Работа, CV-та, HR-и, съвети - 100

Ми да откаже да замества. Май ще им е по-спокойно на всички. Боже, никога никой не е звънял на колегите си, че е в болничен, пише се имейл на останалите от мениджъра, че трябва да поемат работата ако има спешна и това е.

И понеже бях в 1:1 с готвачката точно преди 1 година, но в голяма корпорация, където много се думкат в гърдите с етични кодекси и подобни, аз спрях да контактувам с особата и почнах всичко през мениджъра да й пускам. Водих записки, скрийншоти, пазех имейли, които й показват мизерииъе и накрая логнах ЧР кейс за тормоз и дискриминация. И я оставих сама да се удави в собствената си ограниченост и тъпотия.
Разбирам те прекрасно какво е да работиш с такава отрова ежедневно, в продължение на месеци бях смачкана от ежедневните борби с нея, но благодарение на подкрепата на останалите от екипа+ мениджъра успяхме да се отървем от нея.

Много зависи колко голяма е фирмата - в малка до средно голяма фирма без ЧР такива неща се търпят защото "винаги е било така".
Винаги съм се чудила що за шефове позволяват на разни менопаузнали или предменопаузнали лелки да се грижат за това да пускат почти всеки месец обяви за нови хора?
Да разбирам, че трудно се гони човек "залепнал" за мястото си от много години, но не е ли далеч по-евтино вместо ежемесечно да набираш нов персонал, защото ламята Спаска пак е станала с лошо настроение?

Упорито изопачаваш написаното от мен. Освен, че ме преследваш из темите.  Но имайки предвид колко често се оплакваш от колеги, разбирам, че явно не е като да няма проблем и в твоето поведение. А виждам, че и всичко на тема деца, ти е чуждо и дразнещо. Като заимаш деца и семейство, друга песен ще запееш.
Супер ще е да откаже да ме замества. Изобщо не е проблем за мен.
Някой по-назад пита нея кой я замества. На нея й оставиха 2-3 задачи, като повечета търпят отлагане. За по-спешните случаи аз я покривам. Но определено скучае и затова се чуди къде да се намеси и за какво да се заяде. Наскоро беше в отпуск за 2 седмици. Никой не усети липсата й.

Човек има право на болничен. Няма кой кво ще каже, как ще се накриви....
Въпросът е каква е работата и не можеш ли да си я свършиш, като се върнеш?
Въпреки че и аз съм от хората,  които влизат в положение, ако отсъствието е често и трябва да зарежа моята работа заради чужда, също по някое време ще почна да се дразня.
Ако колежката ти я няма, ти ли й вършиш работата ?

Има и нещо друго - мой друг началник директно е питал колежка взимаща често болнични заради децата си:
"Тия деца баща нямат ли си?".
Не знам как е в България, но в Германия и бащите могат да излизат в болнични с децата. Много семейства обаче не го желаят защото мъжете им печелят обикновено повече и не искат да губят от техният доход.
Идея - ама ако в картинката няма баща какво правим?
Особено с баби и дядовци които ще работят до 70 (в най-добрия случай)?

Пак казвам,  зависи колко често са тези болнични. Едно е, ако са три пъти годишно,  друго е при три пъти месечно,  нали?
И от самата работа също зависи. Ако може да изчака връщането - добре, но, ако не може, това е допълнително натоварване за един човек.
Бих замествала само неотложните неща, при това, ако не е често. Все пак не ми се плаща двойно.
Не бих искала обяснение от отсъстващата, просто ще откажа да й върша нещата.

Ариел, в България също много семейства предпочитат винаги майката да взема болничен за детето по финансови причини. Което аз лично за своето семейство не съм го приемала, ползвали сме разместване на график, отпуски и в краен случай болнични и двамата. Имам познати мъже, които вземаха три пъти повече от съпругите си и пак си деляха болничните. Това според мен е уважение към жената, признание, че нейната работа също е важна. При нас пък обратното, в детската градина бяха обяснявали на децата, че като са болни е редно майката да вземе болничен да ги гледа.                                                                 По казуса на Непослушната готвачка, понеже съм била и в положението на замествания и на заместващия, единствено ми е приемливо заместника да звънне да попита учтиво колегата си кога ще се връща. И ако не му вдигнат, да се приготви да замества по-дълго време, пък ако другия се върне по-рано, супер. Аз винаги съм звъняла при болничен и на колегите, които ме заместват, но понякога не съм уточнявала броя на дните, също, защото не съм ги знаела. Ако е единичен случай това поведение, просто бих я игнорила и не бих й обръщала внимание, но ако трябва постоянно в ежедневието да работите заедно, аз не бих се задържала дълго в отровна среда. Бих се опитала или да се преместя в друг отдел в същата фирма или бих се оглеждала за друга работа. Факт е, че на работното си място, реално прекарване повече време, от колкото вкъщи (като не броя времето, в което спим), ако постоянно се чувстваш зле, това ще ти се отрази на здравето.

В тази фирма очевидно и средата куца, мениджмънта. Поне 3 работни места назад си прехвърлих наум и не се сещам някъде да са търпяли токсични единици. Ако някой блесне по подобен начин системно се намираше как да го освободят дори да е минал изпитателния срок. Но то в крайна сметка това е отговорност и задължение на целия мениджмънт - да поддържа нормална работна среда. Да не говорим, че преди отпуск или ако се наложи болничен са ме питали мениджърите ми конкретно точка по точка кои са висящи/спешни неща за тази седмица. И като се върна съм откривала, че са свършени спешните не от кой да е друг, а от мениджъра ми. Съответно след това аз съм помагала за техни задачи, като ги няма. Колегиалност се казва на това и добър климат.

Не забравяй, че тук "виждаме" само едната страна на нещата.
Непослушната готвачка не е уточнила колко често се налага да отсъства, каква е същността на работата ѝ, т.е. дали търпи отлагане или не.

Всички сме колегиални до известна степен, тъй като и на нас се налага да отсъстваме - болничен, отпуска, стига да не се прекалява.
Ако отсъствам три пъти на месец по 4-5 дни, никой не е длъжен да ми върши нещата. Ще си търся вариант - баба, гледачка, да се редуваме с бащата за болничен или друго. На някои позиции работата може да се върши дистанционно, та макар и болничен, бих си поела някои неща, които мога от вкъщи.

Дори и на държавна работа много отсъстващите не ги толерират.

Ама какво значение има колко и защо отсъства? Не е работа на колегите. Тя има задължение да уведоми само прекия си ръководител.

Да, това абсолютно е така, но в известна степен отново опираме до климата  и начина, по който е организирана компанията. Откакто има хоум офис във фирмата, познайте дали не е паднал процента на болничните. Хората се съобразяват, защото срещат разбиране насреща и също влизат в положение на свой ред като не отсъстват постоянно. Т.е. пак опираме до климата.

Така е, никой не твърди, че е длъжна друго, но да не очаква заместващата я колежка да се радва на отсъствията ѝ. Ако съм аз, бих отказала при прекалено отсъствие.

Ако прекият ѝ ръководител е съгласен на постоянни болнични, нека той я замества. Все пак това е допълнително неплатено натоварване. Ако от 20 работни дни я няма 10 или 15, няма кой да е ок с подобно заместване.

Тя колко пъти замества колежката си? Ако е горе-долу равностойно, добре, но, ако другата си взема 10 дни отпуска за годината, а тя по 10 дни/месечно е в болничен, не е ок за другата жена, нали? Ако на мен ми тръснат нечия чужда работа постоянно да я върша, също няма да съм съгласна.
Всички имаме деца, в повечето случаи сме разбиращи, обаче някои хора прекаляват. Не знам дали тук случаят е такъв. АКо се включи потребителката, може да уточни.

Хоумофисът е хубав вариант, но зависи от работата, също от хората. Много фирми се отказват от хоумофиса, може би само чужди и такива, които са с разни проекти със срокове остават така....

Това е въпрос, който трябва да се реши от мениджъра.
Всеки има длъжностна характеристика и ако подобно заместване натоварва бякой, то този някой да си говори с мениджъра.

Зависи от вътрешните правила на компанията. При нас трябва да уведомим началника си и да се отбележим на няколко места в системата, до които има достъп целият екип. Което честно казано ме дразнеше от начало, кой не мрази излишната бумащина. Но всъщност с времето разбрах, че не е никак излишно, а доста полезно.
На други места е друга политиката. Но чисто колегиално и двете не са постъпили добре. Едната не уведомява пряко засегната колежка, другата тръгва на нож вместо да попита учтиво.
Авторке, няма значение дали я харесваш или не, щом не работите пряко, а само се замествате, значи рядко контактувате. Не си заслужава нито война да водиш, нито да напускаш.
Просто поговорете и й кажи, че смяташ, че и двете не сте били прави, нека го забравите и в бъдеще се разберете как да процедирате.