Битата родилка в Майчин дом София

Това е принципа в Канада. Който иска да прочете.

https://www.cmpa-acpm.ca/en/education-events/good-practices/phys … consent%20process.

И сега учат същото - първите 2 години нито един клиничен предмет, първите клинични идват в трети курс. Не си представям какво ще правят второкурсници край някой опериран пациент.

Освен санитари нищо друго не могат да бъдат. Обаче както преди няколко страници установихме - второкурсник не е същото като втора година специализант ( с пълното ми уважение към потребителката, защото грешката беше допусната от бързане). Подобна грешка в интерпретацията на събитията може да се дължи и на неразбиране на системата, неточност в изказа.
Като цяло ситуацията с медицинската болнична помощ не е апокалиптично страшна, въпреки че като цяло не е добро положението. Друго коментираме вече толкова време в темата - липсата на човешко отношение към пациентите.

От своите раждания (и двете в Надежда) съм изключително доволна и като професионализъм, и като отношение и грижа.
Но от познати съм се наслушала на личните им преживявания от Майчин дом, Шейново, Света София (бившата Тина Киркова), които звучат като от филм на ужасите. Тъжната истина е, че жените, които искат да раждат естествено, са поставени в много трудна ситуация и като цяло избират измежду компромисни варианти. Поне аз така се чувствах. Това за мен е и основна причина за високата честота на оперативни раждания у нас, което само по себе си също е тревожна тенденция.
Мисля, че всичко идва и от политиката в болничните заведения и толерантността към  садизма спрямо раждащи жени. Дъщерята на моя позната е акушерка в Майчин дом. Самата тя е назначена на половин щат (така са и повечето ѝ колежки) и финансово разчита на избора на екип. И тъй като повечето родилки избират лекар, а не акушерка, борбата сред акушерките е да се присламчат към екипа на по-търсен лекар. Тя самата даже имаше връзка с някакъв си там търсен лекар, за да му влезе трайно под кожата и той да я включва в екипа си. После той се насочи към оперативна гинекология и  тя почна да ухажва друг. Останала съм с впечатлението за постоянни интриги и борба за прословутите екипи. Питах я защо не отиде в някоя частна болница. Тя ми отговори, че възнагражденията наистина са значително по-добри, но не можела да си цъка на телефона по време на работа и трябвало да се държи добре с "тия откачени лигли" (раждащите жени, нали), а тя обичала "да ги строява". Това си е манталитет, не случайно има израз "майчиндомско отношение". Включително тук във форума съм срещала мнения за Токуда, че част от кадрите им, взети от Майчин дом, са си го отнесли въпросното отношение и там. Непрекъснатото повтаряне как в Майчин дом са "най -добрите" също не помага, защото им осигурява много пациенти, включително платежоспособни и адекватни.

И аз съм раждала двете си в Надежда и съм много доволна, но има и такива, които грам не са и при все, че дори периодите ни съвпадат. Моето първо дете го спасиха те и ще съм им вечно благодарна. Няма да забравя как ме видяха да плача в коридора на камерите, веднага дойде жена и ме заведе при него - аз 23-24 годишна, не знаеща къде се намира, даваха ми информация, но исках да си видя детето, а не можеше. За следващото няколко години по-късно нямах никакви колебания къде ще раждам.

От всяка болница и лекар има доволни и недоволни, това е нормално. Но обратна връзка точно за този тип  медицински садизъм съм  срещала най-често за Майчин дом и по-рядко за Света София и Шейново. В частните болници могат да имат всякакви недостатъци, но там няма такава толерантност към шамари, грубост и агресивно поведение.

Добре че не съм чула такива изказвания на живо от някоя, нямаше да се сдържа да и кажа какво мисля за нея. Акушерка да мрази раждащи жени, това е изтезание и за пациентките и за самата нея. Да ходи да продава домати на пазара, там няма такива субекти за да я дразнят. Чудна атестация за МД, акушерките си цъкат на телефоните вместо да обслужват болни. И на тая трябва да и плащаме по 2 бона от джоба си за избор на нейния екип, така ли?

Раждала съм секцио и съм безумно доволна от този избор. Като ви чета какво съм си спестила....

О, аз и от "Надежда" и някои от практиките им имам някои не особено добри впечатления, но те не са свързани точно с раждането. А моя позната дори ми се оплака от брутално отношение към нея от страна на не кой да е, а самия прочут доктор. Не точно шамари - (там те сриват по други параграфи), но достатъчно унизително отношение, за да не иска никога повече да чуе за тази клиника.

Добре че си доволна от избора си, защото жените,които искат да родят естествено май нямат голям избор. Това с избор на екип е приложимо при секциото. При естествено раждане не виждам как ще стане,защото аз ако реша да раждам естествено, това означава,че докторът трябва да е на разположение 24/7. Ми не ми е нормално това, той да не е машина. Системата не е особено добра, предразполага към корупция,но и ние много спомагаме за това. Разбирам,че всеки желае най-доброто за себе си, но по света отиваш в частна или държавна болница и който е на смяна. Едва ли будят някой или го викат в почивните му дни, защото виждаш ли някой го е избрал.
Поради тази причина процента на секциото е толкова висок в България.

По света нещата са много по-различни от тук. Видно от коментари на съфорумки, писали по-напред....За жалост живеем тук и сега и се налага да оцеляваме в тези условия. Никога не съм разбирала защо толкова се плюе по избора на екип. Ами той е точно избор ! Не задължение. Както и вип стаята и т.н. Дават се луди пари по почивки, ай фони и какво ли не, но видиш ли за едното раждане, дето на повечето ни се случва веднъж в живота - се разчита на късмет. Ми мерси.....

Ми не е същото, за плащащите цял живот здравни осигуровки.

И аз плащам. Затова раждането е безплатно, но е на късмет който се падне. Някой спира ли ви ?

Спира ни когато отношението е различно, да и тези плащащи само здравни осигуровки ги третират като животни, а за другите няма гаранция.

Няма. Затова или си плащаш за конкретен лекар и отношение, или разчиташ на късмет. Аз пари за добър специалист не жаля и няма да жаля. Има безброй други неща в живота, откъдето мога да спестя. Оттук - не.