Животът е както си го накъсметиш. Това, че ще уведоми бившия, съвсем не значи че ще му представи настоящия или пък ще слуша някакво негово мнение по въпроса.
- Публикувана: 19 септ. 2025, 17:39 ч.
- Последно мнение: 27 септ. 2025, 16:43 ч.
След развода - нов партньор
Избрала е бившия да бъде баща на децата й. Ако мнението му за нещо, касаещо тях, е без значение, да не го е избирала. Всеки избор носи последствия. Разбира се "баща" носи съответните задължения. Не върви само с права. Ако бащата се прави на луд по отношение на задълженията си, то тя може да се направи на луда по отношение на правата му. Не знам тук каква е конкретната ситуация.
Как по-точно майката има право на мнение, ако бащата има нова жена..? Никак. С нищо не може да спре нищо. Това в случай, че някой си мисли, че е възможно.
Изобщо няма ама никакъв вариант бивши партньори да се възпрепятстват за нови връзки. Който мисли друго, е изключително наивен.
Изобщо няма ама никакъв вариант бивши партньори да се възпрепятстват за нови връзки. Който мисли друго, е изключително наивен.
Какво съм написала аз:
За какво спориш ти:
Къде съм писала, че по принцип има право на мнение или че може да възпрепятства нови връзки?
И майката има право на мнение, ако бившият вкара някаква в живота на децата и тази някаква им вреди.
Как по-точно майката има право на мнение, ако бащата има нова жена..? Никак. С нищо не може да спре нищо. Това в случай, че някой си мисли, че е възможно.
Изобщо няма ама никакъв вариант бивши партньори да се възпрепятстват за нови връзки. Който мисли друго, е изключително наивен.
Изобщо няма ама никакъв вариант бивши партньори да се възпрепятстват за нови връзки. Който мисли друго, е изключително наивен.
Че той може да сметне за вреда да се запознават толкова рано, изобщо да живеят заедно. Това не значи, че е нормално да го слуша.
Наскоро ми попадна снимка на Бесте Сабри от бтв , че е сгодена за бившия зет на Стоичков. И даже май се върнал заради нея в Бг, но дори да не е заради нея, детето му живее в САЩ. Не друг град или държава, а направо континент. И през това време те си пътуват, сгодиха се и ако живеят тук и имат деца, как и по какъв начин бившата, нейното мнение или ежедневието на детето им влияе на връзката? По никакъв. Обаче ако е жена с деца се оказва съвсем различно. Не знам кой ще търпи уведомление, разрешение и цялата връзка да бъде съобразена с децата от друг човек. Авторката дано е говорила с него наистина добре.
Наскоро ми попадна снимка на Бесте Сабри от бтв , че е сгодена за бившия зет на Стоичков. И даже май се върнал заради нея в Бг, но дори да не е заради нея, детето му живее в САЩ. Не друг град или държава, а направо континент. И през това време те си пътуват, сгодиха се и ако живеят тук и имат деца, как и по какъв начин бившата, нейното мнение или ежедневието на детето им влияе на връзката? По никакъв. Обаче ако е жена с деца се оказва съвсем различно. Не знам кой ще търпи уведомление, разрешение и цялата връзка да бъде съобразена с децата от друг човек. Авторката дано е говорила с него наистина добре.
Аз не съм писала да си искат разрешение един от друг, а просто да се уведомяват, щом ще вкарват нови хора в живота на общите си деца.
До кой номер "прекрасен" ще уведомява? Защото малкото е на 6 .....има няма още 13-14 години минимум , ще има дете при нея пък за това време , доста връзки може да се случат.
Аз не съм писала да си искат разрешение един от друг, а просто да се уведомяват, щом ще вкарват нови хора в живота на общите си деца.
До кой номер "прекрасен" ще уведомява? Защото малкото е на 6 .....има няма още 13-14 години минимум , ще има дете при нея пък за това време , доста връзки може да се случат.
Добре, според Вас да си влачат най-различни хора в животите и да не си казват нищо, това ли е най-добрият вариант?
Да са мислили преди да създават деца помежду си.
Малко или много като го имаш дете с някой си свързан с него (искаш не искаш) поне за следващите 18 години, та да не кажа и до живот.
Цитат
Добре, според Вас да си влачат най-различни хора в животите и да не си казват нищо, това ли е най-добрият вариант?
Да са мислили преди да създават деца помежду си.
Малко или много като го имаш дете с някой си свързан с него (искаш не искаш) поне за следващите 18 години, та да не кажа и до живот.
Да са мислили преди да създават деца помежду си.
Малко или много като го имаш дете с някой си свързан с него (искаш не искаш) поне за следващите 18 години, та да не кажа и до живот.
Е нали за това са се развели, всеки да си живее живота , да си търси щастието , създаването на нов дом , семейство , отговорности , трепети и там каквото още се предполага ,че правят семействата.
И в общи линии остава разговорите и решенията за общото дете , оттам всеки си живее , както и с който намери за добре. Ама сега дали ще се получи , дали не , всеки си има глава на раменете и си поема последствията. Нашата героиня ако е достатъчно умна ще има шанса да си изиграе добре картите.
Според мен, уведомлението е необходимо ако новият мъж заживее в дома, заедно с децата. Както и бащата трябва да уведоми, ако новата му жена живее в дома, в който ще пребивават децата когато са с него.
Ако са само навън, по разходки и забавления, е едно.
Ако съжителстват в едно домакинство, вече съвсем друго.
Не съм разведена, и нямам опит от първо лице, а и децата ми вече са големи. Но когато бяха малки, дори за кратко гостуване сме преценявали кого да поканим, и кого не, за да не им се навлиза в личното пространство, и да не им се разбутва рутината и режима на живот.
За мен е много трудно да си представя въвеждането на нов човек в дома. Хората имаме различни битови навици - някои си пушат в стаите, някои си стоят вкъщи с дрехите отвън, или не се събуват, някои трупат чинии в мивката и по маси, без да им пречат, някои люпят семки навсякъде, някои имат домашен любимец (или не харесват наличните домашни любимци), един заспива на лампа и телевизор, друг - в пълна тишина и тъмнина, някои мъже стоят по час в тоалетната, и ако в дома няма други тоалетни, това е проблем за останалите в семейството. Това са "дребни камъчета", но могат да "обърнат колата", ако мъжът не е достатъчно мотивиран да се впише, а реши да наложи своите правила.
Ако са само навън, по разходки и забавления, е едно.
Ако съжителстват в едно домакинство, вече съвсем друго.
Не съм разведена, и нямам опит от първо лице, а и децата ми вече са големи. Но когато бяха малки, дори за кратко гостуване сме преценявали кого да поканим, и кого не, за да не им се навлиза в личното пространство, и да не им се разбутва рутината и режима на живот.
За мен е много трудно да си представя въвеждането на нов човек в дома. Хората имаме различни битови навици - някои си пушат в стаите, някои си стоят вкъщи с дрехите отвън, или не се събуват, някои трупат чинии в мивката и по маси, без да им пречат, някои люпят семки навсякъде, някои имат домашен любимец (или не харесват наличните домашни любимци), един заспива на лампа и телевизор, друг - в пълна тишина и тъмнина, някои мъже стоят по час в тоалетната, и ако в дома няма други тоалетни, това е проблем за останалите в семейството. Това са "дребни камъчета", но могат да "обърнат колата", ако мъжът не е достатъчно мотивиран да се впише, а реши да наложи своите правила.
Цитат
Добре, според Вас да си влачат най-различни хора в животите и да не си казват нищо, това ли е най-добрият вариант?
Да са мислили преди да създават деца помежду си.
Малко или много като го имаш дете с някой си свързан с него (искаш не искаш) поне за следващите 18 години, та да не кажа и до живот.
Да са мислили преди да създават деца помежду си.
Малко или много като го имаш дете с някой си свързан с него (искаш не искаш) поне за следващите 18 години, та да не кажа и до живот.
Е нали за това са се развели, всеки да си живее живота , да си търси щастието , създаването на нов дом , семейство , отговорности , трепети и там каквото още се предполага ,че правят семействата.
И в общи линии остава разговорите и решенията за общото дете , оттам всеки си живее , както и с който намери за добре. Ама сега дали ще се получи , дали не , всеки си има глава на раменете и си поема последствията. Нашата героиня ако е достатъчно умна ще има шанса да си изиграе добре картите.
Еми да де, щом ще има нов човек в живота на общите им деца, защото аз до колкото разбрах авторката говори и за живот с него (и предполагам, че децата живеят с нея, тоест ще живеят и с него) то не влиза ли в същата графа?
Така - като разведена да разясня. Нашите връзки не са като "нормалните връзки". Имаме доста дълъг период на опознаване, на ходене на гости тайно от децата, колебания, намествания, прибежки сутринта за преобличане 😁 и прочие. Така че, докато най-сетне се накумим да заживеем наистина заедно с новия, минава доста време и доста го премисляме, така че да угодим на всички. Което е почти невъзможно.
Според мен, уведомлението е необходимо ако новият мъж заживее в дома, заедно с децата. Както и бащата трябва да уведоми, ако новата му жена живее в дома, в който ще пребивават децата когато са с него.
Ако са само навън, по разходки и забавления, е едно.
Ако съжителстват в едно домакинство, вече съвсем друго.
Не съм разведена, и нямам опит от първо лице, а и децата ми вече са големи. Но когато бяха малки, дори за кратко гостуване сме преценявали кого да поканим, и кого не, за да не им се навлиза в личното пространство, и да не им се разбутва рутината и режима на живот.
За мен е много трудно да си представя въвеждането на нов човек в дома. Хората имаме различни битови навици - някои си пушат в стаите, някои си стоят вкъщи с дрехите отвън, или не се събуват, някои трупат чинии в мивката и по маси, без да им пречат, някои люпят семки навсякъде, някои имат домашен любимец (или не харесват наличните домашни любимци), един заспива на лампа и телевизор, друг - в пълна тишина и тъмнина, някои мъже стоят по час в тоалетната, и ако в дома няма други тоалетни, това е проблем за останалите в семейството. Това са "дребни камъчета", но могат да "обърнат колата", ако мъжът не е достатъчно мотивиран да се впише, а реши да наложи своите правила.
Ако са само навън, по разходки и забавления, е едно.
Ако съжителстват в едно домакинство, вече съвсем друго.
Не съм разведена, и нямам опит от първо лице, а и децата ми вече са големи. Но когато бяха малки, дори за кратко гостуване сме преценявали кого да поканим, и кого не, за да не им се навлиза в личното пространство, и да не им се разбутва рутината и режима на живот.
За мен е много трудно да си представя въвеждането на нов човек в дома. Хората имаме различни битови навици - някои си пушат в стаите, някои си стоят вкъщи с дрехите отвън, или не се събуват, някои трупат чинии в мивката и по маси, без да им пречат, някои люпят семки навсякъде, някои имат домашен любимец (или не харесват наличните домашни любимци), един заспива на лампа и телевизор, друг - в пълна тишина и тъмнина, някои мъже стоят по час в тоалетната, и ако в дома няма други тоалетни, това е проблем за останалите в семейството. Това са "дребни камъчета", но могат да "обърнат колата", ако мъжът не е достатъчно мотивиран да се впише, а реши да наложи своите правила.
Тези неща важат ли, и какво би станало, ако те с децата се пренесат у мъжа, и там той е изградил свои правила? Би трябвало всеки с всеки да се съобразява и когато заживеят заедно успяват да намерят общи битови навици.
Все повече историята започва да ми звучи като ходене по тънък лед.
Недопустимо ми се вижда да се споделя на бившия, че ще се запознават или пък очакванията той да споделя, ако има жена. Не бих приела ситуацията, ако бях на мястото на новия мъж. Явно не съм толкова прекрасна, но бих си казала още преди втората среща.
Така - като разведена да разясня. Нашите връзки не са като "нормалните връзки". Имаме доста дълъг период на опознаване, на ходене на гости тайно от децата, колебания, намествания, прибежки сутринта за преобличане 😁 и прочие. Така че, докато най-сетне се накумим да заживеем наистина заедно с новия, минава доста време и доста го премисляме, така че да угодим на всички. Което е почти невъзможно.
Лично мнение - филтърът на разведените (особено ако са били в дълга връзка) да влязат в нова връзка е много по-ситен, според мен. Ако пък има и деца в картинката, съвсем.
Да не говорим, че особено жените преоткриват какво е да не слугуваш 24/7 на х-броя деца и възрастни и трудно се отказват от тази свобода.
Цитат
Множество проучвания и експерти показват, че жените често са по-щастливи след развод, изпитват повишена самоувереност, контрол над живота си и по-голямо чувство за освобождение, особено когато напускат нещастни или токсични бракове.
Добавям също за това дали да се казва на бившия: съветът на 'експертите' е да ги предупредиш когато запознаваш децата с нов сериозен партньор. С цел да предпазиш децата от ситуации, в които се чувстват неловко или да трябва да пазят тайни. Разбирам, че не всеки може да му харесва този подход, а и аз също дълго се чудих дали няма да се интерпретира като "кво ми навираш такива неща в лицето". Реших да последвам съвета и да го предупредя - един ред съобщение, без да се обяснявам. Но пък последваха въпроси, на които аз можех да отговоря и които иначе щях да бъдат изстреляни вероятно към детето в някой момент ("Къв е тоя? Що няма деца? И кво, ще се жените ли?")