В смисъл, как е окей, пък иска да се прибереш.
- Публикувана: 29 юни 2025, 21:52 ч.
- Последно мнение: 11 юли 2025, 16:26 ч.
Трябва ми съвет - майка ми иска да се прибера в България
В смисъл, как е окей, пък иска да се прибереш.
Ако авторката се върне да живее при майка си, за нула време ще започнат да си пречат. Майка и за десет години е свикнала да живее сама, затвореният живот, от който се оплаква е неин осъзнат избор. Дъщерята ще се изнерви и ще се чувства прецакана и изнудвана.
Авторке, изобщо не си длъжна да предлагаш на майка си алтернативи как да си подреди ежедневието, тя много добре ги знае. Щом няма и липса на финанси, още по-добре, можеш да си спокойна, че няма да остане гладна, жадна и без лечение.
Здрава жена на 58 години е в силата си, няма нужда от обгрижване и дъщеря и да я забавлява. Разбира сe, по-хубаво е да живееш близо до децата си и да си част от ежедневния им живот, но не и с цената на това, да ги спъваш...
Авторке, изобщо не си длъжна да предлагаш на майка си алтернативи как да си подреди ежедневието, тя много добре ги знае. Щом няма и липса на финанси, още по-добре, можеш да си спокойна, че няма да остане гладна, жадна и без лечение.
Здрава жена на 58 години е в силата си, няма нужда от обгрижване и дъщеря и да я забавлява. Разбира сe, по-хубаво е да живееш близо до децата си и да си част от ежедневния им живот, но не и с цената на това, да ги спъваш...
À къде е в цялата картинка приятелят? Или той и неговото мнение е без значение?
Как хем имаш приятел, хем си сама?
И как майка ти е ок с него, пък иска да го зарежеш, заедно с живот, работа и т.н.?
Приятелят ти какво мисли по въпроса?
Така и не каза как точно настоява майка ти - споделя, че ѝ липсваш или настоява да захвърлиш всичко и да идеш при нея? Как го изисква и как си представя ти на 30 години тепърва да почваш всичко отначало, след като вече си се устроила?
И как майка ти е ок с него, пък иска да го зарежеш, заедно с живот, работа и т.н.?
Приятелят ти какво мисли по въпроса?
Така и не каза как точно настоява майка ти - споделя, че ѝ липсваш или настоява да захвърлиш всичко и да идеш при нея? Как го изисква и как си представя ти на 30 години тепърва да почваш всичко отначало, след като вече си се устроила?
На мен сякаш ми липсва малко предистория в историята.
От колко години са разделени родителите ти? Бяха ли разделени, когато ти напусна България? В голям град ли живеете или в по-малък, където всички се познават и одумват? Колко близки са тези роднини, с които майка ти се опитва да завърже контакт (значи тя все пак се опитва да излезе от изолацията си), но те нямат време за нея. И ако и най-близките ѝ ѝ отказват помощ, това в комбинация с чувството за срам от неуспешния брак съвсем я затваря в себе си и натиска в дупката ѝ. Да, манипулира те, но и явно крещи за помощ. Помисли дали няма с какво да помогнеш от дистанция. Предложих, макар и с половин уста, църква, но Есме го отхвърли, защото тя предпочитала партита. ОК, да не е църква, някаква група за разходки, народни танци, салса, доброволстване към БЧК. Нещо, което да ѝ даде друг смисъл и цел в живота. Там, в твоята чужбина сигурно има повече варианти за социализиране, нещо като идея не може ли да грабнеш?
Също така, може да си направи профил тук във форума и да си намери компания в темите за хобита и интереси. А може и да си измисли живота, за който е мечтала, да се хвали с него и дава съвети. Последното го пиша с намигане, но всъщност подозирам, че има съфорумки, които го практикуват.
С известно притеснение пиша нещо малко по-различно от общото мнение, но така го мисля. Мисля, че майката заслужава малко повече съпричастност. И подозирам, че ако беше куче, би получила повече. Разбира се, не намеквам изобщо авторката да се връща в България.
От колко години са разделени родителите ти? Бяха ли разделени, когато ти напусна България? В голям град ли живеете или в по-малък, където всички се познават и одумват? Колко близки са тези роднини, с които майка ти се опитва да завърже контакт (значи тя все пак се опитва да излезе от изолацията си), но те нямат време за нея. И ако и най-близките ѝ ѝ отказват помощ, това в комбинация с чувството за срам от неуспешния брак съвсем я затваря в себе си и натиска в дупката ѝ. Да, манипулира те, но и явно крещи за помощ. Помисли дали няма с какво да помогнеш от дистанция. Предложих, макар и с половин уста, църква, но Есме го отхвърли, защото тя предпочитала партита. ОК, да не е църква, някаква група за разходки, народни танци, салса, доброволстване към БЧК. Нещо, което да ѝ даде друг смисъл и цел в живота. Там, в твоята чужбина сигурно има повече варианти за социализиране, нещо като идея не може ли да грабнеш?
Също така, може да си направи профил тук във форума и да си намери компания в темите за хобита и интереси. А може и да си измисли живота, за който е мечтала, да се хвали с него и дава съвети. Последното го пиша с намигане, но всъщност подозирам, че има съфорумки, които го практикуват.
С известно притеснение пиша нещо малко по-различно от общото мнение, но така го мисля. Мисля, че майката заслужава малко повече съпричастност. И подозирам, че ако беше куче, би получила повече. Разбира се, не намеквам изобщо авторката да се връща в България.
Не дочетох всички, но
Послушай ги и не се занимавай с майка си, тя е манипулатор, а ти си имаш приятел, като той е единствен и неповторим.
Майката ти е търпяла домашно насилие, вместо да се разведе, можела е да си намери на млади години я някой батко, я някой чичко и животът щеше да е много по-лесен. Щеше са си имаш още братчета и сестричета, или хайде в най-лошия случай и да не станехте такова семейство с доверени, заварени и природени дечица, поне щеше да опознае ухажорите на майка си, и тогава щеше да знаеш отлично, че в този живот си важна само ти.
Послушай ги и не се занимавай с майка си, тя е манипулатор, а ти си имаш приятел, като той е единствен и неповторим.
Майката ти е търпяла домашно насилие, вместо да се разведе, можела е да си намери на млади години я някой батко, я някой чичко и животът щеше да е много по-лесен. Щеше са си имаш още братчета и сестричета, или хайде в най-лошия случай и да не станехте такова семейство с доверени, заварени и природени дечица, поне щеше да опознае ухажорите на майка си, и тогава щеше да знаеш отлично, че в този живот си важна само ти.
Точно в името на детето го правят, да има майка и баща, нали и тука ги четем.
Аз майката много добре я разбирам, тя просто иска да е близо до дъщеря си. Хубаво е да си заедно с порасналите си деца. Ако се обичате и сте близки, нали, слагам тая уговорка. На мен от всички хора, с които мога да съм и да прекарвам времето си, най много ми харесва да съм с детето ми и това е така от 20 години, откакто се е родило. Обаче желанията ми, едно, че не са съвсем споделени, пък и усещам, че не е редно, порасналите деца трябва да създават своя среда, връзки, да пътуват и да се дистанцират емоционално, а не да са с майка си. Животът е като колело, но родителите отиват надолу, а порасналите деца се качват нагоре, не бива да ги спъваме и да им тежим с емоционалните си изисквания да мислят за нас. Даже най добре, ако въобще не мислят, просто да знаят, че сме добре и да си мислят за своите неща. Голяма тегоба е да мислиш родителите си, как са ,добре ли са, щастливи ли са, да не са тъжни и нещастни. Много деца са просто психирани от това, че се чувстват отговорни, неблагодарни, длъжни...
Аз майката много добре я разбирам, тя просто иска да е близо до дъщеря си. Хубаво е да си заедно с порасналите си деца. Ако се обичате и сте близки, нали, слагам тая уговорка. На мен от всички хора, с които мога да съм и да прекарвам времето си, най много ми харесва да съм с детето ми и това е така от 20 години, откакто се е родило. Обаче желанията ми, едно, че не са съвсем споделени, пък и усещам, че не е редно, порасналите деца трябва да създават своя среда, връзки, да пътуват и да се дистанцират емоционално, а не да са с майка си. Животът е като колело, но родителите отиват надолу, а порасналите деца се качват нагоре, не бива да ги спъваме и да им тежим с емоционалните си изисквания да мислят за нас. Даже най добре, ако въобще не мислят, просто да знаят, че сме добре и да си мислят за своите неща. Голяма тегоба е да мислиш родителите си, как са ,добре ли са, щастливи ли са, да не са тъжни и нещастни. Много деца са просто психирани от това, че се чувстват отговорни, неблагодарни, длъжни...
Много ме развълнува написаното ти. Толкова искрено, истинско и болезнено познато за много от нас, които живеем в чужбина. Знам колко тежко е да обичаш майка си безкрайно и едновременно с това да чувстваш, че ако се откажеш от живота си заради нея – ще изгубиш себе си. Това не е егоизъм. Това е зрялост. Ти не си избягала, не си я изоставила – просто си поела по път, който ти дава възможности, щастие, смисъл. А това е нещо, което всяка майка би трябвало да иска за детето си.
Самотата, в която майка ти се намира, не е твоя отговорност. Да, боли да гледаш родител, който се свива в себе си и отказва да си отвори вратата към света, но истината е, че ние не можем да живеем живота на другите. Не можеш да запълниш празнотата ѝ със себе си, защото тогава ще изпразниш собствения си свят. И накрая и двете ще сте нещастни.
Понякога най-големият дар, който можем да дадем на родителите си, е нашето щастие. Твоят пример, твоят успех, твоят подреден живот – могат да бъдат нейна гордост, а не нейна самота. Ако успееш да ѝ покажеш това с любов и спокойствие, може би в един момент тя ще го приеме. А ако не – не значи, че си лоша дъщеря. Просто си човек със своя път.
Не се връщай назад само от вина. Това няма да я направи по-щастлива, а теб със сигурност ще те смачка. Бъди до нея както можеш – с думи, обаждания, помощ – но не се отказвай от себе си. Продължи напред. Защото когато сме добре – тогава можем да даваме. ❤️
Стискам ти ръка, макар и виртуално. Не си сама.
Самотата, в която майка ти се намира, не е твоя отговорност. Да, боли да гледаш родител, който се свива в себе си и отказва да си отвори вратата към света, но истината е, че ние не можем да живеем живота на другите. Не можеш да запълниш празнотата ѝ със себе си, защото тогава ще изпразниш собствения си свят. И накрая и двете ще сте нещастни.
Понякога най-големият дар, който можем да дадем на родителите си, е нашето щастие. Твоят пример, твоят успех, твоят подреден живот – могат да бъдат нейна гордост, а не нейна самота. Ако успееш да ѝ покажеш това с любов и спокойствие, може би в един момент тя ще го приеме. А ако не – не значи, че си лоша дъщеря. Просто си човек със своя път.
Не се връщай назад само от вина. Това няма да я направи по-щастлива, а теб със сигурност ще те смачка. Бъди до нея както можеш – с думи, обаждания, помощ – но не се отказвай от себе си. Продължи напред. Защото когато сме добре – тогава можем да даваме. ❤️
Стискам ти ръка, макар и виртуално. Не си сама.
Няма чук и наковалня! Има майка, която по ред причини иска егоистични и себични неща.
Следвайте своя път и покажете, че винаги има място покрай вас, където сте, но да се връщате, за да я дондуркате - АБСУРТ!
Запомнете - тя е голямата - вие сте малката. Тя е майката - вие детето. Не обръщайте енергиите и не ставайте майка и обгрижваща на майка си - тя трябва да се справя със своя живот и път, докато е здрава и способна.
Следвайте своя път и покажете, че винаги има място покрай вас, където сте, но да се връщате, за да я дондуркате - АБСУРТ!
Запомнете - тя е голямата - вие сте малката. Тя е майката - вие детето. Не обръщайте енергиите и не ставайте майка и обгрижваща на майка си - тя трябва да се справя със своя живот и път, докато е здрава и способна.
Абе кофти е когато родителите ти на старини останат сами защото или не могат или не искат да комуникират с други хора.
Родителите ми и те по същият начин тотално се изолираха и то с хора, с които се познаваха отпреди да се родя.
Ако попитам защо и почват да обясняват как всичките им приятели са тъпанари (образно казано) и за това по-добре да си кукуват сами.
Е как точно да помогнеш на такива хора?
Родителите ми и те по същият начин тотално се изолираха и то с хора, с които се познаваха отпреди да се родя.
Ако попитам защо и почват да обясняват как всичките им приятели са тъпанари (образно казано) и за това по-добре да си кукуват сами.
Е как точно да помогнеш на такива хора?