С какво ви дразнят свекървите? – 166

Успокой се. Помисли ако апартамента има таван или гараж към него да го продадете. Така ще има пари за техните разходки и няма да има напрежение. Наистина ако са възрастни, грижите няма да са дълги по тях. А после може да продадеш и двата имота, ако не ти трябват, и ще си имате семейни пари. Няма да са ви излишни.

Другия вариант е да ги отрежеш без чувство на вина, Не можеш и толкова. Щат не щат, ще проявят разбиране, защото както писах и преди, те полезен ход вече нямат.

Да, обидили са те - тогава се дръж като обидена, а да видим кои "хора" ще ги разкарват, когато им скимне.
Това е емоционално изнудване и пак ще кажа - нямат капчица жал към тебе.

Това е много неприятна грозна манипулация към теб. Така добре са ти вкарали вината и те играят, че вече си "сготвена", дори плахите ти опити да се заявиш знаят как да ги прекършат и ето. Горките те като умрели нам какво, а ти се късаш от вина и рев. Ти си била длъжна повече, щото имаш повече имоти прехвърлени /на хартия ама няма значение, важно е да ти е вменено как си по-длъжна/. Чак се отвратих. Пък твоето семейство и ти самата сте живи, но за тях трябва да живеете явно да ги обслужвате, щото не били вечни. Гнус...
Тях самите не знам как бих ги нарекла, но нищо позитивно не ми идва... Най-малко са егоисти.
Повтарям си съвета потърси спешно психолог, опитай да си помогнеш. Иначе няма да успееш да им откажеш успешно нито веднъж,  ще те обработват още, ще продължава така докато се съсипеш от  яд и безсилие.

Кажи, че не искаш. Да видим дали ще намерят кого да разиграват на "иди ми дойди ми". А ако намерят, още по-добре - не е твой проблем.
Не проследих много финансово-имотните ви отношения /останах с впечатление, че ти имоти имаш, ама те ги ползват/. Ако ще можеш да се дистанцираш - продай къщата или апартамента и им дай парите , да се оправят. Но, очаквам, въпреки всичко да продължиш да тичаш. Може би наистина трябва да поработиш с терапевт.
Какъв е проблемът да ги оставиш при любимите им животни с пълен хладилник и достатъчно лекарства, и да ги прибереш след 7-10 дни? За какво трябва да се прибират през лятото в града?
И престани да ревеш! Бъди твърда, поне пред тях! А ако нещо се случи - никой не е вечен! Ама можете да откарате така и 10 години, ако ти издържиш, де.

Не живеят в приписания имот, там си живеят родителите, когато са в града.
Не живеят заедно.
Съветът да се постави на тяхно място за да види какви са егаисти е добър, но едва ли ще може без помощ да го направи.

Имате ли идея как вие ще се чувствате на 80? Аз не знам, но представете си, че човек вече не е с ясно съзнание + страха от бъдещето. Да не бъдем толкова жестоки и към тях. Дъщерята любезно да им откаже. Да не им слуша обаче обвиненията. Те ще се тръшкат малко и ще им мине. Всяко чудо за 3 дни. Няма смисъл от вечни драми с толкова възрастни хора. Кой знае и ние какви ще сме...

Темата  е за свекървите, но  е точно за тук. На друго място няма да получи отговори, няма да са тези събеседници,  а има нужда. От отговори за осъзнаване.
 Няма да мине без рев, без напрежение.  Купуват ли те. Като е повече, ти два пъти , сестра ти веднъж да помага. Да  им е равно.
 
 Като остана сама свекърва ми ,тя надживя роднини,  ядосва ме и се моля да спре ,че няма да я погледна, каза - аз съм ти дала къща, длъжна си. Не на мен, на сина си , но той замина преди нея, както и другия син.
 На другия помогнаха за апартамент и дори не на негово име ,тъстовете си  замениха къща, наистина малко участие имаха. Но е много повече като стойност, без ангажимент .
 Това е разпространено изнудване.  Смачкали са те и не разбират или им е удобно.
 Не ги търси, не са обаждай  ,пропусни  обаждане, бъди сърдита поне малко. Те знаят какво правят- принуждават, натискат, газят те.
 Ядосвам се ,защото по мое време нямаше интернет, нямаше съвет,  не общувах и до сега не общувам с много хора по начин да споделя. Преди - от работа ,навън и  у нас, сега по други причини. Повтаряш стар модел.
 Ако и да не съм споделяла, то си личи отстрани ,някой  с ирония ми каза - чакай да се изкъпе и отвори прозорците на тази, тя бе известна драка с всеки.
 Плачи ,но не отстъпвай. Ще разберат. Не си им слуга ,длъжни са да се съобразяват, няма копче ,дето да натиснати  ти си на път, на разположение.  Те мислят ,че има ,правят го, бибииит  и тръгваш. Удобното дете ,дето ще отстъпи , ще се лиши, ще слугува.

Ами, ако започна да се държа така, надявам се дъщерите ми да се държат адекватно и да ме озаптят!
 Писала съм в други теми - от години организирам обгрижването на 92 годишната ми лежаща майка. Никога, никога не е проявявала капризи, изисквания...Само се притеснява, че ни натоварва, извинява се и благодари! Надявам се да не закъсвам като нея, но ако се случи - да съм такава. Това е нормалното.

Извинявам се, че се намесих в неподхощата тема. С това приключвам да ви занимавам, като благодаря за подкрепата.
Не живея в имотите, които са ми дали. Те си ги ползват изцяло. И не мога да продам нищо или някаква част, защото са се писали ползватели докато са живи. Не съм имала това намерение.
И да не им говоря, няма да им направи впечатление.
Веа, аз не отказвам необходимото, казах го няколко пъти. Просто да е в границите на нормалното. И наистина не им става много. Разбиране не срещам, вярват, че са прави.
Благодаря ви!

Не е важно какви ще бъдем или бъдете на 80 години, важното е какви ще бъдат децата ни тогава.
За да реве един човек, да изпитва вина, да се разболее даже, то това е култивирано в него десетилетия, не когато родителите са станали на 80.
Подготвяно е от раждането му едва ли не, когато родителите са си били съвсем с акъла.
Важи за всички родители, включително и за свекървите.
Тук често се оправдават родителите с деменция, но истината е, че ако на млади години човек възпита детето си правилно, няма да има проблеми то да се справи адекватно с един дементирал родител.
Разбира се, най-често става въпрос за проклетия и егоизъм, не за деменция, какъвто смятам , че е и последният случай.
Incantrix, пожелавам ти най-вече здраве, да обичаш себе си и да се грижиш за себе си. Останалото все някак ще се нареди.

Аз да ви кажа не бих се разправяла толкова сериозно с 80 годишни старци. Няма за кога да им обяснявам такива неща и да ги превъзпитавам просто. То е и от възрастта малко, съобразяването поизчезва на тия години има си възрастови изменения.
И без апаратамент, къща и ала бала не бих си отрязала родителите съвсем.

Но и със сигурност не бих си оставила семейството да ги развозвам насам натам, това е доста в повече от нормална човешка грижа.
Просто бих ходила когато мога и колкото ми е комфортно и това е.
Защо е нужно да се водят такива разговори с тях.
Звънят - ела да ни вземеш.
- Не мога майче, внучка ви има урок по пиано и после концерт, няма как днес. Утре съм на лекар, сряда ще ходим еди къде си, значи в петък следобед ще дойда да ви взема.
Ако случайно си намерят някой да ги докара - супер.
И другия път пак. Като те боли глава и си мега уморена, кажи - боли ме глава, мега съм уморена, няма да идвам днес, лягам, че ще взема да умра преди вас, какво ще правите без мене. Ще дойда утре.
Е, ше се посърдят разбира се, защото е нещо ново, как до сега е могло (то и аз се чудя как), но ще свикнат, къде ще ходят, като зависиш от някого ще се съобразяваш.

Аз наистина не знам и ми е много любопитно как успяваш? Не се ли е случвало действително искането за превоз да съвпадне с нещо, даже често - детето е канено на рд, болни сте, има тържество в детската, имате гости, канени сте на гости... Не е нужно да е грубо или скандал - татко, мамо днес не мога, знам че имате нужда, но това е, няма как.

Не е от възрастта. Pipelot току-що обясни как се държи нейната 92-годишна обездвижена майка — разликите са доста очебийни.
Колкото до тоталното отрязване, при такъв егоизъм, в който дословно ти казват “Аз ти дадох апартамент, а ти сега ще изпълняваш команди” (горе долу като куче) да ги отреже е най-здравословното, което може да направи за себе си.

Ред за там няма. И до сто могат да стигнат. Дай боже да са живи и  здрави.  но не с натиск, особено психически, боли от него.
 Уважението на личността ти е задължително. не става само еднопосочно - към тях. не са индийски крави.

Incantrix, спокойно! Много хубаво си направила, че си повдигнала въпроса. На мен ми беше ясно, че няма да стане от първия път, защото никога не става от първия път, но е добре, че ти най-после си си отворила устата. Пак повдигни въпроса след няколко дни, да, пак ще те разплачат, но ще видиш, че в един момент ти ще станеш по-силна и вече няма да могат да ти се качват на главата. Потърси психолог, просто за да може да те преведе през процеса по-гладко и по-ефективно. Горе главата! Направила си първата крачка по пътя и това е много важно!

Incantrix, върнах се да прочета всичко, за да не съм пропуснала нещо.
Първо, браво, че си събрала кураж да им кажеш.
И второ, също толкова важно, поставянето на граници не се случва от един път. Но ти си направила първата крачка, така че сега просто трябва да продължиш.
Когато някой цял живот ти е газил границите по този начин, всяко (макар и плахо) заявяване на границите го смятат за ощетяване, щото нали досега винаги си правил каквото искат.
Налагането на граници не е лесна работа особено психически, но не бива да се избягва в името на мира. Щото тоя мир не е мир и не води до нищо добро, за теб.

А и още нещо, излез от тая нагласа, че ти си била получила повече, тука и родителите ти и сестра ти добре са те подредили
Добре сте получили и двете - тя земи и апартамент, ти къща и апартамент. Няма ощетени със сигурност. Сестра ти даже и доход има (вероятно) от приписаното й.