Съпруги на военнослужещи - 34

Привет, прекрасни!
Ето как започна днешния ми ден.
Сутринта имахме час при препоръчаната ни лекарка по УНГ. Докато чакахме, две случки ми направиха впечатление, та да ги споделя с вас.
До нас седна възрастна жена, придружена от  внучката си. Много мило я наричаше Бабче. Момичето извади гребен и започна да приглажда косите на бабката. Трогателно. Коментарът беше - когато бях малка, баба ме решеше. Сега е мой ред. Решенето приключи с гушкане и думите - Бабче, много си хубава! Дай ни Боже такива грижовни внуци!
Дойде възрастен мъж и попита - Има ни някой в кабинета? Отговорих му - Има лекарка и пациентка. А той ми казва- значи, мога да подам тази снимка. То аз от години вече не съм мъж, ами съм към жените. Засмях се и му отговорих - не заблуждавайте общественото мнение. Изглеждате чудесно и я как ви светкат очите. Веднага ми отговори:  Е то едните очи дето останаха да светкат и да ги въртя насам натам. И мерака остана! Поблагодари ми, че съм му повдигнала настроението. Взаимно беше!
До днес - два месеца, откакто МИС Ю пусна темата и призива на ЛУННО ЦВЕТЕ да я приключим до Коледа. Движим се с чудесно темпо  - за два месеца, почти 20 страници. Съвсем реално е да успеем. Хайде, момичета пишете, не се скъпете на споделяния.
ДАФИНОВО ЛИСТЕНЦЕ, как беше концерта?
РАДИНКАааааааа...НИАааааааа.......

Днес съм работна - едва сега реших да се разсеям и да погледна настрани, че ако има какво да напиша тук, у дома няма да го напиша от телефона и като си погледнах часовника - ми то четири минало... но исках да си отхвърля всички замотани аднимистративни неща, че да не влизам в ОХтомври с изостанали задачки и без това го мразя, та поне да е начисто.

Фло, и на мен ми оправи настроението този "не мъж". Когато се обадих на Половинков, че съм бременна с Малечка (щото аз съм си луда и като правя напълно неочакван дори за мен тест за бременност - убедена, че ме лови критическа - на работа, му звъннах веднага по телефона от работа) и той ми вика  - "А, ти да видиш. Ми те и майорите ставали значи, кой разправя, че само до капитан били мъже!"

Да се включа и аз в този дух.
Предишният ми шеф се беше завъртял в една компания от по-възрастни мъже, повечето добре финансово осигурени бизнесмени на 65+ години. Една група от тях с по една млада любовница, но не от най-младите де. Та на въпроса какво правят с тия любовници единият отговорил - Ами гледам я, сиреч очите да са пълни.
Ох, посмях се с Фло и с Маги.
Днес ми е по-ведро, има слънце. Вчера имах чувството, че ще се пръсна от напрежение. А тепърва мрачните дни предстоят.
Прекрасен ден на всички.

Здравейтеее,
И аз като Дунди в това време хич ме няма... Имам чувството, че ретроградния Меркурий ме е навестил и не иска да си ходи от мен... Колата отново ми е в бокса, опитвам се да се разболея май, покашлям... Непрекъснато някакво такова неприятно чувство имам, че нещо не ми е ок... А видимо няма такова нещо... Странно състояние ме е обзело.
Ама сигурно ще ми мине 😂 надявам се скоро. Спирам да се оплаквам, хората къде къде по-големи проблеми борят, аз тук само мрънкам
Фло, чудесна инициатива си поела, споделих в една доста голяма група, може пък някой да иска да включи родителите си и да ти се обади.
Посмях се и аз с Маги и Фло. Спомних си как аз съобщих на ММ, че теста е положителен.
И той беше на работа... Съжалявам, че не успях да видя физиономията му, но и аз съм нетърпелива, нямаше как да чакам до следващата вечер чак като се прибера пък аз от работа 😂 миел си чинията след вечеря, по негови думи за малко да я изпусне 😂😂😂 но имало колега при него и пазил поведение човека, не изразил особено емоцията си от моето обаждане 😂
А за изписването на темата, много ще се радвам да направя коледна такава! 🫰
Отивам да си довърша задачите за днес, на всс пожелавам хубав ден!💜

Ехо, момичета, как сте? Бързо, извънредно включване и отговарям на въпроса на Фло - беше невероятен, един от най-хубавите концерти на които съм била, а аз дори не съм фен на Роби. Знам песните, но няма да си ги пусна да ги слушам. Исках все пак да го видя на живо най-малкото заради Take That /групата на която беше член и съпътствала моята младост/ и бях очарована. Такъв контакт с публиката, такова шоу, такава енергия - счупи ни главите. Още съм подвластна на емоцията. Поздрави и нашите момчета за сребърния медал! Не напразно е Крал на забавлението!

И за съжаление веднага след това идва омерзението - подкупа, който са искали от шофьорите му . Нямам думи с които да изразя отвращението си. Е как да стане, кажете? Идва световна звезда и ние се о....е отвсякъде! Другото което е - т. нар. ни "национален стадион" - аз съм в потрес от състоянието му. Срам и позор за България, това е този стадион. Ох, спирам, че много почнах пак да се ядосвам.
За издевателството над детето дори няма какво да добавя, всичко сте написали.
Фло, страхотна инициатива, желая ти успех! Ела и в Пловдив . Имам позната, която води движенчески класове за възрастни хора. За съжаление всичко се случва в София, в другите градове няма нищо такова.
Оставям ви, че все пак съм на работа. До скоро!

Пф, днес бих рекорда по преработване. Да погледна настрани чак в 16,36... и то не защото съм се освободила, а ми омръзна да работя, че и една конференция за климатичните промени на ЕС слушам (ама ще продължи до 20 часа, та ще я оставя и офисът да послуша)... и докато си пиша, получавам съобщение по вайбър, че директорът ни окуражавал да си продължим групата по народни танци ... суперрррр... не сме се събирали от поне пет месеца... ми явно е решил да ни намали работата, знам ли...

Привет, прекрасни!
Да ви нагледам преди да ви пожелая лека нощ!
МАГИ, разсмя ме коментара на твоето момче и браво на него, че е опровергал мнението за майорите и следващите войнски звания! Ти да видиш - я каква кукличка сте си спретнали!
Днес пак имах две интересни срещи.
Оф, защо ли пиша от телефона? Защото Ромео искаше нещо да види на лаптопа ми. Сега ще публикувам и ще продължа на лапчо.
Та да продължа. Днес отново имам две случки, които ми се иска да споделя с вас. Е как пък все на мен ми се случват такива неща? Те ли ме търсят или аз си ги намирам??? Май аз си ги намирам. Днес ми беше ден за агитация - мотото беше: Да увеличим населението на България! Преди обяд чаках на опашка пред Спиди. Дойде майка с много красива бебешка количка. Вътре, отметнало ръчички , спеше ангелче - красота. Подхванах разговор с майчето. Похвалих количката и направих прогноза, че поне три бебета може да изгледа с нея. Тя първоначално се дърпаше, стара била ( на 29 ), нямало кой да помага - бабите все още работели. Аз не се отказвах, реших да не се предам без бой. Привеждах примери, носих вода от девет кладенци, обясних, че следващите се гледат с по-малко средства. В един момент полека лека започна да се съгласява. Финалните думи бяха - мъжът ми е готов. И той същото ми говори. Сега остава аз да се съглася. Обещах й подарък - вълшебните кремчета. Много ми се иска да съм успяла с агитацията. А щом и с мъжът й сме в един отбор, може след време да я видя с ново бебе в количката. Живее в близост до нас.
Другия случай беше по-труден. Жена на 42, с поотраснало дете, на 11 и едно мъртвородено дете, преди няколко месеца. В осмия месец. Отидох до бензиностанция да заредя бензин. Нямаше хора. И започнахме разговор за зъби, за венци, за бременност. И така разбрах какво я е сполетяло. Интересно, че ме попита директно - мислите ли, че съм стара и не бива да правя повече опити? Само едно изречение й казах - навремето свекърви и снахи са раждали едновременно. Само да знаете как се усмихна и каза - и майка ми така ми казва. Ще ви послушам. Поиска ми телефона. Дадох й визитка. Обеща да ми се обади, когато чудото се случи. Едно съвсем непознато момиче. Запалих свещичка пред иконата на Богородица и се помолих за нея. Да бъде!
Не ми се спи. Ще почета книжка. Утре не съм на тръстиката, мога да поспя до по-късно.
Гушкам ви!