КГБ = Клуб на Готините Баби - 237

Значи, това запознанствата в нета са опасно нещо!
Живееш си с някой има - няма трийсет години. Свикнала си му на всичките номера. Знаеш по примигването кога се кани да те излъже. Знаеш как си пие кафето, че не обича поезия, че мрази спаначена супа. И винаги можеш да му я сготвиш, когато те подразни. И да кажеш невинно:
-Ама, миличък, ти знаеш ли колко желязо съдържа? Помниш ли "Попай моряка?" Пък ти ми се видиш нещо пребледнял. И сили нямаш. Ето, днес не изхвърли боклука(не смени крушката , не почисти прахосмукачката), като те помолих! Яж сега, за твое добро е!
И той преглъща като гардже на сухо, ама мълчи!
Нали не може да си признае, че го е домързяло или че се бунтува!
И после вземе, че ти пише някой убавец. Нали-здрасти, много си красива, много си мила...
Пък твоят хубостник от години не ти е казвал такива мили неща.
То на мен такива не ми минават, щото си знам колко съм красива, а пък кога съм била мила за последен път, сама не помня.
Ама има лековерни жени, хващат се.
Ето, моята приятелка. Много е добричка, много е жертвоготовна. И търпи едно подобие на мъж повече от четвърт век.
Аз досега да съм го убила и да съм си излежала присъдата.
Ама тя:
-Сакън, децата!
- Недей, мама ще умре от срам!
-Оле, какво ще кажат хората?
Пък той хем не работи, щото е интелектуалец, хем й кръшка, хем пък е и хипохондрик.
Ту го свие сърцето, ту го тръшне мигрената, ту се депресира.
Най-много се депресира, като го попиташ кога ще си намери работа.
Не случи на шефове тоя човек, ей!
Един не го оцени!
Мигрената го тръшва, като го накарат да направи нещо в къщи.
А сърцето го свива, като ме види мен.
Щото не можем се разбра кой е по-голям интелектуалец и чия корона на драма куин е по-лъскава!
Та кротката ми приятелка се запознала с някакъв в Интернет.
Ама бил симпатичен, ама бил духовит, ама такива комплименти й правил!
Очите й били като спокойни небеса, косите като златна нива, тялото като на гръцка нимфа.
Не че нещо, ама аз кафяви небеса не съм виждала, нито гръцка нимфа с формата на табуретка.
Казах й аз, пък тя ми се разсърди.
Завиждала съм била, щото мен никой не ме ухажвал.
То си е истина. По едно време някакви мъже се бяха засилили да ми пращат покани за приятелство.
Чудих им се на акъла, пък после ми светна.
Бях сложила снимка на на щерката , пък тя хем млада, хем хубава като баща си!
Та я махнах, да не стават такива грешки.
Сега съм изтипосала една траурна свещ, пък кой както иска, така да я приема.
Уф, пак се отклоних от темата.
Та не я бях виждала тази приятелка доста време. Аз сега съм на принципа-  който иска да се сърди, да се сърди.
Ако се отсърди-добре. Ако не - пак добре.
Идва тя днес. Ред сълзи, два сополи.
Първо реших, че нейничкият  е умрял и таман да се почувствам виновна,  тя рече, че не било това.
По-лошо било!
Оня Ромео от нета се присламчил към нея.
Срещи на живо, задушевни разговори за смисъла на живота.  Като същи джентълмен я държал за ръката. Ходили на вечерни разходки под лунна светлина-къде ли пък я намериха в града-на представяния на книги, на изложби.
Ако бях аз, още там щеше да ми светне лампичката. Все безплатни забавления. Не че съм меркантилна, ама какъв ухажор без едно цвете?
Да не говорим за ресторант или поне пастичка нещо.
Абе и ухажорите не са това, което бяха!
Обаче тя си е романтична  !
Та от среща на среща чувствата се усилвали, а времето-застудявало.
Много му се искало да я заведе в родното си градче, обаче не му било удобно.
Че къщата била стара , неподдържана. Те родителите му си отишли, докато работил из чужбината. Иначе си имал  той прилични спестявания, ама точно в момента имал някакви затруднения с лихвите ли, с обръщането в левове ли. Нещо покрай войната.
-Че той нали не е работил в Русия? - питам я.
Не бил.
-Каква война тогава?
Не питала. Просто му дала няколко хиляди да приведе къщата във вид, достоен за нея. И оттогава- ни вест, ни кост.
Затова да сме идели двете да го търсим в градчето.
-Какво да търсим?Този е някой мошеник. Колко му даде?
-Всичко.
Като чух сумата, разбрах- няма да го види повече.
Ама не, той не бил такъв човек!
Много бил мил, искрен, честен!
Можело да му се има пълно доверие.
 Само нещо лошо му се е случило.
 Да вървим, та да вървим!
Абе жена!
Аз с моя мъж 28 години живея и пак му нямам напълно доверие. Ти тоя десет пъти си го видяла.
Не, та не!
Такава връзка между две души се случвала само на избрани хора!
Та се повлякох с нея, щото съм добра душа и не мога да отказвам.
Умрях от студ,  парното в бричката й не работи като хората.
И какво?
В градчето никой не беше чувал за такъв човек. На мястото на къщата му имаше железарски магазин.
Построен по времето на соца.
На връщане за малко да катастрофираме , че тя от сълзи не виждаше пътя.
Прибрах се, легнах и благодарих на Бог, че оцелях!
А мъжът ми такъв скандал ми спретна, че комшиите за малко да извикат полиция.
Къде съм се повлачила по акъла на една патка, да ме убиели ли съм искала?
Щото този освен измамник може и някакъв психопат да е!
И как съм можела да одобрявам запознанствата в Интернет?
Луда ли съм?
Е, опасно нещо са запознанствата в нета!
Аз за всеки случай мъже за приятели повече няма да приемам.
Както е казал народът, никога не е късно да станеш за резил.
То резилът се преживява, ама да ми вземат спестените с толкова мъка парички-никога.
Дума да не става!
Таня Арабова