Отношенията с майка ми

Непотребна вещ трябва да се изхвърли. Такова е мисленето в днешно време. Авторката малко пресолява манджата с майката, за да се покаже в добра светлина. Не го вярвам това майка и дъщера да ходят заедно на младежки купони, защото на майката и е скучно. За Големи шлемове ли говорим, какво ли?

Тогава напълно е излишен вашия коментар. Ако не ми вярвате защо изобщо се включвате? Моля да не ми спамите излишно темата.

Имаме различна представа за младежки купони. Без разговори за големи шлемове, чалга и безгранично количество алкохол.

Разбира се, че не е редно майката да бъде зарязана на стари години!
Само че ако майката е накарала детето си да се чувства обичано, щастливо, подкрепяно, обгрижвано и на моменти дори глезено, то ще иска да се реваншира с подобно отношение.
Ако обаче цял живот детето е потискано, никога не е направило нищо, според майка си, правилно, използвано е да прави услуги, но не е можело да разчита на помощ, то няма да мисли как да подкрепи майка си емоционално, как да я поглези, като ѝ купи любима храна, то просто ще си изпълни задачите механично и ще достави минимума, както е било в неговото детство. Ако то не е видяло друго, няма как да даде всичката подкрепа, от която възрастната майка би се нуждаела, защото това за такова дете е нормалното.

В тази тема не става въпрос (според мен) за гледането на внучето, а за това, че тя не иска да го опознае, не иска да постои за малко, да си поиграе. Нейно право е, разбира се, но това наранява авторката (според мен). Авторката, макар и вече възрастен човек, не усеща, че тя е важна за майка си, че майка ѝ наистина я обича, защото дори когато ѝ гостува е забила нос в телефона (нейно право), няма желание да направи нищо, което би облекчило дъщерята (пак нейно право, тя е на гости), но за сметка на това задачите се сипят към дъщерята, тя е длъжа и трябва да реагира на секундата. Това наранява, натъжава, отчуждава. И тогава вече идват приказките за старините. Иначе съм сигурна, че авторката няма да остави майка си, защото не е гледала детето за половин час до магазина.

+1 за последното мнение и накрая авторката пише темата и отново не получава разбиране и подкрепа, а или упреци или че било добре и нормално. Но все пак съветите за психолог не са зле, защото и от темата се вижда, че останалите хора било приятели или семейство, не са ни психолози.

Авторката не е в своето детство и не е пренебрегната. Вече сама има дете. Може да отсвири изцяло майка си, никой не я спира, ако мисли като вас.

Съгласна съм, особено с частта с упреците. Много неприятно е когато някой пусне тема за съвет, а единственото което получава е съдене и упреци. Наистина съчувствам на авторката, знам какво е да не получаваш това от което (морално) имаш нужда от родителя си и болката която ни носи.

Кой съди авторката и какви упреци има към нея?

Темата е отворена и назад има още 5 страници, може да ги прочетете и ще си отговорите на въпроса.

За съжаление не мога да дам адекватен съвет. Самата аз имам сложни отношения с майка си..допуснах да ме завземе така, че да не зная къде свършвам аз и къде започва тя...постоянно ме манипулира, като дете-с отнемане на играчки и любими игри , като по-голяма -с парите, а сега симулира, че нещо й има, че й става лошо, щом понеча да сторя нещо различно от нейното мнение.

Ами чети и ти "Отровните родители". Има я в читанката.

Чела съм я няколко пъти. Но аз вече съм "отровена безвъзвратно "...за мене няма шанс. Чувството за вина което ми е вменила, ме кара да се чувствам виновна дори че съм се родила...

Тогава прочети "Енергийните вампири" на Албърт Бърнстайн.
На мен определено тя ми помогна.

И аз съм със затруднени отношения с майка ми. Чета, търся материали ама то работата трябва да е двустранна. Така и не успях да я почувствам истински близка. Много неща съм простила. Но всеки път, когато се отпусна и нещата са супер и тя прекалява. Нетактична е, пали от раз с емоциите, стигаме до караница и накрая ме обвинява отново защо съм реагирала така. Стигнах даже да говоря с мъжа й поне да я укроти малко.
Два часа днес нерви попилях.
И баща ми не е цвете. Накрая ще им платя терапиите при терапевт и ще ги водя без да им казвам 😀 просто е нереално токсично на моменти. Вменяване на вина.
А искам детето ми да е далеч от тези емоции. Искам да знае баби и дядовци, но да не усеща негативизма от тях така както аз цял живот. За семейни сбирки след време не знам как ще е. Много пъти ми идва да пусна тема, но в крайна сметка аз каквото и да правя, трябва и те да си глътнат егото и да поработят върху себе си, върху отношенията. .

Трябва да се виждате по-рядко, за да е по-сладко, както се казва Тогава ще сте си съвсем наред.

А не. Ето там ти е грешката - не можеш да решаваш ти какво трябва да правят други хора. Отговаряш за себе си, променяш себе си, гледната си точка, отношението си. Силно препоръчвам "Енергийните вампири".