С какво ви дразнят свекървите? – 166

Явно всеки си интерпретира както си иска.
Не се сърдя, разбира се, че уважава и обича майка си. Но за мен взаимното от нея не е уважение и обич, а манипулация и изнудване. И реално имах предвид, че ако тя не го "молеше" за щяло и нещяло, нямаше да има проблем, защото нямаше да се налага да отказва, а да не го умее. Да си е жива и здрава жената, просто да не ни занимава толкова често.

Проблем нямаше да има И ако именно - той умееше да отказва.
След като ти си го приела такъв, следва да проявяваш разбиране.
Относно него, не относно нея, не казвам, че нейното е нормално.
Напротив.
Но тя няма да се промени, това ти го казах и предходния път, когато коментирахме казуса ти.

Мери, ясно ми е, че тя няма да се промени, вероятно той също. Но аз не съм го приела такъв "неможещ да отказва на майка си", защото, пак казвам, че такъв проблем нямаше преди детето да се роди. Защо после се случи така - вероятно само тя може да обясни, но това е. Преди не е имало "рекуести" - съответно и нужда той да отказва. Сега има "рекуести" (след раждането) - съответно се прояви невъзможността му да казва НЕ на майка си. Толкова.
Пак казвам - да, той не може да отказва, но ако тя не го пита - няма да се налага да й казва НЕ. Надявам се сега да е по-ясно.

То беше ясно и преди, добре обаче че изясни това с питането, че малко прозвуча като “има човек - има проблем, няма човек - няма проблем“.
Хубавото е и че си знаеш, че той няма да се промени, нито тя, на теб ще ти е нужно доста търпение.

Ела, ама той като не може да казва НЕ, утре няма да я има свекървата, но проблема ще остане. Ще го викне приятел за събиране или риболов, шефа за работа, съседа за бира и той няма да може да откаже. Пак ли някой друг ще ти е виновен?

Разбира се, че не са само тези 2 варианта. Но това са лесните варианти. Да, да, точно така. Лесните.
Защото между тях е вариантът, в който снахата си съсипва нервната система, семейството, уморява се до безкрай и целия ѝ живот минава в нерви, вместо в хармония и щастие. И накрая пак стига до вариант 1   (приема, че това е положението) или до вариант 2 - разделя се с мъжа. Обаче не знам дали знаете - времето назад не се връща.
Докато при първоначално приемане на Вариант 1, да кофти черта е, но се примиряваш и отиваш да се забавляваш, ММ така или иначе го няма.
При Вариант 2 или си намираш мъж, с който да си караш живота в хармония (което не е никак лесно, де) или той все пак решава, че си му по-важна. Но, докато не опре ножът до кокала той това решение няма как да вземе.
Та, така.
Това, когато има такъв мъж, с този характерен недостатък.

За съжаление обикновено с времето рекуестите не само не намаляват, ами и се увеличават, пък и идва съвсем обективната необходимост от повече помощ, така че перспективата не е много добра.

Тоест искаме да се махне обстоятелството, не искаме човека да започне да се държи като възрастен?
Това е като "Да, той не може да плува в бурно море, ама то пък морето защо има вълни, баси"
Възрастните хора слагат граници. Учат се да го правят бавно, постепенно, болезнено. С риск да разсърдят някой, както често и става. Много непораснали деца живеят с ужас в сърцата от това "мама да страда". Това им е най-страшно. Недоизлекувано от детството е и действително много трудно се случва след 25-30, ако не е станало преди това. Възрастният човек знае, че възрастните хора страдат. Мама е възрастен човек, следователно и на нея ще се случва да страда и човекът, който трябва да й оправи емоциите е (шок!) самата тя. Не детето й.
Наясно съм, че вероятно знаеш всички тези неща, просто се опитвам да дам малко поле за размисъл, че е хубаво да порасне мъжа в ситуацията и да разбере, че на всеки възрастен си е негова работа да си оправя емоциите и границите. И да сложи баланс и ред в помагането, чуването, изискванията и търчането. Иначе просто не те виждам.

За жалост с времето и с остаряването хората стават все по-безпомощни и имат нужда от помощ.
И наистина започват в някаква степен да приличат на разсърдени деца.
Моята свекърва е на 80 години и има разни минимални (за радост) проблеми със здравето

Има ни от всичко по малко.

+ 100000 на целия коментар и още толкова на болднотото

То на всички ни има, нищо, че аз съм с 30 години под нейната възраст, но не мрънкам, че получавам киселини като изям една тава с баница, а просто не ям баница или ако го направя знам, че аз съм си виновна...

Но нищо, де, човек си пати от главата. Пък има и една друга поговорка, която не е лицеприятна да я изтипосам тук за това кое затрива главата.

Здравейте дами! Търсих си някаква темичка за това как да се справяме с възрастните си родители и попаднах на тази тема за свекървите. Аз проблем със свекърва си вече нямам. Поне не и в това отношение да ми идва в къщи и да ми се меси. С годините се кротнаха и разбраха, че не могат да се налагат и да командват. НО.... имам проблем със своите родители и най-вече с майка си и това много ми тежи и ми насажда стрес. Аз минах през  онкологично заболяване и все си казвам, че няма да се стресирам и да приемам нещата навътре, но вече една седмица не мога да спя и непрекъснато мисля за проблема. МОЛЯ за вашите съвети как да постъпя и дали съм права.
Та .. имам живи двама родители, които са на почти 80г. живеят в града и на село, което на 30км. от него. т.е. пътуваха ту тука, ту там, като имат три кучета и 5 -6 котки, които трябва да хранят и през ден се ходи до селото ако са в града. Майка ми така е свикнала през ден да се разхожда и днес ще отидем до града , вдруги ден пак ще отидем до града и така зъц-пръц когато и скимне и както и скимне разкарваше баща ми. Сега обаче той вече не може да шофира и не иска и за първите две седмици ми взеха тока, буквално ме направиха на калинка. Вземи ме , заведи ме, кучетата ще отидем да храним , пак ме върни и това през ден. Аз имам две деца, ходя на работа и помагам след нея на мъжа ми с неговата работа. Освен това това разхождане през ден ми коства пари, които не съм планувала и ми е трудно да отделя . Ако върви така около 200лв на месец за нафта. И друг път се е случвало да не може да шофира, но някак си издържах с мисълта, че ще мине и ще е временно. Но сега вече ще е постоянно. Те ми прехвърлиха апартамента , в който живеят още преди години и сега мислят, че съм длъжна да тичам като линейка непрекъснато. Аз наистина не отказвам , когато е имало нужда, но мисля, че майка ми злоупотребява с това ЗАДЪЛЖЕНИЕ  .

е, аз от близка по нейните години позиция говоря.
 Да ви дреме от оплаквания, едно време мъжът ми не пожела лечение,  операция, животът бил негови  две години плюс-минус нямат значение. Ядосвах се, защото ни засяга дали е жив, той си реши проблемите като си отиде.
     Сега почвам да мисля като него.  Мислих да не се оплаквам, но има очаквания все едно съм млада, споделям да разберат, че  организмът  отслабва, не искам да ме мъчат, колкото имам - толкова.
 Та лекарството е  малко внимание и нерви. Осъзнаване,  че все ще е затриване. Плюс-минус.
 Всеки да живее както иска, няма проблем и да си ходи като последица, все ще е  някога.
 И да не притиска близки да го дондуркат, ако може,  като не може - да те му се връзват.
 Ще ти мине ,временно  е, така е с годините,  нормално е да боли, /ако не те боли нищо е края /или е страшно. готово със съветите.

Аз щях да попитам майка си не й ли е поне малко жал за мен при така описаните от теб здравословни проблеми  и също ще попитам иска ли да й възстановя собствеността на апартамента / дори и с цената на не малки материални загуби по прехвърлянето/.
Моята позиция след това би била, съобразно отговора на майка ми.