С какво ви дразнят свекървите? – 166

Добре, а защо се съобразяваш с нея?
Не ѝ се обяснявай - живей си в твоя си стил, сякаш я няма. Не готви нещо специално, защото е там. Даже може да ѝ предложиш тя да сготви, защото ти нямаш време, нерви, желание и прочие...

Преди време и моята свекърва (която живее с нас за постоянно 😁) се опитваше, едва ли не, да ни ръководи живота.
Имаше въпроси от сорта: Кога ще чистим? Кога ще перем?
Аз отговарям: Ако искаш нещо да чистиш - може да го почистиш. Аз, когато реша да чистя, пера, готвя, ям, спя и прочие не те питам, не те търся и си го правя.
Ама, защо сте направили еди-какво-си?
Защото така сме преценили.
Ама, къде ще ходите?
Навън. И точка.

Игнорирай я на максимум. Не си длъжна да я забавляваш и да ѝ правиш компания. Влез си в спалнята, чети си в дневната или си прави, там, каквото си правиш, сякаш я няма.
Ти не си увеселително заведение.
И хич да не ти пука за фасони. Ще ѝ мине.

Моята комуникация със свекърва ми се свежда до "добро утро" и "добър ден".

Всъщност не разбрах защо идва толкова често? Да не би жилището да е И нейно?

Явно, защото така си е решила и ѝ е скучно да си седи сама в нейния дом.

Възможно е, но нека Ела да отговори.

Значи, дано съм лош пророк, но аз на мястото на Ела с времето ще намразя мъжа си понеже ми причинява това. И свекървата, разбира се, но то това е почти факт. Толкова пък да не може да тропне с крак и да реши въпроса, съжалявам, не е нормално.

Жилището не е нейно, няма участие. Ключ има и от вкъщи, и от дъщеря си. Разбрах го със закъснение. Обяснението беше, че било за всеки случай. Реално 1 път само се случи да влезе от вратата и да не знаем изобщо, оттогава просто си заявява гостуванията, но понякога, по-често, ги заявява от сега за веднага. "Пътувам към града, елате да ме вземете от гарата". Обикновено дъщеря й е по-свободна и ходи, но понякога ходи и ММ.

Тъй като е сама, предполагам, че й е скучно у тях, да. Тя постоянно ходи по почивки, екскурзии, преходи и тн, обикаля си и минава оттук транзитно. Принципно ако беше само спането и нямаше големи претенции за храната, няма да ме подяде, ако й сипя една чиния. Но то са коментари, фасони, аз това с онова не ям, коя храна била отровна, коя не. Игнорирам и търпя, но в един момент ми писва. Отделно многократно е доказвала, че се чуди какво да измисли, че да се скараме.

П.С. Моята теория, за която по-рано споменах е, че тъй като дъщеря й е разведена, се стреми да постигне същото със сина си, но понеже при нея няма свободни стаи, тъй като живее в по-малко жилище и с 2 деца, макар и по-големи, може да си прави сметки да ни раздели, за да освободим с детето апартамента (аз каквото и да става, детето няма да си оставя) и така ще има да се ширят в 3 стаи двамата. Той и да има против, няма да смее да й каже, тя ще е на 15 минути от другите си внуци и дъщеря си и въобще ще й се сбъднат всички мечти. Просто толкова пъти е доказвала, че не я интересува спокойствието и щастието на децата й, а това тя да си е добре, че не бих се учудила, ако наистина й е минало през ума. Просто това са 19 години възпитание чрез манипулация, които са се отразили върху психиката му. Проблемът е, че тя не се държеше по този начин преди да забременея, за 5 години и отгоре винаги е държала дистанция, не е имало такива визити и намеси в отношенията ни, но може би съм споменавала и преди, че бременността ми обърна отношението и на нея, и на дъщеря й към мен на 180 градуса. Той отначало си мислеше, разбира се, че в мен е проблема, но за няколко месеца осъзна, че не е вярно и най-много ме е яд, че хем ги вижда що за стока са, хем не може да се отърси от първата половина на живота си, прекарана с нея. Вероятно психолог би помогнал, но е невъзможно да го накарам да посети такъв.

Нужно му е време. Той майка си няма да я изгони, естествено, но ти трябва да си пазиш територията и да не се съобразяваш с нея.
Какво изобщо ти пука, че тя не яде нещо си?
Ако иска да яде. Ако иска да готви. Ако иска да ходи да си купи.
Игнорираш я.
Мъжът ти, ако те обича и обича детето ти, постепенно ще прозре всичко.
На него и сега му е ясно, но все пак му е майка. Остави действията ѝ да говорят сами.

Не може ли да организирате излизания и почивки когато тя ще идва. ОК има ключ, влиза, ползва легло и кухня. Но защо сте и вие ?
Като семейство си организирайте излизане навън, ако е уикенд - целият уикенд.
За толкова години явно знае кое къде е, ще се оправи.
Вие го играете детегледачки на възрастен човек. Тя това търси - обгрижване.
Елиминирай го. Обгрижването.
Щом се оправя сама, направи така, че да не сте през цялото време вкъщи когато тя планува да е там.
Това е по-постижимо от идеята мъжът ти да прогледне и да тропне с крак.

Нищо не му говорят на него действията. Той не ще да влиза в конфликт, защото е промит мозък. Аз съм за кардинални действия в тази ситуация, но на авторката едва ли й стиска. Отнемане на ключа и директно изречение, че не е добре дошла без позволение. Не уведомление, а позволение. Тази е нагла и ще настъпва още.

Точно така - майка му е, за мен е нормално той да не бъде рязък с нея, макар в моите очи да е нужно, но все пак е родител. При фасон, че не яде еди какво си просто кажи, че за днес това е менюто и игнорирай. И ако не разбира от дума, че трябва да идва с предварителна уговорка - вземете ключа. Не я разбирам аз тази нужда някой да ползва чужд дом, без това да е крайно належащо - например ако е дошла на лекар в града или друг важен ангажимент.

Не вярвам да изгони майка си този мъж. Трябва друг вид действия от Ела и първото е да я игнорира, а не да ѝ танцува по свирката.

След последния пост на авторката, аз не съм много обнадеждена за някаква промяна в поведението на съпруга. Няма да се обърне на 180 срещу майка си, ще се съгласява, че тя не е права, че трябва еди-какво си, но вътре в себе си ще натрупва раздразнение, но срещу кого ще бъде насочено? Мъжете по принцип не обичат сложни ситуации с близките му, при които трябва да се реагира по-твърдо. С моите 2 брака /12+23/, съм се убедила в това многократно. Ще му говоря, ще имам примери или други доводи, ще ме слуша, ще е съгласен и после - както и преди.

По отношение на храната - никога няма да се обяснявам какво ще готвя, кое какво съдържа и т.н. Съобразявам се само с бременна снаха, малко детенце или при болест, която изисква специална диета. Ама яденето било такова, или аз не ям - ОК, тогава си напазарувай и си сготви каквото искаш. При първият си брак живеехме заедно с майка ми /тогава нямаше квартири под наем, те хората се развеждаха фиктивно, за да узаконят случайно закупен 2-ри апартамент/. Първите 1-2 години пазарувахме заедно, готвехме ту тя, ту аз, но ние като млади си имахме наши предпочитания - някога ракийка със салата, някога мезе, майка ми започна да се дразни, че само тя трябвао да яде сготвеното. Беше права донякъде и затова й казах - всеки си готви за себе си, ако не ти се готви - каквото има е в хладилника, винаги може да си вземеш и обратното. След това 10 г. нямахме проблем с храната и готвенето.

В създалата се ситуация по-добре е да не се затормозяват излишно отношенията със съпруга, да не се коментира, а авторката да си прави каквото намери за добре за нея и детето.

Тя даже като че ли не го смята за чужд. Да не би все пак със сина да имат обща собственост? Жената си се движи по собствено удобство, отсяда си когато и за колкото си поиска, не личи да се чувства като да идва на гости, даже трудно се постига да уведоми предварително.

Когато авторката се е женила за сина и едва ли се е съгласила, че ще дели по този начин дома си с майка му. Би трябвало тези неща да се изяснят своевременно.

Моята това го правеше и в мой личен апартамент, купен от мен с ипотека преди да се съберем с мъжа ми. Но в моя случай свекър ми беше починал наскоро и не мрънках, тя никога не е била сама и в моите очи това беше ок. И въпреки че аз се разбирах с нея - много ме дразнеше такова поведение, говорили бяхме десетки пъти - и аз, и мъжа ми с нея да предупреждава, да се уговаряме, защото сме и с две деца - ангажименти, т.н. - не, палеше колата и идваше със сестра му. Обаждаха се на входа на града, ключ нямаха. Случвало се е да се обадят и на вратата вече. Та разбирам авторката. При нас идванията се разпокъсаха след като веднъж вече идвайки нас ни нямаше - ма как така не сме казали, че ще ходим някъде двамата с децата. Втори път след месеци чак го направи (преди това в месеца два, че и три пъти), когато имахме гости - семейни приятели и идвайки се върна, сама каза, че не ѝ е удобно да остане.

Леле, Ела, много е нахална тази жена.
Няма да стане со кротце, со благо с нея. Такива не разбират възпитания език.