Разбира се, че имат. Просто са нетърпеливи да имат внуче. Не се ядосвай.
(Не е към мненията на дамите във форума това, просто истината е, че съм им набрала и имам нуждата някъде да го споделя.)
- Публикувана: 20 юли 2025, 17:55 ч.
- Последно мнение: 16 авг. 2025, 21:56 ч.
С какво ви дразнят свекървите? – 166
Това нероденото внуче, за което са толкова нетърпеливи, няма да им го оставя и за един час.
(Не е към мненията на дамите във форума това, просто истината е, че съм им набрала и имам нуждата някъде да го споделя.)
Планираме да си вземем още едно куче, когато сегашното е на повечко години.
По принцип аз лично не гледам с добро око и няма как да са ми приятни хора, които не обичат или имат лошо отношение към животните.
Иначе както казах, хора всякакви.
По принцип аз лично не гледам с добро око и няма как да са ми приятни хора, които не обичат или имат лошо отношение към животните.
Иначе както казах, хора всякакви.
Аз не обичам кучета и още повече не обичам котки.И аз съм казвала,че предпочитам да кледам внучета, а не кучета.
Но имаме 2 кучета и една котка, защото внучката ги обича и е решила още от сега, че ще става ветеринарен лекар.
Това,че не обичам животни не ми пречи да си обичам двете внучета и да си ги гледам вече близо 15 години.
А и животните храня, когато ги няма.
Така, че аналогия обич към внучета и кучета не споделям. Едното няма общо с другото.
Спокойно, тези дето отварят най-голяма уста как ще гледат внуци и КОГА е тема номер 1 на всяка среща, обикновено се покриват най-бързо след появата на децата и рязко се оказват сериозно ангажирани с други неща. Та реалния шанс да ти досаждат после не е толкова голям. Нашите направо го съсипаха ММ от напъване за внуци, аз такъв натиск не съм виждала в живота си за нещо, както те ръгаха за бебе. Сега бебето е на 6 месеца и не са я гледали и за 3 минути (не, че се оплаквам, да не реши някой нещо). Даже му бяха обяснили как те си имат другите внуци за гледане и няма да му помагат. Не, че той е искал помощ де като знае какъв поглед ще отправя от онези, които топят метал.
Хайде дано да спрат да досаждат. Дори не знам защо толкова ме дразни, самата аз не мога да си го обясня.
Също поставят понякога въпрос тип ние ли сме ти по-важни или кучето. Истината е, че кучето ми е по-важно и го поставям преди тях да. Да се оправят не са малки и зависими.
Също поставят понякога въпрос тип ние ли сме ти по-важни или кучето. Истината е, че кучето ми е по-важно и го поставям преди тях да. Да се оправят не са малки и зависими.
А тези дето се заричат, че другите имат деца и да си ги гледат, накрая се озовават с количката пред блока.
Затова не е хубаво човек да се зарича.
Знам, че е клише, но никога не казвай никога.
Затова не е хубаво човек да се зарича.
Знам, че е клише, но никога не казвай никога.
За мен не е гледане за час, забавление е. Това може приятелка , съседка - да приседне до дете докато излезеш, то спи бебето , само наблюдател ставаш. Бабата на моя мъж стоя на кръщавка, като върнахме бебето в къщи, докато оправим ресторанта. Само го гледа наистина как е в кошарката. С пълни гащи и омазано. Нямаше памперси , пелени имаше. но ще викне, ако се задави или нещо стане.
Гледане е да са на сто км и да отговаряш дни наред за това човече. И да разходиш количката навън за малко не е гледане.
Гледане е да са на сто км и да отговаряш дни наред за това човече. И да разходиш количката навън за малко не е гледане.
А тези дето се заричат, че другите имат деца и да си ги гледат, накрая се озовават с количката пред блока.
Затова не е хубаво човек да се зарича.
Знам, че е клише, но никога не казвай никога.
Затова не е хубаво човек да се зарича.
Знам, че е клише, но никога не казвай никога.
Ама то си е гледане и вземането от градина и воденето, и гледането само през деня и т.н.
Няма лошо, който има възможност и помощ и иска, се възползва. Който иска да гледа, гледа.
Моите деца още са малки, а пък аз съм почти колкото някои баби в темата. Ако ме питаш сега, изобщо не искам да гледам внуци. От друга страна дано имам късмет да дочакам внуци
току виж тогаз и желание за гледане имам (ако имат нужда и искат). Не се заричам крайно.
Няма лошо, който има възможност и помощ и иска, се възползва. Който иска да гледа, гледа.
Моите деца още са малки, а пък аз съм почти колкото някои баби в темата. Ако ме питаш сега, изобщо не искам да гледам внуци. От друга страна дано имам късмет да дочакам внуци
току виж тогаз и желание за гледане имам (ако имат нужда и искат). Не се заричам крайно. 
Аз обичам да се занимавам с деца, умея да се занимавам. Но дали ще гледам, зависи от много фактори. Имам приятелки с внуци, споделят че е много различно и понякога много трудно. Имала съм палаво дете до степен да се поставя в огромни рискове (нееднократно съм споделял тук как на 4 г пресече оживен булевард на място, което не е за пресичане). Подобни рискове с внуче не съм сигурна дали ще поема. Но за ден, два и особено ако няма сложни изисквания, бих гледала. За цяло лято, едва ли.
А тези дето се заричат, че другите имат деца и да си ги гледат, накрая се озовават с количката пред блока.
Затова не е хубаво човек да се зарича.
Знам, че е клише, но никога не казвай никога.
Затова не е хубаво човек да се зарича.
Знам, че е клише, но никога не казвай никога.
На тази тема сме си говорили с мъжа ми – когато дойде времето детето ни да порасне, да стане самостоятелно и да създаде свое семейство, ние ще си ударим „втора младост“ – почивки, екскурзии, време за нас. А когато те имат дете, то ще бъде тяхна отговорност да си го гледат. Първите месеци много каляват – ние бяхме като в казарма, редувахме се със ставането и нощните хранения. В крайна сметка точно тогава човек осъзнава какво значи да си родител. Аз бих помагала само в краен случай – когато няма абсолютно никакъв вариант на кого да го оставят и не могат да го вземат със себе си. Пък и не е сигурно дали изобщо ще се очаква това от мен – може другата баба да има по-голямо желание и да е постоянно на разположение.