- Публикувана: 21 авг. 2025, 19:36 ч.
- Последно мнение: 26 авг. 2025, 19:54 ч.
„Градинският глад“ и „емоционалният срив след градина или училище“
„Градинският глад“ и „емоционалният срив след градина или училище“ – две лица на нуждата на децата от свързване
Преди време, на родителска среща в градината, в която работя като психолог, един баща попита дали може да се измести следобедната закуска – дъщеря му винаги е гладна след градина. Директорката се усмихна и каза: „О, това е градинският глад. Ако можете, носете ѝ нещо малко, което да хапне на място или по път.“
И наистина – при моите деца това важи почти винаги. Но този глад е особен: той е не само за храна, а и за внимание, обич и свързаност.
Какво всъщност е „градинският глад“?
Много родители забелязват, че след градина или училище, децата са много гладни – независимо колко добре са се хранили през деня. Причините често са:
• Физиологичен глад – децата изразходват много енергия, а и понякога храната, която им се предлага в училище или детската градина не им харесва и/или не им стига. А по време на адаптация, докато изграждат връзка със сигурен възрастен на новото място, често някои деца се хранят само с няколко познати храни, например, бял хляб. Защото това е позната, мека и ненатрапчива на вкус и цвят храна.
• Емоционален глад – нужда от близост и внимание след раздялата. За децата, включително и някои ученици в малките класове, силно структурираната среда, очакванията на възрастните и многото сензорни въздействия, създават напрежение, което е важно да бъде освободено в сигурна връзка с родител.
• Глад за свързаност – желание да споделят преживяванията си и да се почувстват чути.
Храната като език на привързаност
В книгата си "Nourished: Connection, Food, and Caring for Our Kids (And Everyone Else We Love)", кaнадската психоложка Дебора МакНамара описва храненето като един от най-дълбоките начини да изграждаме връзка с децата си.
Още от бебешка възраст храненето е преплетено със сигурност и обич. Когато поднасяме храна, ние казваме без думи:
• „Виждам те.“
• „Знам от какво имаш нужда.“
• „Харесва ми да се грижа за теб.“
Затова една хапка след градина или училище – дори малко грозде или няколко чери домата – може да носи важното послание: „Ти ми липсваше. Мислех за теб.“
Забелязала съм, че сякаш се притесняваме да кажем на детето, че ни е липсвало – може би, защото не искаме да го разстройваме? А всъщност е толкова човешко да можем да кажем: „Днес ми лиспваше и често се сещах за теб, Мислех си какво ли правиш. Поглеждах снимките, които ни изпращат твоите учителки и се радвах да видя, че рисуваш или хапваш. Чаках с нетърпение момента, когато ще те взема и ще сме отново заедно!“.
„Емоционалният срив след градина/училище“
Съществува и друго явление, на английски език е познато като after-school restraint collapse – или „емоционален срив след градина/училище“. През деня децата сдържат емоциите си, стараят се да спазват правила, да се държат „добре“. Когато се приберат у дома, в безопасна среда, напрежението се отпуска – и често виждаме избухвания, плач, раздразнителност или пълно изтощение.
Това не е каприз. Това е естествено „освобождаване“ на натрупаното напрежение.
Как да помогнем на детето?
• Като предложим малка, любима хапка – част от вечерята, поднесена с думи на обич. А ако търсите идеи за „злояди“ деца, може да се запознаете с този материал, от който е и идеята за „любима хапка“: https://5pod5.com/zloiadoto-dete/
• Да сме на разположение за прегръдка и разбиране – вместо упрек, да позволим на емоциите „да се излеят“. Което често значи да сме се погрижили, дори и само за няколко минути първо за себе си.
• Да осигурим време за разтоварване – игра, тишина или кратка разходка могат да балансират нервната система. За по-малките деца да избягваме детските площадки и центрове, а да потърсим място сред природата, дори и само 10тина минути сред няколкото дръвчета и калната локва зад блока, където детето (а и ние) да може да се разтовари от изискванията и очакванията на деня.
• Да задаваме леки и забавни въпроси, ако детето желае да споделя. И да усетим кога да не настояваме. Често децата не искат да се връщат към емоциите в градината или училището веднага, имат нужда (както и ние, може би?) от глътка въздух. И на заспиване биха били по-склонни да споделят. Ако детето е готово да разговаря, може да опитаме с „Кое те накара да се усмихнеш днес?“ или „Какво беше най-забавното“, вместо „Какво яде/прави?“
Претоварването на нервната система
И „градинският глад“, и „емоционалният срив“ са прояви на едно и също: детето търси сигурност, след като нервната му система е била претоварена през деня.
По тази тема ми се иска да споделя и кратко видео за претоварването на нервната система – може да го видите във Facebook страницата ми „Сладки думи“: https://www.facebook.com/reel/160739789395010
Видеото се спира на аналогията за нервната система като една бутилка газирана напитка, която през деня се разклаща многократно. И накрая, когато мама или тати вземат детето от градина или училище, за един привидно твърде малък повод, детето има голям изблик – сякаш разклащаната бутилка е отворена и напитката с газирани балончета се е изляла…
Защо е важно
Когато посрещнем детето не само с храна, а и с внимание и разбиране, му помагаме да развива:
• здрава връзка с храната;
• доверие в нашите отношения;
• умения за справяне със стреса.
Надявам се, че успях да ни поканя да гледаме на „градинския глад“ и „емоционалния срив“ не само като на проблеми, а и като възможности за свързване.
Вашата обратна връзка ще е ценна както за мен, така и за други родители, които вероятно минават през сходни затруднения:
• Забелязали ли сте „градинския глад“ при децата си?
• Случвало ли се е детето да има „емоционален срив“ след градина или училище?
• Какви ритуали ви помагат да посрещнете тези моменти?
Ще се радвам да споделите своя опит – защото точно в тези малки истории родителите откриваме подкрепа един за друг.
Преди време, на родителска среща в градината, в която работя като психолог, един баща попита дали може да се измести следобедната закуска – дъщеря му винаги е гладна след градина. Директорката се усмихна и каза: „О, това е градинският глад. Ако можете, носете ѝ нещо малко, което да хапне на място или по път.“
И наистина – при моите деца това важи почти винаги. Но този глад е особен: той е не само за храна, а и за внимание, обич и свързаност.
Какво всъщност е „градинският глад“?
Много родители забелязват, че след градина или училище, децата са много гладни – независимо колко добре са се хранили през деня. Причините често са:
• Физиологичен глад – децата изразходват много енергия, а и понякога храната, която им се предлага в училище или детската градина не им харесва и/или не им стига. А по време на адаптация, докато изграждат връзка със сигурен възрастен на новото място, често някои деца се хранят само с няколко познати храни, например, бял хляб. Защото това е позната, мека и ненатрапчива на вкус и цвят храна.
• Емоционален глад – нужда от близост и внимание след раздялата. За децата, включително и някои ученици в малките класове, силно структурираната среда, очакванията на възрастните и многото сензорни въздействия, създават напрежение, което е важно да бъде освободено в сигурна връзка с родител.
• Глад за свързаност – желание да споделят преживяванията си и да се почувстват чути.
Храната като език на привързаност
В книгата си "Nourished: Connection, Food, and Caring for Our Kids (And Everyone Else We Love)", кaнадската психоложка Дебора МакНамара описва храненето като един от най-дълбоките начини да изграждаме връзка с децата си.
Още от бебешка възраст храненето е преплетено със сигурност и обич. Когато поднасяме храна, ние казваме без думи:
• „Виждам те.“
• „Знам от какво имаш нужда.“
• „Харесва ми да се грижа за теб.“
Затова една хапка след градина или училище – дори малко грозде или няколко чери домата – може да носи важното послание: „Ти ми липсваше. Мислех за теб.“
Забелязала съм, че сякаш се притесняваме да кажем на детето, че ни е липсвало – може би, защото не искаме да го разстройваме? А всъщност е толкова човешко да можем да кажем: „Днес ми лиспваше и често се сещах за теб, Мислех си какво ли правиш. Поглеждах снимките, които ни изпращат твоите учителки и се радвах да видя, че рисуваш или хапваш. Чаках с нетърпение момента, когато ще те взема и ще сме отново заедно!“.
„Емоционалният срив след градина/училище“
Съществува и друго явление, на английски език е познато като after-school restraint collapse – или „емоционален срив след градина/училище“. През деня децата сдържат емоциите си, стараят се да спазват правила, да се държат „добре“. Когато се приберат у дома, в безопасна среда, напрежението се отпуска – и често виждаме избухвания, плач, раздразнителност или пълно изтощение.
Това не е каприз. Това е естествено „освобождаване“ на натрупаното напрежение.
Как да помогнем на детето?
• Като предложим малка, любима хапка – част от вечерята, поднесена с думи на обич. А ако търсите идеи за „злояди“ деца, може да се запознаете с този материал, от който е и идеята за „любима хапка“: https://5pod5.com/zloiadoto-dete/
• Да сме на разположение за прегръдка и разбиране – вместо упрек, да позволим на емоциите „да се излеят“. Което често значи да сме се погрижили, дори и само за няколко минути първо за себе си.
• Да осигурим време за разтоварване – игра, тишина или кратка разходка могат да балансират нервната система. За по-малките деца да избягваме детските площадки и центрове, а да потърсим място сред природата, дори и само 10тина минути сред няколкото дръвчета и калната локва зад блока, където детето (а и ние) да може да се разтовари от изискванията и очакванията на деня.
• Да задаваме леки и забавни въпроси, ако детето желае да споделя. И да усетим кога да не настояваме. Често децата не искат да се връщат към емоциите в градината или училището веднага, имат нужда (както и ние, може би?) от глътка въздух. И на заспиване биха били по-склонни да споделят. Ако детето е готово да разговаря, може да опитаме с „Кое те накара да се усмихнеш днес?“ или „Какво беше най-забавното“, вместо „Какво яде/прави?“
Претоварването на нервната система
И „градинският глад“, и „емоционалният срив“ са прояви на едно и също: детето търси сигурност, след като нервната му система е била претоварена през деня.
По тази тема ми се иска да споделя и кратко видео за претоварването на нервната система – може да го видите във Facebook страницата ми „Сладки думи“: https://www.facebook.com/reel/160739789395010
Видеото се спира на аналогията за нервната система като една бутилка газирана напитка, която през деня се разклаща многократно. И накрая, когато мама или тати вземат детето от градина или училище, за един привидно твърде малък повод, детето има голям изблик – сякаш разклащаната бутилка е отворена и напитката с газирани балончета се е изляла…
Защо е важно
Когато посрещнем детето не само с храна, а и с внимание и разбиране, му помагаме да развива:
• здрава връзка с храната;
• доверие в нашите отношения;
• умения за справяне със стреса.
Надявам се, че успях да ни поканя да гледаме на „градинския глад“ и „емоционалния срив“ не само като на проблеми, а и като възможности за свързване.
Вашата обратна връзка ще е ценна както за мен, така и за други родители, които вероятно минават през сходни затруднения:
• Забелязали ли сте „градинския глад“ при децата си?
• Случвало ли се е детето да има „емоционален срив“ след градина или училище?
• Какви ритуали ви помагат да посрещнете тези моменти?
Ще се радвам да споделите своя опит – защото точно в тези малки истории родителите откриваме подкрепа един за друг.
При голямата ми дъщеря го имаше този период със сдържането на емоциите от детската градина до около 4г. възраст.Тя е доста общително дете и въпреки това също се проявяваше. Сега вече детето спортува, има си любими занимания и ако виждам, че нещо не е наред мога да седна и да говоря с нея. На есен и предстой и тръгване на училище така, че и там емоциите вероятно ще са засилени (въпреки, че познава децата).
Малката ми дъщеря на около 2г. тръгна на ясла и за нея беше доста голям шок. Тя не харесва да общува с всеки (както с деца така и с възрастни) и винаги си подбира хората около нея. За нея беше важно като се прибере вкъщи буквално да залепи за някой от нас като родители и да е гушната.
Ако едната ми дъщеря искаше след детска градина или ясла да слезне да играе с другите деца и така "да изпусне напрежението" то другата искаше да си е вкъщи със семейството си.
Малката ми дъщеря на около 2г. тръгна на ясла и за нея беше доста голям шок. Тя не харесва да общува с всеки (както с деца така и с възрастни) и винаги си подбира хората около нея. За нея беше важно като се прибере вкъщи буквално да залепи за някой от нас като родители и да е гушната.
Ако едната ми дъщеря искаше след детска градина или ясла да слезне да играе с другите деца и така "да изпусне напрежението" то другата искаше да си е вкъщи със семейството си.
Много благодаря, че споделихте! За мен това е поредно доказателство, че децата са различни и имат различни нужди.
Преди малко ги взех от градина, на една възраст са, след 20 тина дни ще са в първа група.
Първата работа на кроткия в градината - по думите на всички най-примерен и изпълнителен от всички деца беше да се тръшне още от вратата щом ме видя, че си е загубил на катерушките една парти свирка и 10 минути се щурахме да търсим, тръгна си с рев.
Прибрахме се вкъщи, по традиция веднага намира повод да бие два шамара на брат си, този път за секунди оспори къде да седне и захапа за ръката другия.
Играчките в нас, които са му пряко интересни почти не дава да се поделят докато не му омръзнат
Но, любима играчка на брат му я грабва и почва да го дразни като бяга с нея или я захвърли някъде.
Винаги иска да е първи, особено бързо размисля ако е отказал да се облича, да пие вода... и вече съм съгласила брат му, почва да се бута буквално веднага да се заема с него.
Обича да му се чете, има някаква визуална памет ли, щом преразказвам нещо, което вече е чул прочетено от текст ме поправя, че се бъркам.
С чужди хора подхожда избирателно, страни по скоро. Ако сме на площадка сред деца си играе при взаимен интерес или сам си се катери. Винаги се оглежда и следи къде е възрастния с него
В градината грижливо носи храна на брат си и при мои заплахи, че ще ги разделя щом са само в конкуренция вкъщи започва да рони сълзи, че без - той е не може.
Другото дете е много общително, разсеяно, артистично. Вкъщи е почти невидим, след ступвания с играчки по главата, хапане, бутане ненадейно както си стои, държи си ръцете в юмрук до главата и повтаря - ти си лош.
Да, но има моменти действа отбранително и като по едричко здраво дава отпор, настава групов рев.
По площадки го наблюдавам обича да ходи и пипа чужди играчки, сам решава да ги разменя свои и чужди, което води до нацупени родители и викащи деца - дай си ми го, мое е.
В градината се сдърпва от време на време с някое дете заради играчка, даже беше удрял дете.
На дисциплината в градината е по - непокорен от "кроткия" и се случва след упреци и сравнения, които слуша или да му се карат да е унил и объркан какво толкова лошо е направил. Онзи ден след като му се карали в градината, после в нас ги разтървавах и му казах остро - ти ли пръв започна, избухна в безпомощен плач с думите - мамо, не съм лош. Явно на терен в градината чува често лош, а другия добър.
Има си любим педагог и леличка, отива и се гушва като мече в хора, които харесва, което при другия така с чужди хора е невъзможно.
Сега постоянно говори за някакво дете от групата, че му е приятел, понякога му обяснявам, че просто им е приятно да прекарват време заедно и това ги сближава, а реално приятелство е съвсем друго и почти не съществува.
Напряга се и ми се чуди, но още не е на етап да ме забива с въпроси за всичко, а само повтаря.
За храната, моите деца очакват любимо лакомство като традиция след градина, ако са гладни почват сериозно надяждане.
Първата работа на кроткия в градината - по думите на всички най-примерен и изпълнителен от всички деца беше да се тръшне още от вратата щом ме видя, че си е загубил на катерушките една парти свирка и 10 минути се щурахме да търсим, тръгна си с рев.
Прибрахме се вкъщи, по традиция веднага намира повод да бие два шамара на брат си, този път за секунди оспори къде да седне и захапа за ръката другия.
Играчките в нас, които са му пряко интересни почти не дава да се поделят докато не му омръзнат
Но, любима играчка на брат му я грабва и почва да го дразни като бяга с нея или я захвърли някъде.
Винаги иска да е първи, особено бързо размисля ако е отказал да се облича, да пие вода... и вече съм съгласила брат му, почва да се бута буквално веднага да се заема с него.
Обича да му се чете, има някаква визуална памет ли, щом преразказвам нещо, което вече е чул прочетено от текст ме поправя, че се бъркам.
С чужди хора подхожда избирателно, страни по скоро. Ако сме на площадка сред деца си играе при взаимен интерес или сам си се катери. Винаги се оглежда и следи къде е възрастния с него
В градината грижливо носи храна на брат си и при мои заплахи, че ще ги разделя щом са само в конкуренция вкъщи започва да рони сълзи, че без - той е не може.
Другото дете е много общително, разсеяно, артистично. Вкъщи е почти невидим, след ступвания с играчки по главата, хапане, бутане ненадейно както си стои, държи си ръцете в юмрук до главата и повтаря - ти си лош.
Да, но има моменти действа отбранително и като по едричко здраво дава отпор, настава групов рев.
По площадки го наблюдавам обича да ходи и пипа чужди играчки, сам решава да ги разменя свои и чужди, което води до нацупени родители и викащи деца - дай си ми го, мое е.
В градината се сдърпва от време на време с някое дете заради играчка, даже беше удрял дете.
На дисциплината в градината е по - непокорен от "кроткия" и се случва след упреци и сравнения, които слуша или да му се карат да е унил и объркан какво толкова лошо е направил. Онзи ден след като му се карали в градината, после в нас ги разтървавах и му казах остро - ти ли пръв започна, избухна в безпомощен плач с думите - мамо, не съм лош. Явно на терен в градината чува често лош, а другия добър.
Има си любим педагог и леличка, отива и се гушва като мече в хора, които харесва, което при другия така с чужди хора е невъзможно.
Сега постоянно говори за някакво дете от групата, че му е приятел, понякога му обяснявам, че просто им е приятно да прекарват време заедно и това ги сближава, а реално приятелство е съвсем друго и почти не съществува.
Напряга се и ми се чуди, но още не е на етап да ме забива с въпроси за всичко, а само повтаря.
За храната, моите деца очакват любимо лакомство като традиция след градина, ако са гладни почват сериозно надяждане.
Благодаря Ви, ме споделихте, сякаш толкова обич и индивидуалност са се излели от Вас ❤
Близнаци… Ах ❤ Аз имам близначки, вече доста по-големи, изпращам Ви сили - радост имате по много
