"Родила е N деца, а не и личи"?

За семейства от типа на моето се готви в големи количества

Fever, останала съм с впечатлението, че вашето семейство като цяло обича да се занимава с малки деца, иначе надали щяхте да имате 5. Не всеки е така добър в тия ранни бебешки години. Аз се държа във финия баланс, където ми е супер сладка да й откажа нещо, ама с радост я оставям на баща й да си взема малко въздух и почивка. Може и да съм лош родител, не знам, старая се времето, прекарано заедно да й е приятно и интересно. Сега сме на една книжка с картинки на животни като отстрани има бутони, които при натискане издават звука на животното. Тя полудя по нея. Супер сладка е как се смее и иска да натискаме бутоните, но признавам си, след 45 мин "мууу", "слонски рев", "вълчи вой", "бухане на сова" и тн. вече едвам се сдържам да не въздъхна много тежко. Знам, че не всички хора са такива. Има страхотни родители, които могат и 2 часа да минават през "домашни животни" и "животни от саваната", и "животни в джунглата", но аз уви, не съм точно така и в един момент яко ми се ще да почета книжка, но не за животинките, а "Кестеновия човек" на Сьорен Свайструп, примерно. Та хората от моя тип имат нужда и от почивки, и като няма баби, разчитат на мъжа си само. Затова и едно дете искам, исках и продължавам да смятам, че няма да имам второ.

Освен това, ако не се лъжа, вие имахте собствена кантора, семейна. Т.е реално сте си шефове сами, което дава известна гъвкавост и свобода, както и в напрегнати моменти не се налага напрежението да скача допълнително заради графици, крайни срокове и тн. Ясно, че всяка работа иска време и усилия, не омаловажавам ни най-малко. Просто е различно. След майчинството се връщам от 10 до 19 ч. Да, имам бая хоум офис, но и шеф отгоре, който като цяло лесно може да разбере дали съм била на лаптопа да работя в този период, или съм показвала как прави жабата.

На Янтра чушките вече са легенда от ранг, задминаващ тигана на Уиш и дивана на Популе.

Гугъл, така е, обичаме да се занимаваме с децата ни. Иначе кантората я направихме чак след третото дете и малко преди четвъртото (голям гърч беше онзи период за нас, но се оказа печеливш риск), след като се върнахме в България. Преди това бяхме държавни служители в специфична сфера и затова бяхме в чужбина. Свърши ни договорът и събрахме кураж да рискуваме. Между четвъртото и петото чак се усетихме,че сме си шефове, а между първото и петото дете има 25+ години разлика.
Единственият плюс е, че децата ни са с големи разлики.

Знаем ги отдавна ни е забила в земята

Аз от поне 10-15 години съм известна с чушките.

Аз готвя много добре, не знам как и от къде, но го мога. Но съм видна форумна мърла

Не знам как си ги представяте тия хора, чиято представа за приятно прекарване на времето да е мучене и кудкудякане по картинки. Няма такива.

Мучиш и кудкудякаш до време. После тръгва на градина и без да се усетиш изведнъж ти забранява да го държиш за ръка на улицата и да му влизаш в стаята, а накрая заминава "през 9 планини в 10-та". Това е животът.
Иначе животът преди яслата е едно прекрасно време.

Като майка на 17годишен и тодлър на 1,4г. потвърждавам. Много бързо се изнизва времето  особено като тръгнат на училище.