В момента чета... 96

  • 32 226
  • 428
  •   1
Отговори
# 345
  • Пловдив
  • Мнения: 6 544
Аз чета "Мамник" на Васил Попов. Чак сега успях да стигна до нея и съжалявам, че не съм я прочела по-рано.
Харесва ми като идея, сюжет, образи. На моменти ми идва леко хаотична, но като цяло е добре написана.
Преплитането на съвременния живот с фолклора и свръхестественото е интересно, макар че от друга страна тази така съвременна тема за Ковид-19 ми се струва не на място в цялата история.

# 346
  • София
  • Мнения: 4 050
Продължавам с "временното разсейване" от обичайните неща, които чета. И попаднах на нещо (в читалището), от чийто анонс на гърба се сетих, че съм гледал филма. Какво помнех от него? Непривично - съвсем малко, че май беше с Кейт Уинслет. И дори не "виждах" в спомена Идрис Елба - като д-р Бен (едва сега откривам, че музиката е на Рамин Джавади). Абе, я да почна, си рекох.
Чарлс Мартин - Планината помежду ни.
(Сега попадам в Уики, че пишел "бестселъри в жанра любовен роман и романтичен трилър". С тая визитка вероятно бих го пропуснал, ако не изплува споменът ми за филма.)
Чудесна книга. Любовен роман ли? Дрън дрън. 9/10 от действието е "Беър Грилс - не гол, но и той - уплашен". А помежду им - и накрая: психология на любовта, да. Онази, която сигурно съществува, но я срещаме повече в книгите. Не префърцунена и изпепеляваща, а такава, която слепва парчетата от счупени Аз-ове. В момента не мога да напиша нищо повече.
Скрит текст:
С много близък човек (или най-близкия) си спомняте някаква история. Разказва я Тя. Ти питаш: - И аз ли съм там? - Ами да - отвръща тя, - и двамата сме там.
Нищо повече и нищо по-малко; простичко казано, но пълно. Достатъчно да почувстваш, че не си сам.

# 347
  • Мнения: 29 241
Започвам Ноември

# 348
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 12 658
Не съм вярвала, че криминален роман може да ми върви така тегаво. Не знам защо, но се боря с "Мълчанието на майките" от една част нататък голям зор Sad Направо на инат ще я завърша.

# 349
  • Мнения: 33
Аз прочетох Когато щурците плачат, на Чарлс Мартин. Не ми допадна, прекалено много ми дойдоха обясненията по биология и функцията на сърцето с медицински термини. В началото на годината някой беше написал такъв коментар за Да срежеш камъка. Ами там медицинските термини бледнеят пред Щурците. След щурците прочетох Забравените в неделя на Валери Перен, много ми допадна, начинът на писане, историите които постепенно се вплитаха. Сега мисля да продължа със Забравените в неделя на Перен.

# 350
  • София
  • Мнения: 16 815
😂😂😂 "Щурците" половината я минах на вентилатор, та тя беше като учебник по кардиология.
Аз се зарибих с Джон Вердън, на седмата книга съм, последната налична в рулит. Харесва ми, много ми харесва. 😃

# 351
  • София
  • Мнения: 4 050
Благодаря за мненията за "Щурците". Принципно (от прочетено из мрежата) бях си намислил, ако изобщо ми падне от някъде - да прегледам как е "Ненаписан роман" (2023). Но не ми е в програмата за "близки срещи". (По-скоро бих си свалил филма, да го видя отново и да сравня "усещанията" с прочетената книга.)

# 352
  • Пловдив
  • Мнения: 16 079

Прочетох "Когато вярвахме в сирени" - Барбара О'Нийл
Много ми хареса книгата, разглежда едно разбито семейство, всеки със своите действия/бездействия, мрачни тайни, премълчани думи. Как човек влачи миналото си и как то съсипва някаква част от нас. Главните действащи лица са две сестри, като историите им образуват цялостната картина. Прилича на глава лук - сваляш люспа по люспа за да стигнеш до сърцевината.

# 353
  • Мнения: 376
Напоследък нямах много време за четене, но снощи успях да завърша "Момичето в капана" на Робърт Дъгони. Много ми хареса и с нетърпение ще чакам следващите части от поредицата за инспектор Трейси Кросуайт. В типичния стил на Дъгони и този трилър е детайлен, а персонажите и атмосферата правдоподобни. Освен самата история, в която нищо не е такова, каквото изглежда, ми хареса и развитието на главните герои.
Сега продължавам с "Вилата" на Рейчъл Хокинс. В момента ми се четат трилъри/мистерии и след нея съм приготвила още няколко.

Последна редакция: сб, 27 сеп 2025, 16:07 от verano90

# 354
  • Мнения: 1 740

Прочетох "Когато вярвахме в сирени" - Барбара О'Нийл
Много ми хареса книгата, разглежда едно разбито семейство, всеки със своите действия/бездействия, мрачни тайни, премълчани думи. Как човек влачи миналото си и как то съсипва някаква част от нас. Главните действащи лица са две сестри, като историите им образуват цялостната картина. Прилича на глава лук - сваляш люспа по люспа за да стигнеш до сърцевината.

Ни в клин ни в ръкав и тотален офтопик, но би ли могла да споделиш откъде е това одеяло? Разкошно е!

# 355
  • Мнения: 498
Днес дочетох " Антихрист" на Емилиян Станев. Книгата започна леко странно , сюжета се развива през Средновековието, по времето на Второто българско царство, героят разказва своето битие и житие, което започва с живота му като дете на царския зограф и завършва като престъпник и човек с много грехове . Остана без финал продължавайки към Видинското царство.   Книгата е нормална за  прочит и развлечение, но не бих дала много висока оценка .

# 356
  • Мнения: 2 328
Жан д'Ормесон "Докладът на Гавриил", много ми е интересна, макар да започна странно и да бях на косъм да я оставя. Има дар слово този човек!

# 357
  • Пловдив
  • Мнения: 16 079
🤣 Одеалото е от пинтерист и допълнително съм добавила снимката.
Предполагам, че по хейнд менд групите ще има жени, които плетат такива

# 358
  • Мнения: 41 787
Още чета втори том на Крайречно царство (след средата съм), но адски ми дотегна. Първи том беше интересен с личните истории на отделни разбойници, но сега стигнах до етап, в който се отделя повече внимание на военните кампании на лагера и това е досадно.
Мисля да си почина за известно време и да започна някоя друга от чакащите книги.

# 359
  • Мнения: 5 112
Можете ли да ми препоръчате художествена книга за справяне със скръбта по починал близък (баба, дядо..)?

Общи условия

Активация на акаунт