Веднъж старателно търсех психолог заради мъжа ми. (При тях също има критическа според мен. Конкретно моят стана хипохондрик). Намерих някаква жена и реших да отида първо аз. За да я преценя дето се казва. Останах очарована. И понеже така или иначе бях платила, нищо, че мъжът ми не беше с мен, реших да питам аз дали мога да идвам по повод на мои страхове. И казах какви са. Жената беше абсолютно категорична, че е безсмислено да си пълня главата с такива отрицателни мисли. Сподели, че и нейната майка е починала от това, но никой не може да каже със сигурност това унаследява ли се или не.
То като се замисля баба ми доживя 86. В такъв случай откъде беше това при майка. Споделих тези си разсъждения с психоложката, а тя от своя страна сподели, че е чувала, че по-скоро е през поколение.