Още преди раждането на детето той ясно е казал, че има нещо, с което категорично не е съгласен. Тя също е имала своя позиция. Но коя причина е по-основателна – спазването на стотици години традиция или едно емоционално решение?
Не са постигнали съгласие. Жената не е жертва, а инициатор на събитията. Да, вина има и у мъжа – но в никакъв случай не е изродът, за какъвто се опитвате да го изкарате.
Това не важи за много жени разбира се, но тях няма да ги видите да се оплакват в този форум, но думите ми са валидни в прекалено много случаи не мислите ли?
И сами го потвърждавате: "мъжът трябва да се впише в картинката“.
Това не е партньорство, а рамка, в която той да се намести. Да гради на чисто – да. Да ремонтира чужд провал – почти никой мъж няма да го приеме.
Искате вторият мъж да инвестира емоционално и финансово, но без право на условия. Това е логическо противоречие. "Детето си има баща“ – съгласен. Значи ролята на новия е доброволна, не задължителна. Оттам следва и правото му да откаже. Което и се случва.
Казусът е прост: мъжът заявява границата си преди раждането, жената я прескача. Това не я прави жертва, а инициатор. Да, вина има и у него – но той не е "изродът“, за какъвто го рисувате.
Не са постигнали съгласие. Жената не е жертва, а инициатор на събитията. Да, вина има и у мъжа – но в никакъв случай не е изродът, за какъвто се опитвате да го изкарате.
Подчертаното не важи за мен, а предполагам и за много други жени.
Обобщаването не е ок, като цяло.
Обобщаването не е ок, като цяло.
Бракът не е неизгоден, заради "багажа". Неизгоден е, защото жената и детето вече са семейство, а мъжът е този, който трябва да се впише в картинката.
Семейното имущество отдавна не е само на мъжа. Всеки влиза в брака със свое имущество и не е нужно мъжът да го управлява, понеже ходи по малка нужда прав.
Нито жената е придатък на мъжа, нито мъжът на жената. Става дума за партньорство, а не за част от мебелировката. Пък и в едно семейство доходът не зависи от пола, а от кадърността, възможностите и т.н.
Едно време може на жените да не се е давало възможност да се образоват и да са равни на мъжете, но това е отдавна в миналото. Едно семейство е много по-успешно, когато и двамата имат принос към развитието му.
Това с предложението също е отживелица. Или двамата решават да сключат брак и при какви условия, или и двамата не искат брак. В средно положение никой не е щастлив.
Повтарям, че от професионален опит съм срещала много повече натискащи за брак мъже, отколкото жени.
И защо е нужно един мъж да носи отговорност за чуждо дете, освен ако жената не е вдовица? Детето нали си има баща. Дори това мачовско пънене вторият мъж да стане и "втори баща" на всяка цена показва кое хапче действа в случая. Тези, които стават реални бащи, не поставят условия и не живеят с назадничави идеи. Останалите и за "първи бащи" рядко са подходящи.
Не знам какво си личи от темата, но аз лично не съм жертва на никого. Изобщо какви са тези глупости с жертви и виновни!?
За кое точно (всички ние - митичното многоглаво чудовище бг-мама) сме жертви и на кого?
Та явно и доводи нямаш. Само този, че сме жени и не разбираме важните неща в живота явно.
Семейното имущество отдавна не е само на мъжа. Всеки влиза в брака със свое имущество и не е нужно мъжът да го управлява, понеже ходи по малка нужда прав.
Нито жената е придатък на мъжа, нито мъжът на жената. Става дума за партньорство, а не за част от мебелировката. Пък и в едно семейство доходът не зависи от пола, а от кадърността, възможностите и т.н.
Едно време може на жените да не се е давало възможност да се образоват и да са равни на мъжете, но това е отдавна в миналото. Едно семейство е много по-успешно, когато и двамата имат принос към развитието му.
Това с предложението също е отживелица. Или двамата решават да сключат брак и при какви условия, или и двамата не искат брак. В средно положение никой не е щастлив.
Повтарям, че от професионален опит съм срещала много повече натискащи за брак мъже, отколкото жени.
И защо е нужно един мъж да носи отговорност за чуждо дете, освен ако жената не е вдовица? Детето нали си има баща. Дори това мачовско пънене вторият мъж да стане и "втори баща" на всяка цена показва кое хапче действа в случая. Тези, които стават реални бащи, не поставят условия и не живеят с назадничави идеи. Останалите и за "първи бащи" рядко са подходящи.
Не знам какво си личи от темата, но аз лично не съм жертва на никого. Изобщо какви са тези глупости с жертви и виновни!?
За кое точно (всички ние - митичното многоглаво чудовище бг-мама) сме жертви и на кого?
Та явно и доводи нямаш. Само този, че сме жени и не разбираме важните неща в живота явно.
Това не е партньорство, а рамка, в която той да се намести. Да гради на чисто – да. Да ремонтира чужд провал – почти никой мъж няма да го приеме.
Искате вторият мъж да инвестира емоционално и финансово, но без право на условия. Това е логическо противоречие. "Детето си има баща“ – съгласен. Значи ролята на новия е доброволна, не задължителна. Оттам следва и правото му да откаже. Което и се случва.
Казусът е прост: мъжът заявява границата си преди раждането, жената я прескача. Това не я прави жертва, а инициатор. Да, вина има и у него – но той не е "изродът“, за какъвто го рисувате.
Шута в гъза, вземаш правата за детето и си намираш читав човек с когото да си щастлива! С гордо вдигната глава! 
