От какво се пропиват хората.

В отговор на последния пост да се самоцитирам

За слабия характер въобще не съм съгласна.
Има много хора, постигнали много със силна воля и имат зависимости.
То и воля си трябва да вървиш срещу себе си.
Може и човека да пие заради съжителството с авторката



Да, чела съм за това. Има си хора към алкохол могат да нямат, към цигари да имат предразположеност.
Това и обяснява защо има хора могат да пушат 5 дни по няколко цигари, после 3 седмици да не помислят за цигара. После пък 3 години да не пушат.
Един познат ми правеше някакъв тест преди години, не помня какъв беше. Установи се, че към алкохол не мога да се пристрастя. Но към цигари съм имала ген.
Все едно не знам това

"Слаб характер" е много неопределено и също невярно според мен - колко слаб? Нормален по "сила" характер + предразположение, и си готов. По-скоро силен характер, подчертано дисциплинирана личност трябва, за да устоиш въпреки предразположението, ако го имаш, и изкушенията.

Това който го няма, не може да го разбере, смятам. Това е като за дебелите по двеста кила - ама защо просто не спре да яде, слаб характер. Не, апетитът също е биологично обусловен и може да те направи зависим от храна.

Въпросът е многопластов, няма еднозначен отговор. Често е комбинация от(отключващи) фактори.
Д-р Габор Мате казва, че алкохолът и всяка зависимост са отдушници на някаква травма(болка).
В генезис има логика, но според мен не е императив.
Конкретно за нашите ширини, пиенето се е превърнало в ритуал, символ на мъжество.
Тази традиция(алкохололюбие) и сравнително лесният(и евтин) достъп до алкохол - също допринасят до голяма степен за мащабите на консумацията.
Битовият алкохолизъм отдавна се е превърнал в национален спорт.
Постепенно "количествените натрупвания водят до качествени изменения", което се изразява в деградация на личността.
Ракия(домошарки), бира(двулитровки), вино(домашно или долнопробно купешко) и водка - това е голямата четворка на най-консумираните питиета в България.
С други думи, в най-масовия случаи на алкохолизъм - с минимум вложения, се постига максимален резултат(напукване с нискокачествен алкохол).

Аз лично пия по повод, с мярка и само висок клас алкохол.
Не съм експерт, но чета какво говорят познавачите и в някаква степен спазвам техните указания.
Никога не съм не напивал(до падане, повръщане и пр.), макар че това е разстегливо понятие.
Та макар и без особен тренинг грубо казано, бих казал че "държа на алкохол".
Конкретно на моя мозък като "опиянаваща реакция" - ставам весел, отпускам се и т.н.
Като някакво седативно действие условно казано.
Нито ставам агресивен, нито заядлив и т.н., но явно се дължи на типа мозък, когнитивни нива и т.н.

Иначе, не знам поради какви причини, но тялото ми много обича сладки-десертни алкохоли, шампанско, коктейли и пр., понеже подсъзнателно свързвам вкуса на алкохола с "дали може да се комбинира с".
Имах един период, когато уикендите - закусвах Бейлис(50 гр.) с филии или палачинки с банан и Нутела
Голяма вкусотия!

Абсолютно е така.

Има толкова много хора, с тежки съдби, които не посягат към алкохола.
Не е до болка. До слаб характер е. И просто им харесва алкохола, да се омагьосат, а после...
Един, единствен човек познавам, който доброволно си сложи ампула, за да спре да пие. Но и той си съсипа семейството и в крайна сметка е сам, жена му прекалено много го търпя, накрая се отказа.
Няма спасение от алкохола.
Дори сериозни здравословни проблеми не ги стряскат пияниците.
Моето мнение, е че е кауза пердута да им се помага. Игнор и дистанциране. Иначе те завличат към дъното. Винаги ще намерят повод, причина и оправдание защо пият. И в повечето случаи отричат да е проблем.

Има пък много успяват.
До желание е.
Ама има и друго.
При пиенето го има момента, че тия не могат да мислят трезво.
Докато при пушачите примерно няма този проблем. Те не са пияни.

Имах колега алкохолик. Като се оказа, че заради това работа ще изгуби, много бързо спря.
Защото загуби ли работа, губи и жилището си. Той като пие е трагичен.
Та набързо го спря.
Понякога ножа трябва да опре.
Ама друг път и не помага и да опре и да реже, не щат.

Имам позната, която се опитва да скрие колко пие мъжа й. Всички знаем, че се налива всяка вечер до безпаметно състояние, защо лъже и какво се опитва да скрие не знам. Нито някой го интересува, нито сме й задали въпроси по тази тема, но тя сякаш се чувства длъжна да заяви всеки път как нейния мъж не бил пил от цяла седмица, а в същото време се чува как той фъфли до нея по телефона. Един път се опитах да й обясня, че това са си техни отношения, които никой извън дома им не го засягат, но явно това я успокоява.

Точно това помага да се пропият - неадекватната реакция на "близките" и обществото.
1. Когато мъжът вече е тръгнал към пропастта на алкохолизма (редовно се напива в компания), свъкървата, родата и приятелите на баш мъжО, вместо да му кажат СПРИ, го потупват по рамото. Нали, истинските мъже пият?!?
2. Когато вече е алкохолик (но не пропаднал), вместо да настояват да се лекува, вината се прехвърля основно на жена му, понякога на професията, липсата на късмет... Абе все външни неща. А мъжете целите в бяло.
3. Когато алкохоликът стигне дъното - о, вече само жена му е виновна, на 100%. Защо не го е спряла, накарала да се лекува? Защо не го е напуснала? И никой не се сеща, че тази жена, докато е тормозена от алкохолика-мъж,  сама върти домакинството, гледа децата, сама издържа семейството (че и пари за пиене да дава). А околните масово я обвиняват за всичко. На жената й трябва подкрепа - със сигурност морална, а понякога и материална. На мъжките родители ясно - не им пука за снахата. Но дори и много женски майки почват да дават уж неутрални съвети - ти решаваш, но сама жена за никъде не е...Изключително, изключително рядко някоя приятелка може да даде правилния съвет "бягай с 200".
4. Мъжът пие, но не работи. Стнал е парцал, който няма да оцелее сам. Ако жената е пропуснала правилния момент за спасение от този ад (да се разделят), житейският й избор е гаден - ако го изгоня, той ще стане клошар (ще пропие наследствените имоти), ще живее като улично псе.

Отговарям на Jane122 защо жените лъжат, че мъжете им не пият, за да не търпят упреци на околните.

Гледах тази история от първия ред като дете с най-добрия приятел на баща ми. Понеже беше кротък алколик (има ли такива), без бой и чупене, само скандали и заяждане, околните все го оневиняваха. Дори когато спря да работи и жена му с 1 заплата издържаше 4 членно семейство (имаха 2 малки деца), пак никой не пожали жената, а него жалеха. Стоял в кухнята сам и пушел НА ТЪМНО, не палел лампата, за да пести от ток. Хвалеха го, че пести стотинки за ток, а не виждаха другите проблеми. След доста време се върна при майка си на село, минахме да го видим и не ме позна. Малко след това умря от органна недостатъчност. А жената продължи да си гледа децата, вече тийнейджърки.

Да станеш алкохолик е личен избор. Има достатъчно информация и всеки може да спре навреме. Да насърчаваш алколиците, като обвиняваш околните, също е личен избор.

При жените знам ,че жена която е алкохоличка винаги е с придружаващо психично заболяване. Една комшийка започна да пие много ,и то беше от лошите алкохолици .Една вечер брат й не издържа ,и извика полиция. Полицията са я откарали в психиатрията в Пловдив ,където лежа три месеца ,защото докторите и поставили диагноза би полярно разтройство .Сега си пие хапчетата и всичко е наред .Брат и се обвиняваше ,че го е направил ,но той е спаси .Ако беше постъпил като всеки друг да я плюе сега нямаше да е жива ,защото беше грозна гледка .Една нощ пропаднала беше пред входа на блока с две бутилки уиски .

При нас в България проблема е и в промишлените количества, които всеки може да си произведе. Почти във всяка къща или домакинство в даден момент на годината има над 20-30 литра домашна ракия или 150-200 литра вино. И от там нататък става "на една ръка разстояние". Другата глупост е като се започне едно увещаване на някой (особенно ако е млад) - Пий една глътка, нищо няма да ти стане... Какъв мъж си... Що ядеш салата като не пиеш ракия... И един ден като станеш на 25 вече се почва и с фукните "Мале, пък снощи как се напихме... Ми аз един път... Пък аз да видиш...".
И след 10-15 години в седем вечерта вече пияни. Половината от мъжкото население на държавата.
Не знам дали е наследствено или е повече национално.

Подкрепям Абуто.
Мой близък-младо момче отнасяше доста подигравки,защото не иска да пие алкохол.
,,Какъв мъж си ти бе,пий една ракия,,
Аз пия 50г.най-много и то не винаги.
И като се почне ,,Ама да ти сипя още едно,, ,,Пий още едно да ми правиш компания,,
,,Как така няма да пиеш,ще ме обидиш,,
Много ми е неприятно.


Алкохолизмът няма нищо общо с професията.
Познавам майстори,които изобщо не пият.
Не вярвам и че е наследствен.
Защото познавам деца на алкохолици,които не пият,защото са се нагледали на пияния си баща и са отвратени.

Има и такива с баща  алкохолик,който примерно е бил майката,хойкал е..
Те повтарят семейния модел.Синът също започва да пие от ранна възраст,жени се,бие жена си и хойка..
Момичето пък си намира точно такъв мъж-пияница и побойник и седи и търпи.Защото това е видяла...за нея това е нормално..

Прави ми впечатление ,че децата от рано започват да пият.
Виждала съм вечер групички тийнейджъри-14-16г,които се наливат с бира.След това  твърд алкохол...
Ами на 25 вече имат проблем с алкохола..

Съгласна с последните мнения, и сякаш не могат да се забавляват без алкохол. Не могат да слушат музика, да танцуват, да говорят, изобщо не им е забавно, ако няма алкохол. И в един момент, ако има семейство и парите не стигат за барове, стават битови алкохолици.

Стана ми интересна темата.
Моя истински баща , с който не съм поддържала връзка пиеше много, до колкото знам от майка ми е започнал да пие много още в казармата. До последно пиеше. Неговата сестра, леля ми тоест почина от сърце около 60 годишна въздраст , алкохоличка. Нейната дъщеря, която е вече 53 години също пие много, чести пиянства има. Знам, че дядо ми, бащата на баща ми е пиел също много, а пък неговия баща, т.е. дядото на баща ми, който е дошъл от руските държави,  може би през турско робство или след това е пиел много. Той е бил светъл със светли дръпнати очи, до колкото ми е известно, а руснаците пият много поначало. Може би се е предало по  наследствена линия, ген. При баща ми е било ген, лоши компании, несериозен и безотговорен характер. Много се притеснявам да не  носят този ген синовете ми.
Сега се позаинтересувах и прочетох, че осетински войници и доброволци са участвали също така в Руско-турската освободителна война (1877 – 1878) и са внесли своя дял в освобождението на България от османско владичество. Това го взех от Уикипедия.

Според мен от скука.Имам си нагледен пример -братът на ММ,над 40,без жена и деца,не работи,живее в малък град, родителите му се чудят и маят какво да го правят.
Русалка,алкохолизмът е заложен в гените на човек и може да се предаде.През 2016-та си правихме генетични изследвания в 23andMe и за големия син излезе ,че има 10-15% гени, които са свързани с алкохолизъм и може да ги отключи (той засега няма мерак да пие,ама кой знае).Биологичният ми баща е алкохолик(затова и са се развели с мама),с годините става все по-зле и по-зле.Има 5 деца (от втората си жена цели 4,но и тя го остави) и в момента е настанен в старчески дом (на 64 е,но разпознава единствено големия ми брат) и е много зле.