка срещна човека на възраст по-голяма от посочената, за няколко месеца се ожениха, родиха дете, планират още.
Абсолютно съм за късните бракове по любов и разум и никога, ако можех да върна времето назад, не бих се омъжила по-млада. Имах дива и свободна младост, а деца гледах на по-улегнала възраст. Имам страхотен мъж. След избора си на професия, най-много се гордея с избора си на съпруг.
По въпроса за чужбина, аз срещнах мъжа си в чужбина, но там и живеех. Сега ми се живее в България...Аз все смятах, че в Германия е много лесно да срещнеш подходящ мъж, който иска сериозни отношения, защото аз съм имала основно успешни връзки с немци/швейцарци и всеки от тях Е искал сериозни отношения с мен, както и семейство. Имала съм едно сериозно гадже в България и той искаше сериозни отношения. Имала съм и неуспешни връзки и нещастна любов, но те са били с южняци. От тогава избягвам тези мъже. Тоест, това, което не бих препоръчала е чужбината да е Италия/Испания/ Латинска Америка
). Моят опит с тези мъже е, че са женкари и, ако бях сама, бих бягала от тях през глава. Но пък наскоро мои познати ми казват, че заради Германия не са се омъжили/оженили и не си подредили личния живот, че хората не били настроени за брак. Та не мога да кажа категорично дали в България или в чужбина е по-лесно да се срещне свестен мъж. В България съм имала една дълга и много красива връзка като много млада, но не ми се женеше тогава.
Има и друго, моята професия е мъжка професия и винаги около мен е имало много мъже чисто по тази причина. Спортовете ми и те са били мъжки спортове и пак е имало много мъже там. Та ако професията й е женска -- да тръгне на мъжки хобита, нещо с планини и бягане, планинско бягане, бойни изкуства, а не на салса, йога.
Дете от инвитро бих си направила, ако съм на 43-44, тоест на финалната права на фертилността.
Още нещо, Ривоукър, един 40 годишен мъж може да срещне винаги една 20 годишна жена, но пък около мен е пълно с жени, които на по-зряла възраст се женят в първи брак с по-млади мъже, които също са могли да бъдат с по-млада жена или връстница. Не е аритметика това. А и мъжът като те среща не знае на колко си точно години, в крайна сметка. Моят мъж не е и подозирал, че е по-млад, нито е изглеждал по-млад, а аз лъжа за години.
Revoker, ами така е, но аз пък никога не бих имала деца на 20, нито дори на ранни 30. Та с теб сме се разминали, за съжаление ).
За мен това да си родител изисква емоционална стабилност, всеотдайност, спокойствие и търпение, каквито се развиват в по-късна възраст, поне аз съм ги развила късно. Един стабилен брак и хубаво семейство също изискват подходящ избор на партньор, което не е само сексуално, а трябва да си пасвате по сума ти параграфи, защото сте заедно 24/7, а не само за някоя страстна нощ.
).За мен това да си родител изисква емоционална стабилност, всеотдайност, спокойствие и търпение, каквито се развиват в по-късна възраст, поне аз съм ги развила късно. Един стабилен брак и хубаво семейство също изискват подходящ избор на партньор, което не е само сексуално, а трябва да си пасвате по сума ти параграфи, защото сте заедно 24/7, а не само за някоя страстна нощ.
Така и не се каза коя е чужбината...Иначе и на мен така ми казват за мъжете от Латинска Америка. Имах позната аржентинка, не искаше и да чуе за тях, предпочиташе испанец, не че и те не са развей прах. Все си се пробват, даже и до тях да е жена им и ти да си с мъж )). Има и щастливи връзки, разбира се.
)). Има и щастливи връзки, разбира се.
Да, от чужбина до чужбина има разлика. Точно латиноамериканците, да ме прощават, са най-патологични по мой опит. И за съжаление, тези чужбини с готиния живот, са същите чужбини с опасните мъже )). Скучните чужбини с гадния климат са тези с по-семейноориентираните мъже. Май България си е най-добре. Българските мъже все пак СА семейноориентирани, а животът си е готин.
Между другото, в големите мегаполиси май също не е лесно с браковете -- тоест, навсякъде, където на човек му е много готино, не им се жени на мъжете.
)). Скучните чужбини с гадния климат са тези с по-семейноориентираните мъже. Май България си е най-добре. Българските мъже все пак СА семейноориентирани, а животът си е готин. Между другото, в големите мегаполиси май също не е лесно с браковете -- тоест, навсякъде, където на човек му е много готино, не им се жени на мъжете.