"Родила е N деца, а не и личи"?

Човешката психика умее да се съхранява - с годините лошото и трудностите избледняват, и остават само хубавите спомени.
Имаше един период, в който за известно време мъжът ми беше в дълга командировка. Аз - сама с две малки деца с малка разлика. Пишехме си мейли, защото международните разговори още бяха много скъпи. Като чета какви неща съм му писала - звуча като човек на ръба на нервна криза, дребни неща са раздути до огромни проблеми, съвсем лесно разрешими казуси са представени като непреодолимо препятствие. От сегашната ми гледна точка, бих наместила всичко спокойно и без драма И ако не бяха мейлите, нямаше да си ги спомням тези неща. Дори сега, въпреки писмените доказателства, не приемам онзи период за много труден или за някакво голямо изпитание. Мина, замина.

Хората живеят в много различни обстоятелства и понякога едно нещо прави огромна разлика. Улесненията и трудностите са различни, както и нещата, които всеки намира за лесни или трудни. Не смятам, че някой е в точно същата ситуация като мен, затова и намирам напълно излишно да се сравнявам. Това, че на някой му е било лесно, по никакъв начин не гарантира, че на друг също ще му е лесно, както и обратното.

В живота няма лесно. Има различна нагласа към случващото се. Различен тип психика и нервна система.

Лесно е, когато има пари и здраве. Трудно е, когато няма пари и здраве.

И едното, и другото искат усилия. Рядко се появяват от нищото, за съжаление. И пак е до нагласа. Един липсата на нещо го смачква, друг го амбицира.
За да се върнем на темата. Същото е и с влизането във форма след реждане. Една жена се стяга и намира начин, независимо какъв и независимо от обстоятелствата. Друга се самоубеждава постоянно колко е трудно и на 40 спира да прилича на жена.

Здравето е основно късмет. Не може да се каже за човек, който го връхлита тежка болест, че му е дошло от липса на усилия. Парите също до известна степен са късмет, макар да се изкарват с работа.

Каквото и да си говорим, отглеждането на малко дете си е изпитание. С моя син до първата годинка не разбрах, че имам дете. Това да не спя цяла нощ, ревове, колики и зъби не разбрах какво е. От тогава обаче, включително и днес ми разказва играта.... Много енергичен и палав, постоянно ми се оплакват от яслата, че излиза от площадката и бяга, гонят го из целия двор, крие се от тях и като го намерят им се смеел, постоянно някакви пакости измисля и у дома. Да, знам, че е период, но как минавам през него, само аз си знам... Знам и че след време ще се смея на пакостите му, но с днешна дата хич не ми е смешно.
 На наши близки момченцето е ужасно(съжалявам,че го казвам) -ревове, писъци за всяко нещо,започва да се тресе и изпада в истерия като не стане на неговата, не спи нито денем, нито нощем, вечно сърдито,криво, няма оправия... Не я знам майката как издържа. Така че от дете до дете има разлика, а  при който има баби да помагат или платена помощ е съвсем различно положението. Поне могат от време на време да отдъхнат малко....

Магде, късмет + усилия.
Дори и за здравето.
Да, за сериозните заболявания си е късмет, но има неща, които рано дават сигнал, но е важно дали се забелязва.
Примерно, висок холестерол, затлъстяване, стоматологични проблеми и др. Неглижирането води до натрупване и още по-сериозни проблеми, съответно бъдещи проблеми.

Ох, направо ще се гръмна в тази тема, то бива самовлюбеност, високопарност и начукване на канчета, ама просто аман.

Как точно коментари в конкретна тема начукват нечие канче?
Освен някои лични подмятания, нямащи общо с действителността.
Останалото са общи приказки и/или личен опит.
Всеки има право да се грижи за себе си така както му харесва. Има право и да не се грижи.

Като нямаш пари и си някъде в провинцията, където нямаш болница иили специалисти, вчера при Цветанка Ризова пак това обясняваха, като личният лекст то каже на пето число, че му свършили направленията и да дойдеш другия месец може и друга песен да запееш. Да не мислиш, че повечето с малко дете се чудят на плуване ли да идат, на тенис ли, в тая вила ли, в оная ли...

Куку, местоживеенето може да се избере.
Иначе изобщо не мисля. На 51 години съм и съм си го направила да мога. Да, сега мога с малко дете да имам избор. С предните 4 не съм можела. С първите 2 пък хич.
Не съм се родила вчера и не си копая парите в задния двор. На различни етапи сме от живота с някои.
Не се сравнявам с 20+ годишни млади майки. Те се опитват да ме убедят, че и на 50+ трябва да ми е тегаво.

Фивър, с най-добри чувства, раздразнението идва, защото постовете ти не са от голяма практическа полза. Да кажем, изпушила съм с три породени деца, помощ от роднини нулева, мъжът ми работи като вол... Идвам да се оплача и чета как някой спрял да работи, имал лична кантора, пет апартамента, в които баби и дядовци са му съседи, лятна къща, не знам какво си хоби и т.н... И не му тежало майчинството. Ами нормално да не тежи. Изобщо не твърдя, че трябва да тежи, напротив. Целта на всички ни е в някакъв момент да живеем нашироко, но не всички сме с равен старт, нито с равен късмет, и когато сам си затънал, историите на някакви хора колко добре се справят (със стократен на твоя ресурс, част от него по рождение) не помагат, а дразнят.

Иначе да кажа, че и за мен, като за много други майки, с времето се изличават спомените за първите и най-напрегнати години с бебета и малки деца. Имам склонност да идеализирам бебешкия период, а всъщност бяхме много преуморени с мъжа ми и много изнервени. След третото дете - а те са породени с второто, т.е. направо от второто раждане - изобщо, ама хич не ми беше до влизане във форма, себеотдаване и дзен и така нататък. При мен нещата се съчетаха и с тежки болести и инвалидизиране на майка ми и после загуба на баща ми, не само от майчинството, но... ето как от относителна сигурност и хармония за някакви месеци животът ти може да стане трудна и гадна работа, особено ако не си надиплил шестцифрените влогове и имоти предварително. То здраве не се купува, но чисто битово  обслужването на болести и гадории, и то не временни, а доживотни, ако остане човек с увреждане, струва толкова много и е толкова обезсърчаващо... Но да не влизам в тази кофти тема. 

Не че сега, вече с трима ученици, е малка галимация, но имам повече време и възможност да живея като отделен човек с някакви лични нужди и потребности. Но много добре знам какво ѝ е на всяка майка, която няма време, сили и пари да се "поддържа" във всеки смисъл на темата, без значение едно или пет деца има.

Флип, разбирам те, но това е сега. Аз пиша за сега. Ако пишех преди 25, 20, 15 или 10 години щеше да е различно.
Но и тогава не ми е тежало майчинството.
Явно се компилират много неща, които съм писала. Баби и дядовци са ни били съседи за кратко, работили сме като волове (вкл. сега, когато уж не работя, се грижа за административната страна на работата в кантората и разработвам нов бизнес с моя братовчедка, та не стоя да кръстя ръце по цял ден), брояли сме си стотинките и т.н. Да, имаме някаква основа от родителите, но повечето хора в България имат и рядко почват съвсем от 0.
Каква ще е ползата от това да се оплаквам в минало време, когато не ми е актуално? На някоя 20+ годишна дама след 30+ години дали ще й е актуално да пише за преди толкова години. Затова подчертавам и възрастта си, и тази на големите си деца.
И не, не ми е тежало майчинството и на млади години. Иначе нямаше да родя 5 деца. Но то не ми е било леко, заради пари, помощ или нещо друго. Било ми е леко, защото това е било моето/нашето решение и най-вече, защото имахме диагноза "безплодие", а с такава диагноза всяко дете е далеч по-безценно от всичко останало и далеч повече желание имаш да се скъсаш от усилия, за да го имаш.
Защо към днешна дата да се оплаквам как сме живяли на майната си и сме си виждали първите 2 деца само за 2 часа вечер или как с третото бебе баща ми се разболя от рак, след това и свекърва ми, или как след петото дете щях да умра от кръвоизлив? Всъщност, писала съм ги и какво от това? Всички тези неща минават, когато човек е жив и здрав към днешна дата. Бернарда го написа малко по-нагоре.
И съм сигурна, че след 30 години много от оплакващите се с първо или второ дете ще гледат различно на това, от което са се оплаквали сега. Особено ако тогава вече са с 5-то дете! За съжаление, надали ще пиша още във форума тогава, за да прочета мненията им.
И без пари съм внимавала с какво се храня и съм се старала да съм във форма. Това не се определя от финансовите възможности и съм го писала много пъти. Нима иска много средства да сложиш бебето в самар и да направиш 4-5 часа преход в планината? Или да се разходиш 10 000 крачки с количката в парка?
Такива неща коментирам, но фокусът се измества по други причини.
Изместването на темата не е от моя страна и го смятам за ненужно.
Пиша го, понеже си ми безкрайно симпатичен потребител и се обърна поименно към мен, но смятам, че е безсмислено да се обясняват такива очевидни неща на големи хора и по-късно ще го изтрия.
Надявам се да се приключи с поименните обръщения в една доста обща и обширна тема.

От къде тръгна тая заблуда, че от 10 000 крачки на ден се отслабва? Някои може и да отслабват, но силно се съмнявам. Това не е никаква физическа активност,  а само може да служи за раздвижване на кокалите нищо повече.