След развода - нов партньор

Еми да де, щом ще има нов човек в живота на общите им деца, защото аз до колкото разбрах авторката говори и за живот с него (и предполагам, че децата живеят с нея, тоест ще живеят и с него) то не влиза ли в същата графа?

Така - като разведена да разясня. Нашите връзки не са като "нормалните връзки". Имаме доста дълъг период на опознаване, на ходене на гости тайно от децата, колебания, намествания, прибежки сутринта за преобличане 😁 и прочие. Така че, докато най-сетне се накумим да заживеем наистина заедно с новия, минава доста време и доста го премисляме, така че да угодим на всички. Което е почти невъзможно.

Би било доста тежко човек да се чувства като в затвор в дома си, както и един човек да налага свои правила на останалите членове.
Тези неща важат ли, и какво би станало, ако те с децата се пренесат у мъжа, и там той е изградил свои правила? Би трябвало всеки с всеки да се съобразява и когато заживеят заедно успяват да намерят общи битови навици.
Все повече историята започва да ми звучи като ходене по тънък лед.
Недопустимо ми се вижда да се споделя на бившия, че ще се запознават или пък очакванията той да споделя, ако има жена. Не бих приела ситуацията, ако бях на мястото на новия мъж. Явно не съм толкова прекрасна, но бих си казала още преди втората среща.

Лично мнение - филтърът на разведените (особено ако са били в дълга връзка) да влязат в нова връзка е много по-ситен, според мен. Ако пък има и деца в картинката, съвсем.

Да не говорим, че особено жените преоткриват какво е да не слугуваш 24/7 на х-броя деца и възрастни и трудно се отказват от тази свобода.

Източник: първата статия в нета

Добавям също за това дали да се казва на бившия: съветът на 'експертите' е да ги предупредиш когато запознаваш децата с нов сериозен партньор. С цел да предпазиш децата от ситуации, в които се чувстват неловко или да трябва да пазят тайни. Разбирам, че не всеки може да му харесва този подход, а и аз също дълго се чудих дали няма да се интерпретира като "кво ми навираш такива неща в лицето". Реших да последвам съвета и да го предупредя - един ред съобщение, без да се обяснявам. Но пък последваха въпроси, на които аз можех да отговоря и които иначе щях да бъдат изстреляни вероятно към детето в някой момент ("Къв е тоя? Що няма деца? И кво, ще се жените ли?")

Е за това става въпрос. Колко дълъг е дългият период?

Ами всеки както си го чувства. Например на мен ми е нужно време да разкрия един мъж - в смисъл да го разбера как и защо реагира в различни ситуации, кога се пропуква и какво точно става при това пропукване.

Не спирам да се изумявам с тази тема. Как се предполага, че няма да достигне до бившия, че тя има нов мъж в живота си и то на сериозно ниво, след като го запознава с децата ? Нали ако не тя, те ще му кажат и тогава най-вероятно ще последва въпросът - защо научавам от тях ?
На него не му влиза в работата тя какво прави с живота си, но определено му влиза в работата какъв човек вкарва в живота на децата му. И пак казвам, ако не от нея, той това рано или късно ще го научи от децата.

Не става въпрос дали да му каже или не........той все ще разбере и е най добре да знае ...............ама тя ще му търси мнението и после очаква той да търси нейното , после ще дойде въпроса каква подправка слагаш на фасула ,че толкова хубав ти ставаше , после с какъв омекотител си переше бельото , тя ще го пита кога се сменя маслото на колата .........та да не се бяха развеждали.

Искате да кажете, че с бившия трябва да изберат бъдещия?!
А ако след появата на децата е станало ясно, че бившият е неадекватен и това е причината за раздялата, трябва ли да взимаме неговото мнение и оценка относно бъдещия за меродавни?

Малко е прекалено според мен. Даже ми звучи абсурдно. А и бившият като научи от децата какво? Големи хора са, разделвни са, никой на никого не дължи обяснение, нито отчет. Нима за някого би било изненада, че бившият партньор рано или късно ще си намери нова половинка? Или се очаква да остане необвързан?

Относно казуса ще дам и аз своите 5 цента по темата. Ако фактическата раздяла на децата с бащата се е случила поне преди около година и за децата е протекло без сериозни катаклизми, може да обмисляте вариант за запознанство с "приятел". Запознанството е добре да е в непринудена среда, докато с децата сте някъде навън - парк, музей, концерт. Без демонстрация на близост с приятеля, просто компания. Може и с други общи познати. Срещите е добре да са нарядко в началото, а после може да зачестят. След известно време по тази схема, може да поканите приятеля на обяд или вечеря и да се забавлявате всички заедно вкъщи. Или да помолите за дребна услуга, помощ някаква. След този период може да идете на хижа заедно, или някъде на почивка, но в отделно помещение от приятеля. Даже ще е най-добре в компания с други хора. Така, докато не свикнат децата с човека, да го поопознаят, да могат свободно да общуват с него, да го приемат за "част от пейзажа". Нещата трябва да се случват доста постепенно.
Демонстрациите на близост и то по-скоро като отношение, а не физически, също е добре да станат постепенно. Ако мъжът не е избягал, физическа близост и то сдържана демонстрирайте, когато вече знаете как децата възприемат ситуацията. Предвид вероятната честота на срещите и времетраенето им, преценете колко време би отнело това, грубо е около година +/-. Но след като са се запознали и е минал някакъв период, може спокойно да обясните на децата, че той ви е поканил някъде и да отидете, а на него да обясните, че трябва да се държи съобразно обстоятелствата и да се сдържа от близост към вас. Даже в някакъв момент е хубаво да обърне повече индивидуално внимание на тях. Така те също ще се чувстват приети и желани.

Въпрос, който възникна докато четях темата.

Авторката е родила две деца от предишния преди да разбере, че не е читав.

Как е преценила толкова бързо, че новия е перфектен ?

Аз ще ти кажа (надявам се може на ти) да се радваш на това ,че си срещнала човек който те е впечатлил. Бъдете щастливи. Не го мисли това с децата много,нещата сами ще си покажат как да станат

Ееее, ъъъъ , па той е прекрасен , кое не ти е ясно?

Ако може към твоя въпрос да добавя още 1 ........авторката дали за 5  месеца връзка знае ЕГН-то на новият?

Искам да кажа, че той така или иначе ще рвзбере и "Гошо, срещнах нов човек и го запознах/ще го запозная с децата." е за предпочитане пред "Тате, мама има гадже, вчера ни води на цирк.". Това в общия случай. Ако бащата не става за нищо и/или не се интересува от децата си, мисля че е ясно, че няма смисъл от такава комуникация.

Аха, вездесъщата женска интуиция е влязла в действие.

ЕГН-то не е кой знае колко важно, IBAN-a обаче трябва да го е научила.

Пишете тука колкото да не мълчите. По-важно от ЕГН-то и IBAN-а е да знаеш кога “може” означава “по-скоро не” и кога означава “по-скоро да” и кога “М?” означава “не чух въпроса” и кога “разбрах какво ме питаш, но ми трябва време да си обмисля отговора”