Трябва ми съвет - майка ми иска да се прибера в България

Ако авторката се върне да живее при майка си, за нула време ще започнат да си пречат. Майка и за десет години е свикнала да живее сама,  затвореният живот, от който се оплаква е неин осъзнат избор. Дъщерята ще се изнерви и ще се чувства прецакана и изнудвана.
Авторке, изобщо не си длъжна да предлагаш на майка си алтернативи как да си подреди ежедневието, тя много добре ги знае. Щом няма и липса на финанси, още по-добре, можеш да си спокойна, че няма да остане гладна, жадна и без лечение.
Здрава жена на 58 години е в силата си, няма нужда от обгрижване и дъщеря и да я забавлява. Разбира сe, по-хубаво е да живееш близо до децата си и да си част от ежедневния им живот, но не и с цената на това, да ги спъваш...

Никак не е чак толкова хубаво да си близо до децата си. Наскоро моя близка ми наду главата, чак съжалих, че излязох с нея на бира, как няма и ден спокойствие от дъщеря си, превърнала я в слугиня. Обаче удобно забравя, че тя ги облъчваше с обещания за прекрасен живот, работещ бизнес и вечна помощ в родния град. Колко е тежко в София и чужбина, и на случи се, всички са един върху друг, постоянно са в някаква драма и разправия, много ми беше неприятно да слушам.
Всеки да си гледа живота там където му харесва.
Дефинирай “иска”, мрънка заобиколно или директно казва прибирай се?

À къде е в цялата картинка приятелят? Или той и неговото мнение е без значение?

На 30 да се върнеш да живееш с родител е много тежко и трудно. Два характера, вече оформени, жена за женене вместо да гледа деца, да стане компания на мама, защото й е скучно.

Моята веднъж ми предложи да дойда да живея с нея, бях на 31. Викам, бре мамо, аз мъж имам, да го оставя той в тях да си живее. Аа, ми вземи го и него, казва. 😁😁😁😁😁😁😁😁 да се набутаме в детската стая, брат ми на 40 си живееше в неговата стая при мама, също.

Избягвайте ги тия конфигурации.

Изключително ме е яд на подобни родители. Около мен, тези дето са били най-неадекеатни като родители, сега изискват грижа и отношение. И на какво отгоре? Моя приятелка, също с баща алкохолик, живее в чужбина, сега ѝ обяснявали да се прибира, че те вече имали нужда. Моля??? Къде бяха те тя когато имаше нужда. Като не са я завели на една семейна почивка като дете. Като чужди хора ѝ изнесоха багажа, когато се разведе. И стотици други ситуации. Нужда имали. Нямаха нужда от нея, като се наливаше той с алкохол, нали. Наглост абсолютна.

Не е точно наглост.
Слаб характер е това.
Затова е търпяла и насилието и не е направила нищо да измъкне нито себе си, нито детето.
Сега сама, същият този слаб характер и пречи да си намери среда, занимание и приятели.
И най-лесното нещо е да звънне на детето и да го "насилва" да и осигури другарче, жертвайки своят живот.
Трябва да си силен за да пуснеш детето си, да си сбъдва мечтите и да си живее живота, дори когато осъзнаваш, че ще си сам дълги години.
Това е характер, който няма променяне.

Да зареже мъж и живот в чужбина авторката, за да дондурка скучаешата си майка за мен даже е странно като мисъл, която може да обмисля.
Всеки си има свой живот и той не е да спасява остатъците от живота на скучаещ възрастен. Време е да изгради собствено семейство и да вложи всичко в тази посока.
И да спре да дава надежди на майка си, че ще се върне.

Обясни на майка ти, че не е редно и честно да жертваш твоя живот заради нейното нежелание да си разнообразява и осмисля ежедневието, като това не означава, че няма да се виждате и че ще я оставиш без грижи. Разберете се ти да си идваш примерно два пъти годишно за по една седмица и тя още толкова пъти (а може и повече, ако иска) да ти идва на гости на теб и ето - това хич ме е малко и е съвсем приемлив вариант на този етап.

Смисъла да имаш дете, не ли един ден то да си живее живота, да има сериозна връзка, брак, дете, семейство? Дано да не се изменя, но в никакъв случай не го искам в къщи след една определена възраст. Още по малко да ми сменя памперсите, вместо да си живее живота.

Ужас просто, някак не мога да изпитам съжаление към подобни манипулаторски изпълнения.
Да повторя другите 100 човека преди мен - не си и помисляй да се прибираш.

Майка ти ходи на работа, абсурдно е да искаш от нея да остави работата си, за да дойде при теб.
Това, което трябва да искаш за нея, е да заживее собствен живот. Всъщност, ти не си от вчера в чужбина, това са 10 години! Роднините не искат да общуват с нея, но тя има колеги и колежки, съседи, бивши съученици и всякакви други познати. Нейна работа е да си намери среда, не твоя.
Синдромът на празното гнездо е нещо друго, то е в началото, когато детето рязко изчезне от живота ти. Десет години са предостатъчно време, за да се преодолее тази празнота.
Не само, че е неразумно да обмисляш изобщо връщане заради майка то. Не се чувствай длъжна и да ходиш в България всяка свободна минута, ако с приятеля ти желаете да си почивате другаде. С майка ти се виждай по уотсап / вайбър или се чувайте. Много родители с деца в чужбина сме така, ами живеем си нашия живот, това е.
Навремето децата са отивали от някое село да учат в  град, родителите не са и очаквали децата да се връщат на село. Може и майка ти да е напуснала родното място, за да получи образование и добра работа.
Обясни как темата за връщане не стои, защото не желаеш и няма да се върнеш. Не позволявай да се обсъжда даже. Тя ще трябва да вземе някои може би трудни за нея решения, но това е нейният път, не твоят.

Ситуацията е доброволен избор на майка ти. Жена на 58 години е достатъчно млада, за да намери и самостоятелни начини на забавление. А ако не ги търси, това е характеропатия и/или психологически проблем, за който има специалисти, а не децата.

Егоистично е да иска от теб да зарежеш всичко и да тичаш при мама. Не го прави.
Ако й е толкова самотно да дойде тя при теб.  Другото са манипулации.

НЕ сте егоистична, и моля ВИ, гледайте си своя живот!! Майка Ви е егоистична, а може и нарцистична да е. Приоритизирайте себе си и СВОИТЕ желания. Този тип майки направо издевателстват над децата си!! НЕ СТЕ ДЛЪЖНА ДА ПРАВИТЕ МАЙКА СИ ЩАСТЛИВА, да си създава връзки и контакти, и да си намира нейното щастие, а не да разваля Вашето!!

Иска ми се да предложа един друг поглед – не в противовес на всичко, което вече са Ви казали, с което напълно се съгласявам, а по-скоро като опит да надникна зад думите на майка Ви и да разбера какво стои в основата им. Не съм напълно уверена, че тя наистина иска от сърце да се приберете. По-скоро усещам, че това е послание, което е започнало да се повтаря – като някакъв лайтмотив, който може би прикрива по-дълбоки чувства и стремежи.

Може би чрез тази молба тя просто изразява любовта си към Вас. Струва ми се, че това е нейният начин да Ви покаже загриженост, да бъде майка по единствения начин, който в момента ѝ е по силите. А когато човек е преживял заедно с детето си трудни и болезнени моменти, особено насилие, това оставя следа – не само у Вас, но и у нея. Не бих се учудила, ако в сърцето ѝ живее болката, че не е могла да Ви предпази, че обстоятелствата са ѝ отнели възможността да Ви даде онова, което е искала. И сега, по свой си начин, тя се опитва да се приближи до Вас, за може да Ви го дава.

Ако това е така – вярвам, че за нея ще е истински лечебно да вижда щастието Ви. Да усеща, че сте добре, че сте обичана, че животът Ви там, където сте, Ви носи радост. Понякога най-силната подкрепа, която можем да дадем на родител, е да му покажем, че сме наред, че има кой да ни дава топлина, че има кой да ни даде грижа, когато ни е нужна.
Когато детето порасне и тръгне по своя път, понякога родителят се чувства излишен. Но истината е, че нуждата от него не изчезва – просто се променя. Сега ролята му е да подкрепя тихо, да е опора от разстояние и да се грижи и за себе си.
Това, че майка Ви се лишава – не пътува, не се събира с хора, не живее живота си пълноценно – може също да е израз на дълбоко чувство за вина. Възможно е да носи болката от онези тежки моменти в миналото, които сте преживели заедно и които тя, като родител, не е успяла да предотврати. Успокойте я, че за Вас това вече е минало – горчив урок, който сте научили и който Ви е направил по-силна. Уверете я, че няма нужда да носи тази вина, и че тя също заслужава щастие. Кажете ѝ, че е силна и добра жена – и че има право да живее живота си с радост и лекота.

тя е окей с приятеля ми.... Да, много единодушно от всички, много благодаря