Над двайсет години тренирам сутрин, допреди година и 9 месеца - на гладно.
Просто не можех да се накарам да хапна. Принципно съм с ниско кръвно и ниска кръвна захар сутрин. Никога не съм била в състояние да стана и веднага да започна да тренирам. Винаги ми е бил необходим около час, който ползвам за оправяне на пране, нещо в кухнята и тн, докато пия кафе. И въпреки това не ми се ядеше, тренирах на кафе и аминокиселини. Смятах, че ми е добре така, че се чувствам силна и енергична. И аз съм чела много мнения на специалисти по въпроса и слушах тези, които тренират силово на гладно, защото бяха в полза на моя избор

Преди малко повече от година и половина обаче под влияние на доктор Симс, както и на разговори с малката ми дъщеря, която е специалист по биотехнологии и микробиология, много четящо момиче, реших да опитам да хапвам някакви мини закуски - само колкото да ми вдигнат кръвната захар.
Играта тотално се промени! Като всичко друго, и това се оказа въпрос на навик. Първите две-три седмици беше трудно, после процесът се автоматизира.
Става дума за нещо наистина малко - до 150 кCal. Ставам в 6 и веднага пия голяма чаша топла вода. В 6:30 си хапвам закуската, пия кафе и в 7-7:10 съм в офисната фитнес стая. Тренирам до 8-8 и нещо, душ и воала!
Минизакуските ми са нещо от типа на - малка пълнозърнеста бисквита с 80-100 г скир, две лъжици овесени ядки или гранола със същото количество скир и чаена лъжичка мед, а напоследък си приготвям чашки с Overnight Oats. Тази седмица например чашките включват: 100 г бадемово мляко без захар, 12 г овесени ядки, 5 г чия, 5 г мед, 10 г растителен протеин Warrior на Ancestral Superfoods и няколко боровинки.
Вече не си представям да правя тежки клекове, тяга, хип тръст на гладно. Все още се случва да тренирам само на кафе и аминокиселини, но това е в някои дни за горна част, йога, пилатес... Когато са крака, цяло тяло или комбинирано силова плюс някакво кардио - задължително съм си хапнала закуската.
Та... съгласна съм с mladamama - всеки трябва да се вслушва в тялото си, но не е лошо от време на време да експериментираме. Току-виж се оказало, че сме добре, но можем да бъдем по-добре
