Стрес, изпускане на нерви, детенце...

Ако погледнеш отстрани собствената си ситуация ще видиш, че нищо кой знае какво не ти се случва!
Липсва ти да си самостоятелна, не ти се иска да си при мама /не че не обичаш майка си/, липсва ти мъжа ти, липсва ти секса, уморена си да си майка, липсват ти безгрижието, липсва ти да имаш време, загубила си себе си.

Хайде да видим какви ресурси имаш:
- Имаш квартира, която плащаш, като переш и чистиш И за майка си. Но и само с бебето да бе - пак трябваше да го правиш. Майка ти не те натоварва много.
- Имаш майка и две сестри - при добър мениджмънт може да ги молиш за помощ с детето за час - два и да имаш малко време за себе си /за спорт, за среща с приятел, за мотане/. Не бъди майка орлица, която само гледа детето. Не го искат - ами ти ги питай дали не могат да го гледат.
- Когато закъсаш имаш кой да ти помогне! Разбира се, че майка ти е горда, че ти помага и има право да го спомене, а ти ще мълчиш. Като не ти оттърва върви на бързи кредити и виж там пък как ще ти напомнят! Важното е, че някой му пука - вади пари и дава!
- Имаш мъж - рядко го виждаш, но имаш
- Здрава си
- Ходиш в университета, което малко е натоварващо, но е разнообразие.
- Детето е здравичко и ходи на ясла.
- Детето е нормално.

В общи линии имаш страхотни ресурси, но си се вглабила да мрънкаш и да се самосъжаляваш. + това с детето веднага да спре, преди да му направиш нещо! Това дете ще помни винаги тази простотия, макар да е мъничко! Веднага спираш! Ти си МАЙКАТА! Ти си тази, която не дава то да е наранено или малтретирано в този живот! Ти! ТИ! Разбираш ли? ТИ си неговия пазител! Ти си над ангели - пазители, над Бог, защото си готова да умреш за него.

Сега опиши как си представяш щастливия живот! Как минават дните ти? Как се чувстваш? 
 

Детето вече е добре, както споменах в минали коментари. Вашият е адекватен и реално много от нещата са така, когато си спокоен поглеждаш на нещата трезво, докато си в емоционална и физическа криза всичко изглежда в пъти по-тежко. Именно затова попитах как да се справя със стреса. Решението не е в работата и т.н., а е в мен. Как? Дадох си време да подишам.

Като начало опитай да го намалиш, този стрес. Може би една част от нещата, които правиш, да може да се правят по-рядко, например да намалиш домакинската си натовареност, защото тя очевидно те подтиска, сама написа, че си се превърнала в чистачка. Вместо това какво можеш да включиш, което ти самата възприемаш като разтоварващо? Разходки ли, спорт ли, просто почивка - ти си знаеш какво ти липсва - започни да включваш разтоварващи неща в ежедневието си.
И все пак помисли да приемеш повече помощ от майка си, щом предлага. Самата тя си е признала, че се е изразила неточно предишен път, когато е било възприето като натякване, значи може вече да се съобразява повече с чувствата ти. Ти си й дете, тя ти желае най-доброто. Не е срамно да приемеш помощ, когато наистина се нуждаеш от нея.

Когато човек изпадне в дупка, независимо дали другите виждат причини или не трябва да се запита той какво иска? Да си представи как иска да живее, а не да се дави в неудволетвореност.

Разкажи ми - как изглежда щастливия за теб живот В ТОЗИ МОМЕНТ и да помислим какви да са първите стъпки натам. Това е фантазия - не е нужно да е рационална, не е нужно да е обяснима. Ти имаш представа за собственото си щастие - дай да видим как може да вървиш към нея.

Ако не се чувстваш комфортно в живот, в който мъжа ти е далеко - ами това е твоето семейство. Не е нужно да приемаш негово решение да прави едикакво си, едикъде си. Работи нещата да са така, както тримата да сте заедно и щастливи.
Да, хората ходят да работят в чужбина и да изкарват пари - но за младо семейство това е грешка. Трябва да сте заедно. Помисли вие с малчо как да идете там. 

Наследствена пенсия и стипендия явно не ти стигат. Абсолютно не вярвам, че не можеш да работиш. Темата е преекспонирана. Всеки, на когото не му стигат пари, работи. Друг изход няма.

Живееш при майка си, имаш и мъж + свои доходи, но не ти стигат... извинявай Не вярвам. Но ако все пак това е положението - иди на работа. Ще ти минат всички други тревоги.

Не работи, защото така намерила. Горката й майка.

С тая специалност социална педагогика със сигурност няма да имаш добър доход. Та те взимат по-малко и от учителите! Хубаво, завърши, като си почнала. Ама не разчитай на това да ти оправи живота. Оглеждай се за някаква друга работа, пък тоя мъж по-добре го стягай да се прибира. Явно няма да спечели там нещо повече, отколкото тук. Много мъже работят в България и успяват да осигурят повече на семейството си.

Отделно, обикновено е на половин щат. В провинцията има много малко места.

Според мен си постави ясна цел в близко бъдеще.
Когато човек очаква нещо и не е ден за ден може да види по-лесно цялата картинка.
И да се наслаждаваш на дните с повече време за теб и детенцето ти, което като тръгнеш на работа ще е по-трудно.
 
Завършваш след една година, през това време мъжа ти вече си е уговорил нещата и се връща тук. На точна дата, не в неясното бъдеще. Говориш с него и го изискваш, ако иска да сте семейство.
После настояваш да се договори със сестрите си и да си делят разходите по майката.
На женена сестра абсурд да дава пари за кредит. Да намират начин да се оправят, роднините са СЛЕД като сте уредили вашето семейство, което в момента го няма! Дава се и се помага когато съумява човек да гледа собственото си дете и остава, а не така просто да раздава пари. Това е супер безотговорно.
Ако не се разберете тези неща, то няма смисъл от нищо. Един само работещ мъж да издържа майка, сестра, жена и дете и себе си е много малко вероятно да му се получи.
Ако не стане това с мъжа, завършваш намираш си работа веднага, дори и да не е по специалността, после ще търсиш да я сменяш докато работиш и квартира. Трябва ви нещо съвсем малко на теб и дете. Плюс пари от таткото ще се справиш. Работа, детска градина, сополи и битовизми, но във вашето си местенце и ще се почувстваш по-добре.
Натисни го маалко тоя мъж, жена си му, познаваш си го, изисквай малкко повече за вашето семейство и по-малко извън.
Всеки ще е стресиран в тая ситуация забатачена.
Заслужава си мъжа да ходи в чужбина и да остави тука млада жена и бебе - само ако изкарва наистина големи пари, да има и да остават.

За детето, което е абсолютен приоритет - на мен много ми помага да чета книги, за психология, възпитание, родителство и ала бала, подкастове, някоя страница - там често пъти си открадвам малки идеи за справяне, уж банални но забравени фрази, лесни игри, идеи за разходки, така и така ползваме интернет, поне да е и за нещо полезно. А ти даже и учиш това, така че сигурно имаш достъп до библиотека безплатно и неогтраничено от университета.
Виж какво можеш да подобриш по съня, има причина да заспива толкова трудно и не са само емоции. Дали не очакваш да спи прекалено много, твърде рано и дълго дневен сън? Има причина, ако я намериш ще ти олекне поне това.
Виж дали имате наблизо гора, на мен много ми помага. Взимаш детето и храна и цял ден там, да играе с камъчета и шишарки, да потича и да презаредите:) може и при вас да помогне.

На детето създайте някакви ритуали вечер за заспиване- напр. топла баня, четене на приказки.
През деня разходки и по-малко чистене.
Пийте си някакви билкови чайчета за успокояване на нервите.
Лошото е само, че дългоочакваното завършване на Социална педагогика може да се окаже поредното разочарование, от липса на работни места до ниското заплащане. Бих си го завършила, но по-лежерно и бих мислила за друг вариант за работа. Ще наблегна на езици или други умения, за да си подсигуря по-добро финансово бъдеще.
И да попитам, защо мъжът ви е избрал да работи в Израел, а не друга държава? Никога не съм чувала някой да ходи в Израел за повече пари. До колкото знам в момента и обстановката там е доста напрегната...

Може пък мъжът да е евреин, за това да работи там. И аз не бих  възлагала големи надежди на тази измислена специалност. Какво ще работи- социален работник на минималната ли? Да  изкара един курс за фризьорка, маникюристка,по  добре.
Разбирам, че не е лесно, без мъж, без пари, с малко дете. Ама не е редно да го пердаши. Така и така не работи, да го остави целодневно на ясла и да се наспива през деня. Вариант за почасова, дистанционна работа няма ли?
А вариант и те да отидат при мъжа, няма ли?

Има търсене на ресурсни учители, може да надгради с логопедия.
Но...от прочетеното, проблемът е в нея, защото и космосът и пречи.

Аз пък не схващам как си стоиш без работа, ако не ти стигат парите. Това е напълно безсмислено и оттам цялата тема на авторката олеква и не стои реално.

За мен проблемът остана недоизказан. И той ми се струва, че е в решението на мъжа на авторката да издържа хора извън семейството му, при положение, че не изкарва толкова много. При евреите обаче е така- първо майка и баща, после сестри и накрая жена и дете. Не знам тази майка без пенсия няма ли мъж, или ако е починал не получава ли неговата половин пенсия, та е легнала на гърба на сина си? За сестрата даже няма да коментирам....дето й плаща кредита. На мястото на майката на авторката щях лично да питам зет си докога съм длъжна да му гледам семейството, а той да си отглежда родата? Авторке, постави някои въпроси на мъжа си, той е отговорен,не майка ти. Тя прави повече, отколкото трябва. Мисля, че и също се опитваш да се стараеш, макар че можеше и повече, поне по отношение на търпение. А социалната педагогика се взима със затворени очи. Педагог съм по образование и с някакъв стаж.

Изобщо може да не е евреин.
Оня ден се возих при една таксиджийка, разказа ми как е ходила да работи таксиджийка в Израел. Явно изкарват добри пари като такъв персонал.