- Публикувана: 26 юни 2025, 12:29 ч.
- Последно мнение: 20 юли 2025, 12:20 ч.
Кое бихте избрали ?
То голяма работа да имаш апартамент, кола и работа с приличен доход. Като си толкоз отворена, защо си допуснала да се добере до теб партньор, дето ще ти се възползва от построения комунизъм? Няма мъжество тука, всяка жена да постъпва както ѝ е удобно, ако ще и да прибере мъж в дома си, вместо да се мъкне с дете/деца по чужди къщи.
То голяма работа да имаш апартамент, кола и работа с приличен доход.
Като си млад е лесно. Имаш приятели, приятелки, работа, социален живот и си здрав. Като остарееш не е баш така. Другарче ти трябва за стари години. Баба ми като почина и дядо много бързо я последва. От мъка. Бяха и двамата към 85.
Аз пък, ако ще "прибирам" мъж, бих била мотивирана да го направя докато мъжът е в силата си, вкл. сексуалната. Да го проимам, за да сме си (болно)гледачи, благодаря, но не.
Като си млад е лесно. Имаш приятели, приятелки, работа, социален живот и си здрав. Като остарееш не е баш така. Другарче ти трябва за стари години. Баба ми като почина и дядо много бързо я последва. От мъка. Бяха и двамата към 85.
Да разбирам, че на 85 трябва да си потърсиш другарче ли?
Според мен също е огромна разликата между това да имаш собствен апартамент кола и приличен доход, отколкото да нямаш, без значение от пола, но ако си жена е от особено значение, ако имаш деца или искаш такива.
Това означава да си независим и да имаш избор.
Даже се учудвам, че точно ти го казваш.
Даже тук сме писали в десетки и стотици теми на жени, изпаднали в потресаващо положение, именно заради зависимост породена от недостатъчно доходи за базово обезпечение на себе си и децата и липса на жилище.
Още стотици теми на база- ама той мъжът ми си има жилище от мама и много иска семейство и деца, ама не иска да делим материалните блага, иска си ги само за себе си.
И прочее.
Това означава да си независим и да имаш избор.
Даже се учудвам, че точно ти го казваш.
Даже тук сме писали в десетки и стотици теми на жени, изпаднали в потресаващо положение, именно заради зависимост породена от недостатъчно доходи за базово обезпечение на себе си и децата и липса на жилище.
Още стотици теми на база- ама той мъжът ми си има жилище от мама и много иска семейство и деца, ама не иска да делим материалните блага, иска си ги само за себе си.
И прочее.
Аз не коментирам разликата “имаш - нямаш”, а казвам, че не е “уау” да имаш. Не сравняваме жени, изпаднали в ситуация да няма къде да отидат след раздяла/развод, а дискутираме по въпроса “как така ще пусна мъж в къщата си, та то всичко е мое, къв е тоя, бе?!”. Ми, къв’то си го избереш!
По темата, не знам кое бих избрала. Около себе си имам примери и за бременности с донорска сперма, и за осиновяване, и за осъзнато оставане без дете. Всеки случай е сам за себе си и няма универсална успешна формула.
Иначе по обсъжданата в момента тема....ами по отношението на другия винаги се усеща кога е само за секс, кога се търси някаква друга изгода и кога има "още нещо", освен гимнастиката.
Даже се усетих, че аз самата, като не търся партньор за нещо повече, със собственото си поведение и реакции показвам, че нещата са само на ниво секс срещи.
Естествено, с различните мъже по различен начин протичат тези срещи, но почнах да хващам разни дребни жестове и реакции, които ясно показват намеренията и кой какво търси. Просто трябва малко дистанциран и не емоционален поглед върху нещата.
Иначе по обсъжданата в момента тема....ами по отношението на другия винаги се усеща кога е само за секс, кога се търси някаква друга изгода и кога има "още нещо", освен гимнастиката.
Даже се усетих, че аз самата, като не търся партньор за нещо повече, със собственото си поведение и реакции показвам, че нещата са само на ниво секс срещи.
Естествено, с различните мъже по различен начин протичат тези срещи, но почнах да хващам разни дребни жестове и реакции, които ясно показват намеренията и кой какво търси. Просто трябва малко дистанциран и не емоционален поглед върху нещата.
На 77 най ще имаме май нужда от някой до себе си, сега е лесно.
Напротив. С напредване на възрастта, освен ако няма здравословни нужди (които по правило друг болен примерно дядка няма как да ги обгрижва и да помага), останалите намаляват.
Трудното е когато си в активна възраст, работещ/ангажиран целодневно, и борещ се с всичко сам, носещ отговорностите абсолютно сам за всичко. Тогава е трудното, после става все едно, минало-заминало, сядаш на кафе с останалите бабички и си живееш живота
