Публикувана: 1 юли 2025, 21:56 ч.
Последно мнение: 16 юли 2025, 19:00 ч.

Учтиви, но фалшиви

11 862
308
1

1
...
5
6
7
...
21
Всички

# 75 2 юли 2025, 19:41 ч.

Мнения: 3 603

Кое му е лицемерното да се усмихнеш на абсолютно непознат човек, който нито ти е направил нещо лошо нито изглежда да има такива намерения?
Що се отнася (в началото на темата имаше) до "новите правила" - за за джендъри раси и тн -- никога не ми се е налагало да си меря думите за някакви нови правила, по простата причина че така съм си била винаги. (тоест не е толкова до "нови правила" колкото до елементарна толерантност.

# 76 2 юли 2025, 19:42 ч.

До хладилника, който обичам
Мнения: 23 816

Цитат на: Черна станция в ср, 02 юли 2025, 19:25

Цитат на: Бу в ср, 02 юли 2025, 18:03

Ако "Добър ден, какво ще желаете" ви бута и смятате, че е фалшива искреност, а не елементарно добро възпитание, нещата са станали хептен зле

Нямах това предвид, който има опит ще разбере за какво става дума.

Имам опит и с български продавачки, които се държат все едно правят услуга, че обслужват, и с такива в чужбина и у нас, които се държат любезно. Обясни ми?

# 77 2 юли 2025, 19:52 ч.

Мнения: 6 375

Цитат на: Черна станция в ср, 02 юли 2025, 17:39

Цитат на: neuromancer в ср, 02 юли 2025, 17:37

Елементарно е.
Примерно влизаш в магазин в България, продавачката те гледа с досада, че трябва да се откъсне от телефона, а ако трябва да ти показва нещо или обяснява вече гледа съвсем на кръв и говори троснато. Това е така желаната искреност.
В други страни винаги те срещат с усмивка, добър ден, какво ще желаете и т.н., но ти знаеш, че тя го прави защото е на работа и иска да ти вземе парите, а не че си и толкова симпатичен. Това е фалшивата любезност.

Аз не обичам и двете крайности. Най-обичам спокойно да вляза, да се огледам без никой да ме наскача от вратата и ако имам нещо за питане тогава вече веднага и с внимание да ме обслужат. Но не да ме нападат.

Аз разбира се дадох двете крайности, но в действителност смятам, че учтивостта (дори когато не си на кеф) помага в общуването, и обратно, искрената враждебност вреди. Все едно да сложиш смазка или пясък в една машина.

# 78 2 юли 2025, 19:56 ч.

Мнения: 1 822

Цитат на: Poni69 в ср, 02 юли 2025, 19:37

Явно се смята, че не е редно да натоварваш околните със собствените си проблеми.

Семейните проблеми се решават вкъщи. Това е правилото. А и наистина там е по-малко вмешателството. Често чувам от колежки, че сина или дъщерята си решава и не им се бъркат. За работа, деца, къща, обзавеждане и т.н. Помагат, да, но с мярка.

# 79 2 юли 2025, 20:00 ч.

Мнения: 51 815

Цитат на: Бу в ср, 02 юли 2025, 19:42

Скрит текст:

Цитат на: Черна станция в ср, 02 юли 2025, 19:25

Цитат на: Бу в ср, 02 юли 2025, 18:03

Нямах това предвид, който има опит ще разбере за какво става дума.

Ставаше дума за прекалено досадното лепване за теб на продавачката, на натиска непременно да купиш нещо, облечен във фалшива любезност. А аз поне обичам да се огледам на спокойствие и после или да си изляза, или да поискам съдействие. А ако ме наскочат от вратата се излизам по бързата процедура.

# 80 2 юли 2025, 20:28 ч.

Мнения: 20 514

Цитат на: Leonie в ср, 02 юли 2025, 19:15

Отделно, местните си имат близки и приятели и не им трябват нови такива. Изградили са си приятелски кръг от съседи, съученици, роднини. Когато някой пристига от чужбина, първо трябва да се докаже, а това отнема години. Както и приятелствата. Така че новодошлите са в много неизгодна позиция - трябва много да се потрудят, за да спечелят доверието на някой. И то без да се натрапват и да бъдат досадни.

Българите не сме много по-различни в това отношение. Малко са хората, които на зряла възраст формират лесно приятелства. Обикновено покрай разни интереси се формират добри познанства, но бързо замират, когато интересът вече не е там. Повечето хора около мен, и аз включително, си влачим приятелства от ученическите/студентските години, тук-там някой колега.

Работя с хора от цяла Европа. Оплакват си се хората от лични проблеми, ако сме достатъчно близки - кой от мъж, кой от гадже, кой от наемодател. От свекърви не са ми се оплаквали, но западноевропейците и не си пречат особено, защото държат като цяло дистанция, а пък балканските ми колеги живеят далече от техните, та и те нямат много мат’риал.

# 81 2 юли 2025, 22:56 ч.

Мнения: 3 999

Доста съм разсъждавал по темата, особено за чертите на българите.
Като цяло българина е много завистлив за всичко, което е съпроводено и с голямо любопитство, обича винаги да гледа колегата, съседа, приятеля си и т.н. Точно затова у нас от край време е имало лудости на тема коли, телефони и т.н., неща, които навън не се гледат, камо ли да да са център на внимание.
Заради всичко това, българина става и злобен, обича да коментира всички и всичко и дори да плюе който може.
И като изведнъж види по-различни от него в чужбина, за него единствения извод е, че са фалшиви разбира се.
Не казвам, че няма, но са единици, това си на нормално държание, както е нормално у нас да се завижда, злослови и плюе.
У нас са простаци и фалшиви най-общо. Ако вече има страх от нещо, шеф или нещо друго, българина е кротък, даже може да се мазни, иначе иска да мачка.

# 82 2 юли 2025, 23:55 ч.

Мнения: 313

В моята среда съм попадала на такива хора - учтиви, но фалшиви
Реално тези хора не ме харесват, общуват с мен по "задължение" (никой не ги кара на сила) и отдалече си личи, че думите им са неискрени (много се радвам за теб, че си добре, например)
Никога не съм могла да бъда фалшива

# 83 3 юли 2025, 00:00 ч.

Мнения: 260

Май бъркате възпитанието с мазнене. Или мислите, че откровера простащина и непоискано "откровено" мнение е по-добре?

# 84 3 юли 2025, 00:09 ч.

Мнения: 1 098

Преди години по работа се налагаше да моля напълно непознати хора да си оставят доброволно личните данни. Голяма простотия и голям криндж, съответно голям срам брах, та се скатавах яко. Но все пак трябваше да събера някакви имена и се обърнах към един видимо доста възрастен човек — или от последното поколение преди 9 септември, или възпитаван от такива хора — но съвсем с всичкия си, много буден и много културен. Човекът, за моя изненада, веднага откликна.

След като си написа данните — внимателно, спокойно, без да бърза, с желание да е полезен — аз му благодарих с огромно облекчение, а той отвърна с усмивка, перфектна дикция и лек поклон: “Удоволствието е мое”.

Значи, мъже са ми правили какви ли не жестове, услуги, малки, големи, скъпи, романтични, искрени, трогателни и т.н., но това си остава най-галантното нещо, на което съм била свидетел. Добрите маниери са голяма работа.

# 85 3 юли 2025, 00:13 ч.

Мнения: 313

Цитат на: Alex_Sandra в чт, 03 юли 2025, 00:00

Ако въпросът е към мен - не
Предпочитам здравей и чао

# 86 3 юли 2025, 03:11 ч.

По света и у нас
Мнения: 3 297

Цитат на: Clare в чт, 03 юли 2025, 00:09

Добрите маниери са голяма работа.

Правят впечатление и те помнят години наред като добър пример.

# 87 3 юли 2025, 05:07 ч.

Мнения: 3 603

Фалша и действителните симпатии се различават много лесно по това доколко другия пита за твоите проблеми и доколко ги запомня.
Аз също помня за някои колеги, а за други не.

# 88 3 юли 2025, 06:08 ч.

Down south
Мнения: 9 311

Цитат на: Soney в чт, 03 юли 2025, 05:07

Кой, за Бога се интересува от чужди проблеми, че и да ги помни.
Не споделям и не очаквам нищо лично в работна среда.
Проблемите на колегите биха ме о ще ш щ ПМ щ ш ш ш щ

нстоварили допълнпмс соъсжов

# 89 3 юли 2025, 08:35 ч.

Мнения: 3 603

Цитат на: Daylily в чт, 03 юли 2025, 06:08

Кой, за Бога се интересува от чужди проблеми, че и да ги помни.

Всеки човек на който му пука за вас.

Препоръчани теми

Хамас нападна Израел - 2

Политиката в България - Епизод седми, част втора

"За" или "Против" въвеждането на еврото 💶

Хайде да си кажем честно – демокрацията ли ни провали?

Причина:

Причина: