Аз и мъжа ми сме различни, ама различни. Та, че и толкова години не можем да се променим за много неща. Той да си дава бакшиш. Дали аз ЩЕ, преценката е лично моя.Та някой X.Y.Z ще ми прави сметка колко пари имам и за какво давам собствената си заплата. Моля?
- Публикувана: 18 авг. 2025, 10:17 ч.
- Последно мнение: 12 окт. 2025, 08:04 ч.
Краят на бакшишите
Проблемът е, че доста, ако не и повечето от сервитьорите и доставчиците, вече смятат, че бакшишът е нещо, което им се пада по право, а не по заслуги.
Оставям 5-10% при нормално обслужване взависимост от разни неща. Рядко, но съм оставяла и повече, по абсолютно лична преценка.
Понякога и нищо не съм оставяла. Но рядко.
Давам бакшиш и на бензиностанция и ми прави много лошо впечатление, ако конкретно мъж не го прави това. Моите гаджета винаги са били ок с бакшишите. За мен скръндзав на пари е скръндзав и емоционално.
Имах позната, купува си обувки за половин средна заплата, но на заведение все няма "дребни" за бакшиш. Накрая добих навика като си делим сметката, да казвам отчетливо "Моята сметка е толкова и оставям толкова бакшиш" или "Колко бакшиш оставяме?" Тя пак се случваше да няма "дребни", но поне да й е неудобно.
Понякога и нищо не съм оставяла. Но рядко.
Давам бакшиш и на бензиностанция и ми прави много лошо впечатление, ако конкретно мъж не го прави това. Моите гаджета винаги са били ок с бакшишите. За мен скръндзав на пари е скръндзав и емоционално.
Имах позната, купува си обувки за половин средна заплата, но на заведение все няма "дребни" за бакшиш. Накрая добих навика като си делим сметката, да казвам отчетливо "Моята сметка е толкова и оставям толкова бакшиш" или "Колко бакшиш оставяме?" Тя пак се случваше да няма "дребни", но поне да й е неудобно.
Оставям 5-10% при нормално обслужване взависимост от разни неща. Рядко, но съм оставяла и повече, по абсолютно лична преценка.
Понякога и нищо не съм оставяла. Но рядко.
Давам бакшиш и на бензиностанция и ми прави много лошо впечатление, ако конкретно мъж не го прави това. Моите гаджета винаги са били ок с бакшишите. За мен скръндзав на пари е скръндзав и емоционално.
Имах позната, купува си обувки за половин средна заплата, но на заведение все няма "дребни" за бакшиш. Накрая добих навика като си делим сметката, да казвам отчетливо "Моята сметка е толкова и оставям толкова бакшиш" или "Колко бакшиш оставяме?" Тя пак се случваше да няма "дребни", но поне да й е неудобно.
Понякога и нищо не съм оставяла. Но рядко.
Давам бакшиш и на бензиностанция и ми прави много лошо впечатление, ако конкретно мъж не го прави това. Моите гаджета винаги са били ок с бакшишите. За мен скръндзав на пари е скръндзав и емоционално.
Имах позната, купува си обувки за половин средна заплата, но на заведение все няма "дребни" за бакшиш. Накрая добих навика като си делим сметката, да казвам отчетливо "Моята сметка е толкова и оставям толкова бакшиш" или "Колко бакшиш оставяме?" Тя пак се случваше да няма "дребни", но поне да й е неудобно.
Ама те повечето къде могат са си сложат гориво не чакат 5мин, особено като има хора..
Май много гледаш в чуждата чинийка ми се струва и правиш сметка на чуждите пари за какво да дават или за какво да не дават, все пак това е типична български черта.
Скрит текст:
Оставям 5-10% при нормално обслужване взависимост от разни неща. Рядко, но съм оставяла и повече, по абсолютно лична преценка.
Понякога и нищо не съм оставяла. Но рядко.
Давам бакшиш и на бензиностанция и ми прави много лошо впечатление, ако конкретно мъж не го прави това. Моите гаджета винаги са били ок с бакшишите. За мен скръндзав на пари е скръндзав и емоционално.
Имах позната, купува си обувки за половин средна заплата, но на заведение все няма "дребни" за бакшиш. Накрая добих навика като си делим сметката, да казвам отчетливо "Моята сметка е толкова и оставям толкова бакшиш" или "Колко бакшиш оставяме?" Тя пак се случваше да няма "дребни", но поне да й е неудобно.
Понякога и нищо не съм оставяла. Но рядко.
Давам бакшиш и на бензиностанция и ми прави много лошо впечатление, ако конкретно мъж не го прави това. Моите гаджета винаги са били ок с бакшишите. За мен скръндзав на пари е скръндзав и емоционално.
Имах позната, купува си обувки за половин средна заплата, но на заведение все няма "дребни" за бакшиш. Накрая добих навика като си делим сметката, да казвам отчетливо "Моята сметка е толкова и оставям толкова бакшиш" или "Колко бакшиш оставяме?" Тя пак се случваше да няма "дребни", но поне да й е неудобно.
Ама те повечето къде могат са си сложат говори и не чакат 5мин, особено като има хора..
Май много гледаш в чуждата чинийка ми се струва и правиш сметка на чуждите пари за какво да дават или за какво да не дават, все пак това е типична български черта.
Понеже не можеш да отидеш до тях да им дадеш бакшиша, АКО толкова пък са далече - дори в пиков час от колонка 1 до колонка 8 има 20 метра най-много.
В много страни никой не ти налива бензина, камо ли да ти мие стъклата, така че в Бг в това отношение все още има (допълнително) обслужване.
Друго е смущаващото в случая с Доминос. Ти може да си много ок с бакшиши, винаги да оставяш, но в момента да ти се е дояло пица, да нямаш кеш или да имаш по-едри пари, плащаш с карта и ти се появява някой, който започва да ти вдига скандали, че не си оставил бакшиш. Ми не е ок. Да си оправят поведението първо.