Проблем с колега

Тъй като авторката обича директния подход, за мен от описаното тук тя не е подходяща за обучаващ, нито за мениджър. Имаш няколко сценария:

- След втория, третия път, в който нещо не е разбрано, си правиш среща с човека и казваш - забелязах, че минахме през това два или три пъти, но още нямаш увереността/уменията да се справиш сам/а, хайде да коментираме какво не е ясно, какво те препъва и как може да ти се помогне. Задължително включваш и шефа на този младеж, за да не живее той с илюзията, че всичко върви добре.

- Ако системно се налага да вършиш чужда работа и да поправяш чужди грешки, казваш на шефа си - налага ми се да поемам еди-какво си, което ми отнема 20 часа на седмица (примерно) и ми пречи да се концентрирам върху собствените си задължения. Искам да обсъдим как мога да продължа да съчетавам основната си работа с функцията на обучител и може ли да потърся помощ от друг колега.

- Ако си стоиш на мъжката дума, че някой не става, казваш честно на шефа си и се обосноваваш с факти.

В момента изглежда не можеш да поставиш никакви граници за това какви задължения поемаш, бива ли те в тях, за кое колко време отделяш, дори не можеш да си сложиш граница на себе си да не говориш пасивно-агресивно с колегите си, а по твои думи - и грубо. Даже не можеш да ги поставиш на място за употребата на телефон, докато се обучават.

Няма да си създадеш авторитет пред хората или да имаш успехи, ако не успяваш да поставяш ясни изисквания към другите и към себе си, а минаваш към тактики като агресия, мрънкане и липса на комуникация.

Тези, които не са груби, меки и мазни гласчета ли имат?
Един колега ли не се намери с логическа мисъл и правилен изказ и граматика?

Не мога да знам какво е положението наистина, но това не ми звучи съвсем правдоподобно.

Позната история. Ти му говориш и му даваш хляба в ръцете то блуждае ...
"Списъкът със задълженията е този"..   Каквоооо, оооо неее така няма да се разберем (?!?) Тя не била информирана за третата задача. После се оказва че го има в длъжностната характеристика.
"Това тук се прави по този начин" - оооо, е защоооо.... ама ние в старата работа по друг начин... Е, не може, тук процедурата е такава, Оооо, не, това трябва да се промени... Вчера дойде и вече променя процедурите... Щото тези формули не ги знае.
"Компютърът ми заби", явно е настъпила пак някой кабел хах, и в този час не е била. Добре, рестартирай го... Ама чакай тука нещо да направя... Рестартирай компютъра, че трябва да изпратиш потвърждението... Добре, е сега, само чакай малко. .. Тръгна ли? Не. .. И като му кажеш рестартирай тъпия компютър най-накрая че имам и друга работа, се била стресирала. Тиии да видиш, нежната душевност на 42 годишната с "голям дълъг и успешен трудов стаж" в няколко фирми за по няколко месеца. Или в процедура по инвитро. Или голям и незаменим специалист, разбирай най-евтиният кандидат.
Едно от решенията - комуникацията - с копие до прекия шеф. Задачите писмено, репортите -също. И - Не го приемай лично, не се ядосвай. Усмихвай се и дишай хаха...

Сериозно ли нежеланието да обучавате някого избива в такава злоба? Смисъл, бива донякъде, но това вече минава граници.

Когато имат дебил и мързел срещу себе си - да.
Но злоба няма.

Леле леле....
Както казах, може да сте много голям професионалист, но за обучаващ не ставате. Няма ли други хора в тази фирма, че баш вас ангажираха? Да се откажете? Не можете ли?

Става дума за човек на 42 с опит с други процедури. Това определено не е някой, дошъл вчера, както се внушава. Може да е от вчера във фирмата, но със сигурност не му дават ‘хляба в ръцете’, що за самовлюбено изказване. Значи единият е свикнал на едни процедури и е най-якия професионалист, а другият е свикнал на други процедури и е некадърник. Цялото описание на гадния нов служител няма нищо общо с критика на професионалните компетенции, ами си е чиста злоба, че на обучаващата не ù се занимава. Вметката за инвитрото потвърждава злобата, а тази за евтиния кандидат - безсилието. Има си шеф, може да отнесе оплакванията към него. Само да не се окаже, че процедурата може да претърпи промени заряди идеите на новата служителка, че и това съм виждала. Старите специалисти бяха страшно изненадани , че трябва да се учат наново, да не говорим, че им лъснаха грешки.

да, разбира се, точно новият, който не знае как да си включи фонетична кирилица или да си инсталира принтера ще поправи процедурите.
Няма злоба, няма желание или нежелание, няма емоции, това е работа, не е театър, не е и кино. Новата е супер симпатична и не е виновна тя че ѝ е трудно. Проблемът е когато някои работодатели вземат най-евтиното. Толкова им пука.

Хах-мах и смайлита не са достатъчни да балансират. Доста ясно си подредила проблемите - възраст, инвитро, чак после бюджет. С последния ти пост лъсват и други неприятни личностни характеристики - двуличие, интригантство и отказ да поемеш отговорност за , в случая, изказванията си. На мен ми звучи просто да си поседяла в една и съща стисната фирма повечко години и да си загубила гъвкавост, а не, че блестиш с някаква изключителна компетентност. Сайонара и на тебе.

Злобни подмятания за ин витро са някакво ново дъно в този форум, уж с майчински/родителски профил.

всъщност, новата колежка е реално виновна. Кандидатствала е за позиция, за която се изискват средни умения по компютърна компетентност - а тя има нулеви. Това да не можеш да си пуснеш кирилицата, да рестартираш или да свържеш кабела на принтера - в какъв свят е ОК за 42-годишен човек? Ми тя по-млада от мен. А аз всичките тези неща ги мога.
Щом не е по силите на човек, да не подвежда работодателите, че умее. Понеже работодателят вижда, че не умееш едва, когато застанеш на работното си място. Много е неприятно това, изживяла съм го.
Наемахме човек, и взехме една Стефка. Уж всичкото й наред, а идва първия ден и - седи и не пипва нищо цял предиобед. Питахме я - Стефи, какво става? И тя с цялата си безочливост ни отговори: Аз не желая да работя, обаче понеже ме избрахте, трябваше да си донеса медицинско, да започна работа - за да не ми се кара мъжът. Обаче сега няма да работя нищо, за да ме изгоните.

Е, кажете, моля, това в кой свят е нормално положение

Подобна работа при нас. Започва 25 годишен мъж. На следващия ден пуска молба за напускане - що бе Пешо? Ами те ми казаха на интервюто, че трябва да правя еди си какво, никой не ми е казал, че ще трябва да нося кашони, напускам.
Въпросните "кашони" са сутрин да си зареди от склада, който е на 10 метра от позицията му на работа 2 малки десеткилограмови кашона с неща, които ще са му нужни за работата за смяната, като даже има и количка да си ги докара, ако 10 кг, са му много....

Боже, какви хора има, нямам думи.
Но спокойно, съдбата на тази ще и го закове някой ден така, че ще се влачи и ще се моли да работи.

Добре.... За пореден път.
Това са новоназначени служители на изпитателен срок, който в 99,9% от случаите е в полза на работодателя. Като не се справя, се освобождава.
Иначе хора има всякакви. Аз например мога да разкажа за бивша колежка с 10-годишен стаж.

Стажът не гарантира нищо.