Убежденията ни няма да се преосмислят, просто ще приемем действителността и ще се надяваме на дълга клечка.
- Публикувана: 24 авг. 2025, 11:58 ч.
- Последно мнение: 28 авг. 2025, 14:25 ч.
Партньора ми се намеси във възпитанието
Няма лошо в тези връзки, стига да се изяснят нещата от самото начало. Ако ще са семейство с общо домакинство, възпитанието на чуждото дете трябва също да е общо. Стига да не е в негов ущърб, действията на новия баща и да не ги дели, ако имат общо - не виждам защо да не може да се развие една хармонична връзка
Детето надра стените ми с пергел взет от стаята на дъщеря ми,а на места ги изрисува с маркер ,докато аз приготвям салатите в кухнята...Игра с нея на двора,но после реши,че ще играе вътре и докато кажа ,,не,, счупи витрината на шкафа
Никъде не съм писала, че детето е виновно. Виновни сме ние родителите, когато от прекомерната си любов и загриженост прекаляваме с толерантността си към децата. Това са незрели индивиди, които не мога да управляват правилно свободата, която им се дава. Ако няма правила и граници нещата ще излязат извън контрол. После трудно се поправят. Децата правят бели, но ако белите прекалят, могат да са опасни за самите тях. Ние родителите трябва да предпазваме и когато те прекалят с белите, понякога трябва да повишим тон, да шляпнем, ако е необходимо.
Всеки си каза мнението, дамата не се включи повече, но то и повечето и теми, които е стартирала са такива.
Всеки си каза мнението, дамата не се включи повече, но то и повечето и теми, които е стартирала са такива.
НИЕ РОДИТЕЛИТЕ!!!
А те някакъв изрод дето като шляпа майката да реши, че трябва да и шляпа детето по дупето.
Не знам колко от пишещите по темата са се сблъсквали с такива деца... Повярвайте ми, никак не е лесно да се сдържиш и да проявиш търпение, след като си говорил, успокоявал и използвал целия си наличен арсенал от миротворни методи, а накрая виждаш, че всичко е напразно и единствено високият тон може да го изведе от състоянието на неконтролируема криза. Много тънка е границата между хиперактивното дете и разглезеното. Дамата каза, че многократно са се опитвали да го усмирят и това е било единственото средство, което го е извадило от състоянието му.
Не одобрявам боя в нито една форма, но децата са страшни манипулатори — особено съвременните. Затова днес е пълно с хиперактивни деца, които растат с тази диагноза и, когато станат ученици пречат на другите, никой не иска да другарува с тях и възникват редица неприятни моменти за родителите.
А авторката се загуби... Дано да взела за себе си решение.
Не одобрявам боя в нито една форма, но децата са страшни манипулатори — особено съвременните. Затова днес е пълно с хиперактивни деца, които растат с тази диагноза и, когато станат ученици пречат на другите, никой не иска да другарува с тях и възникват редица неприятни моменти за родителите.
А авторката се загуби... Дано да взела за себе си решение.
Не съм се изгубила.
Просто бяхме заети.
Още сме у тях. Детето е хиперактивно (диагностицирано е) и е със съмнение за синдром на Аспергер.
Изключително умен е, но е мега активен, и да лигав е. И да, вината си е изцяло моя.
Не се оправдавам, но от две годишен си го гледам сама, а съм работеща майка.
Съзнателно или не, съм компенсира Ла отсъствието на баща му със задоволяване с играчки.
Човекът, който го шляпна, въпреки всичко иска да живеем заедно, и ме подкрепя в това да поправим нещата. Но трябва да съм твърда.
Оф, нямаше да пиша повече, но се ядосах.
Работила съм много с хора с аутизъм предимно с Аспергер. Детето е диагностицирано и с хиперактивност. Осъзнаваш ли че всяко нарушаване на рутината го стресира.
Ново място, нови хора, нови правила.
Проблемите предстоят, ще са още повече в пубертета. И някакъв почти непознат, ще го превъзпитава. Психолог ли е, едва ли.
Трябва много търпение и любов и да твърдост понякога, но не грубост. Не шляпане, викане и наказания. Имате ли изобщо представа, колко му е трудно на това дете. То не може да контролира емоциите си.
Работила съм много с хора с аутизъм предимно с Аспергер. Детето е диагностицирано и с хиперактивност. Осъзнаваш ли че всяко нарушаване на рутината го стресира.
Ново място, нови хора, нови правила.
Проблемите предстоят, ще са още повече в пубертета. И някакъв почти непознат, ще го превъзпитава. Психолог ли е, едва ли.
Трябва много търпение и любов и да твърдост понякога, но не грубост. Не шляпане, викане и наказания. Имате ли изобщо представа, колко му е трудно на това дете. То не може да контролира емоциите си.
Когато в първия пост прочетох "хиперактивност", реших, че е преувеличение. Но сега съм без думи. Как може да допускаш някакъв да бие детето ти заради това, че то има проблем и не умее да реагира правилно? Що за отношение към детето си допускаш?
По-скоро защо води такова дете на такова дълго гости в непозната обстановка, като не може да го контролира?
Вината не е твоя. Не мисля, че има "вина" в общоприетия смисъл. Ако детето е със специални потребности, редно е и ти, и мъжът да разберете, че между пълна слободия и пошляпване има още много други, напълно нормални варианти. Ако детето е социално и се справя в училище, значи случая не е тежък. Мъжът да забрави пошляпването. Иначе може да му повярваш, че ти си виновна, че детето е виновно, дето си го разлигавила и не знам ако на това се навиеш какво ще последва. Пфф, абе чак ме е яд да чета. Не бих допуснала пошляпване и толкова.
Детето ви има специални потребности. С него трябва да се работи, трябва ви подкрепа от професионалисти за компенсиране на дефицитите и адаптация.
Диагностицирано дете с хиперактивност не е лигаво. То е невроразлично. Образовайте се и спрете да наричате детето си лигаво.
Сигурно сте грижовна и обичаща майка и като такава сложете нуждите на детето си на първо място. Не е добра идея да заживявате с този човек, преди да сте имали връзка една година и да се е доказал като способен да съжителства с дете със специфични нужди.
Четете и се образовайте. Не е до строгост, а до различни методи. Понякога и медикаменти.
Диагностицирано дете с хиперактивност не е лигаво. То е невроразлично. Образовайте се и спрете да наричате детето си лигаво.
Сигурно сте грижовна и обичаща майка и като такава сложете нуждите на детето си на първо място. Не е добра идея да заживявате с този човек, преди да сте имали връзка една година и да се е доказал като способен да съжителства с дете със специфични нужди.
Четете и се образовайте. Не е до строгост, а до различни методи. Понякога и медикаменти.
Надявам се авторката да потърси най-доброто за детето си и да разбере, че то има нужда от нейната подкрепа. Трябва да види дали наистина има някаква диагноза и да го заведе при специалисти, които да установят това. Предполагам във форума също може да получи подкрепа и помощ от майки в сходно положение.
Надявам се да осъзнае, че в момента не бива да заживява с нов човек. Не значи да няма връзка с него, но да приоритизира състоянието на детето.
Надявам се да осъзнае, че в момента не бива да заживява с нов човек. Не значи да няма връзка с него, но да приоритизира състоянието на детето.