Работа, CV-та, HR-и, съвети - 100

Не можеш ли със сегашния си пряк ТЛ/мениджър да обсъдиш какви са бъдещите ти възможности?

Това малко ми напомни за моя разговор с мъжа ми. Искам да изкарам нов сертификат и той ме пита за какво ми е. И аз, еми на теб като ти изтече договорът ще имат нужда от ПМ. 🤣.

По въпроса, заяви желание за кариерно развитие при срещите си с мениджъра без да конкретизираш позицията.

Аз не бих питала какви умения ми липсват, напротив бих насочила вниманието към положителните ми качества, които смятам, че биха били подходящи за позиция в този отдел и бих допринесла за отдела. Питането какви умения ми липсват може да доведе до заключение за ниска самооценка на питащия и подсъзнателно ще накара човека да се замисли какво ми липсва и не ми достига, а не какви са ми силните страни.

От моя опит, като се отвори позиция, то вече е късно за заявки. Те са си решили кого ще сложат още докато са махали предния или му е текло предизвестието.

Това се казва директно, в разговор с прекия ръководител или който при вас отговаря за тези неща. Не между другото, не с намеци и увъртане, а си определяте ден и час за разговор по темата.
"Показването" какво можеш се е случило вече, ако шефът ти си е на мястото, много добре знае какво можеш и какви ресурси за развитие имаш.

При нас има списък на всички позиции - задължения, умения и т.н. Няма ли нещо подобно и при вас?
Иначе си зависи от всяка компания - при нас има всякакви модули за развитие, разговори с ТЛ и подобни. Никой не гледа на вътрешната ротация като някаква мръсно желание, което можеш да имаш.

При нас е същото - или предварително , дори да няма позиция, или не, защото вече има човек.
За сегашната ми позиция съм говорила преди да се освободи място със сегашния ми пряк ръководител, просто когато се случи да ми каже.
Освен да говоря с мениджъра над него, поне той е изкачвал кариерната стълбичка от най-ниското стъпало.

Моята сага с отровната колежка продължава и става все по-брутална. Направи голям, чутовен проблем заради болничен, в който излязох, че не съм я уведомила лично нейна милост колко точно дни ще отсъствам. А още сутринта се обадих и на нея, и на ЧР, че детето ми е с тежко повръщане и че ще го гледам. Лекарите, ЛЛ и педиатър бяха следобедна смяна и съотвено няма как предварително да знам какво ще установят и колко дни болничен ще са достатъчни. Още повече, че и лекарите не винаги знаят как ще се развие вирусът и дали няма да са нужни и повече дни. Както и да е, издадоха ми за 3 дни до края на седмицата по първа преценка. Изпратих снимка на болничния на ТРЗ, каквато практика имаме. Даже се обаждаха загрижени другите колежки да помагат с акъл. И на детската градина писах, и в суматохата и имайки предвид, че с болно дете, което има нужда от грижи, съм се отплеснала и не съм й писала допълнително кога ще се върна на работа. И ми пише тя: Утре ще идваш ли, че е напрегнато утре при мен и няма да мога да поема твоите неща. Отговарям й най-човешки каква е ситуацията и че от ТРЗ знаят. И се почва, ама на мен защо не си казала. Ама щом има ясни инструкции, че се заместваме, аз защо не знам. Все едно не съм й се обадила сутринта и нищо не знае. И на фона на притесненията ми за детето, искрено се раздразних, че създава паника и проблеми. Писах на шефа какво е положението. Той ми писал: не бери грижи, гледай си детето. Да, ама не - според колежката трябва на мен И за офиса да ми е гадно.  Разменихме си някои любезности, като й казах, че много се надявам да ми намерят друг заместник, тъй като оная нарочно подлива вода и върши работата през пръсти, та да чистя след нея и да гася пожари. И понеже шефът не искаше да се притеснявам за работата, а тя настоятелно ме тревожи, снимах какво ми е писала и му го пратих. И сега ще ни привиква да говорим. Той отдавна знае, че имам проблеми с нея, че се изживява като шеф. Предлагала съм му да ни раздели. Уж щеше да мисли по въпроса, но до момента няма резултат. Сега мисля да настоявам и в нейно присъствие да ни отдели и да не ме замества тя. Но не знам каква ще е нагласата му. Ако не намери решение на проблема, просто няма да издържа дълго така и ще напусна. А не ми се иска да го правя преди да си намеря друга работа. Не знам колко време ще ми отнеме, ако не се хвърля на първото предложение.  Да поставям условие, или ни разделяш, или напускам, ще е грубо. Отделно имам едни подозрения, че тя тласка нещата натам, да ме освободят дисциплинарно. Допускам гой защото ми изпрати един и-мейл в много официозно-менторски стил, в който ме уведомява за ангажиментите ми в случай на болничен. Много тъп и-мейл, неиздържан по отношение на някакви конкретни наредби или заповеди. Не е сложила в копие шефа, но допускам, че може и да го е обсъдила със зам.управителя. Другия вариант е да ме дразни до откат, докато не си грабна чантата и напусна. Какво ще ме посъветвате за разговора с управителя? Аз не смятам, че съм в нарушение, но в една стая с тази персона няма да изкарам дълго.

Ужас... много трудно се работи с такива  хора.
Аз пък не понасям безотговорното и безумно поведение на почти всички. Шеги и закачки, аху иху и после защо не е свършено това и защо не е свършено онова. Еми ти дуднеш и говориш глупости на главата ми и после обвиняваш при положение че сами сте си виновни - що за наглост?  И не се ли усещат че пречат ?  Няма такава простотия- като  тук дори не искам и да зачеквам пък темата с гнусните и мръснишки подмятания между някои от колегите.

Доколкото разбирам тази не ти е шефка.
По силата на какво ти иска обяснения? Само тя ли те замества и каква е работата, че толкова не може да се отложи с няколко дни.
При нас, като го няма някой, му се вършат само неотложните задачи. Ако има нещо, което може да изчака, върши си го, като се върне.

Не ми е шефка, разбира се. И аз същото я пштах. Понеже ме замествала, трябвало да я уведомя, както и направих. Не знам какво иска от мен. Всъщност знам- да ме вбеси и да ме разкара. Тя преди 10- ки години е вършила моята работа и се изживява като титулярка. Но тя сега си има нови отговорности. Или поне откакто аз съм там. Тя е един вид повишена, но няма преки подчинени. Миналата година като се оплаках на шефа, че ми се бърка, каза, че никой не я понася и съм прекалено добра, та затова ми се качва на главата. Сега като станах лоша, да видим какво ще стане.
Само рутинните неща, като следене на офисна поща върши и разни неотложни писма, докато ме няма и точно те не са чак толкова времеемки. Всичко останало ми го трупа на бюрото, а нещата, които са ми нови задължения и не знае как да свърши, търпят отлагане за 2-3 дни и повече. Даже като разбрах, че щяла да е в движение днес, предложих да си ги върша от телефона. А то се оказа, че дори не е мръднала от бюрото. Което значи, че зорът й е да се заяжда, както всеки път намира за какво. Много пъти и от нас съм работила, за да не забърка някоя каша ( допускам нарочно). Но сега нямаше как да съм на лаптопа.  В официалния и-мейл обаче ми е писала, че нямам ангажимент да работя по време на болничен. Което ме кара да мисля, че е обсъдено с някой от шефовете и си връзват гащите ( незаконно е да се работи по време на болничен, а официално хоум офис няма), като в същото време ми се вменява вина, че не била информирана в какъв срокще ме няма. Не върви да ви го снимам, но звучи като писмо за пред някъде и някого като някаква стъпка към мъмрене или нещо от сорта.

Амии там е работата, че не сте лоша. Не се сещам за случай, в който ми се е налагало да се обяснявам на някой друг освен на мениджъра ми кога и колко ще отсъствам. Аз бих отговорила формално, но ясно. След няколко такива отговора, ако продйлжава да досажда копирам шефа ми и отново повтарям същото като латерна плюс, че мениджъра е уведомен. И оттам нататък, ако продължава спирам да отговарям за което не съм и длъжна, докато съм в болничен. Работата ясно, че няма да ми я свърши, но и не бих я вършила, докато съм в болничен, нищо че ще ми излезе през носа като се върна. Дебелокожа съм и не бих напуснала заради такова нещо, по-скоро системно бих я игнорирала и не бих си комуникирала особено освен по работа належащо.

Ако се дразниш, страдаш и ядосваш -  значи тя постига целта си. Ако си грабнеш чантичката и напуснеш - също тя се налага, един вид побеждава, а ти се проваляш. Това ли искаш?
Контролирай се, нека си приказва, усмихвай се и казвай "Дообре, няма проблем". Прави каквото трябва и си дръж устата, да не изпляскаш нещо неправилно. Отговор на имейлите ѝ с копие до шефа е много добра идея. Всичко черно на бяло, за да нямa после Олеле
Когато една кифла в моята  работа се държеше по подобен унизителен начин, в един момент ми писна и писах оплакване то ЧР-ката, с копие до нейния шеф и моя шеф. Млъкна гадината хах и вече нямам проблеми. Вече официално се прие, че кифлата е нагла и нахална, и се държи така понеже е недостатъчно адекватна.

А като си в болнични дори не си длъжна да ѝ вдигаш телефона. Като е толкова голяма и отворена специалистката да се оправя, а ако неможе - тя да напуска.

Боже... следи офисна поща и неотложни писма хахахахаха и толкова ѝ е тежко че е сътворила ведомствена криза. Тая я много зле твоята колежка ....

Аз бих върнала пасивно-агресивен имейл с обяснение по точки какво са задълженията при болничен и бих тагнала всички на света, за да си дадат и своя input.

За мен тя е с накакъв психически проблем. Всички я намират за неприятна особа. Ноо...и я съжаляват.