Просяци по светофарите

И в Бургас имаше в началото на лятото до към средата едно младо момиче, да не е същото? Качвам линк към статия, иначе същата работа, мъжът ми даде пари, аз не вярвам

Не давам, може да съм безсърдечна, но не давам. Нито пари, нито цигара.
Навсякъде има просяци, искат по долар/лев, цигара/бутилка/кен.
В Ню йорк застават по светофарите, с големи табели и прочувствени слова. Обикновено са алкохолици/наркомани.
Случвало се е да ме молят за бутилки (депозитна система) или да ми влизат в двора, за да преровят рециклиращия контейнер. Нагли, нагли..

За съжаление просията стана професия навсякъде по света, не само в България и в много от случаите е "фалшива". Много хора се преструват за да печелят пари. При нас в Монреал е същото - на всеки светофар почти има някой, които ти пъха чашката през прозореца. Обикновено са мъже, в добра форма, не инвалиди, които спокойно могат да идат да поработят някъде. От нас до работата е 20 км. знам точно на кой светофар кого ще видя. Не им давам, давам на хора, които свирят в метрото например, защото поне се опитват да изкарат пари с талант, т.е. предлагат нещо за да спечелят парите ти.
Миналото лято в Чикаго, на прословутото им Мичиган авеню направо се отвратих от насядалите на всеки ъгъл майки с деца и се чудех къде е Защита на детето. А за количеството просяци в Лас Вегас, които видях тази зима даже не ми се говори, от Стрипа ги гонят, заради туристите, но на съседните улици са десетки и направо ужасни - дрогирани, пияни и мръсни.

Ооо, музикантите са друга бира.
От професионални музиканти знам, че тяхната идея не е просия.
Един музикант трябва постоянно да репетира, а не всеки може да го прави в дома си, пречейки на съседите. Не могат постоянно да си наемат и репетиционни зали. Затова някои излизат навън и хем репетират, хем спечелват по някой лев. Парите не са им цел в случая, а са комплимент. Личи си кои го правят за просене и кои имат талант.
Вече няколко пъти засичам из София едно младо момче с невероятен оперен глас. Слушам го в захлас. Понякога имам монети,заради малкия ми син и с удоволствие ги оставям на това момче.
Виждала съм го в Докторската градинка, в подлеза на Ситняково и все в онзи район. Вероятно живее наблизо.

На музикантите и аз давам, те и повечето са си ученици, а не просяци, кой да припечели някой лев за джобните, кой да репетира, както каза Fever.

На мен дойде един ми даде бонбон и ми каза, че събирали помощ за детето им.
Не му дадох, но ми става гузно, даже да е лъжа.
Друга жена дойде един път ми каза, че събирала пари за апарат, който струвал 40 лева, аз и дадох няколко лева, след 3 месеца пак дойде и каза същото, сигурно е забравила, че преди е дошла.

Винаги ме намират.

Първият път и аз се хванах на това. За лекарства на детето обаче. Дадох всичко, което имах в момента. Помислих си, че съм помогнала. След месец ме среща абсолютно същата със същата история. Стана ми неприятно.

Същото ми се е случвало за билети за автобус и какво ли не.

Заради измамници човек подлага на съмнение всички благотворителни каузи.

Много е тъжно, че експлоатират състраданието у хората. Смятат доброто сърце за слабост. Заради измамници, истински нуждаещите не могат да получат помощ.

Най-доброто решение е да не се дава пари на просяци, а да се лобира и дарява за организации, които осигуряват професионална помощ - кухни за бедни, временно настаняване на бездомни и т.н.

На музиканти давам само, ако свирят на инструмент без да са включили уредба до тях. Наскоро имах работа по Графа /в София/ и ме спря възрастен господин и с молба да му купя пица. Взех му две парчета и той 100 пъти ми благодари. В такива случаи винаги съм готова да помогна. Дори ми се е случвало да предложа да отида до магазина и да накупя продукти, но нервно ми е било отказвано, че им трябват пари. И след други подобни случаи в мен се породи едно голямо съмнение. За да ми е чиста съвестта помолвам се за тях. 

Не е много по темата, но днес обсъждах с роднини как наши познати, съседи и прочие се възползват от някакви дребни болежки за изкарване на телк. Получават помощи, не работят, занимават се с продажба на наркотици и кражба на коли, нямат реално основание за телк и тн, но явно са успели. Това също е вид легализирано просене. В допълнение получават допълнителни пенсии, помощи и дърва, правят се, че куцат или нещо, а вкъщи като влязат, им няма нищо. В това нещо са вкарали и дъщерята, която ще им е асистент😄

Отдавна не нося кеш, но и когато носех, пак не давах.
До пълнолетието си живеех непосредствено до много "желано" за просия място, познавах лично някои от най-активните просяци, и знам много добре колко фалшиви са историите им, и колко са далече от истината.
Не се умилявам и от бабки, и при тях е заучено поведение с цел предизвикване на емоционална реакция, както с бебетата.

Участвам в различни благотворителни инициативи, и знам как изглеждат отчаяни хора в нужда - няма и следа от наглост и натрапчивост в поведението им, дори се чувстват неудобно, че им се помага.
Съветът ми към всички, които искат да се чувстват полезни, е - дарявайте и помагайте чрез НПО, които застават с имената и лицата си, и помощта достига до наистина нуждаещи се хора.
Това просто така да се хвърлят едни пари (та било то и лев-два) е само гъделичкане на собственото его (О, колко съм чувствителен и великодушен!), а не истинско добро.

Апропо, в някои страни вече има просяци с пос-терминал Давам го за пример винаги, когато някой магазинер или продавач на сергия ми заобяснява колко е трудно и оскъпяващо да имаш пос-терминал

Не давам! А най-неприятно ми е, когато изрично ме спрат по улицата да ми искат пари - "за хляб", "за операция".....супер много ме напрягат и тогава хептен пък нямат шанс да им дам.

И аз не давам. Единственото ми "даване" е на Българската Коледа.
Здрави и прави да просят при наличието на толкова много свободни работни позиции.... най-обичам след цял ден работа да ме спрат и да ми се молят. Сори, како, ходи да бачкаш, никой не си намира парите на пътя.
Имаше едни с рани на крака, ръце, които треперят и симулират треска, примерно - на един такъв му предложих да викнем Бърза помощ - взе си партакешите и запали подметките за 3 секунди. Повечето са ми ясни като бял ден. За мързела няма оправдание!

В Канада съм аз и тук ги има по светофари и кръстовища, на никого нищо не давам, ако прозореца ми е отворен го затварям, докато чакам. Има едни особено неприятни, които се мотаят между колите с едни кофи и четки за стъкло и агресивно започват уж да чистят предните прозорци. На такива им казвам да не са посмяли да ми докоснат колата.
Аз съм емигрант тук, работя, не прося и не вися на помощи. Тези са обикновено канадци, бели боклуци. Както аз мога да ходя всеки ден на работа, така могат и те. Даже теоретично те повече шансове имат от мен да ги вземат на работа, понеже са местни.
Нямам никаква жал за мошеници и мързеливци.

Случвало се е, когато много ми дожалее за някого /най-често - за някоя баба или майка с дете/ да вляза да купя хляб, да извадя кофичка кисело мляко от пазарската си чанта, да купя баничка. Пари на ръка - никога, дори и 20 ст. Най-много да пусна в някоя кутия за събиране на помощи /пак с 1 на ум/.

Много е тъжна работата с просещите хора. От една страна - ги виждам, че определно послъгват. От друга - винаги ме гложди съмнението, ами ако е вярно?

Спомням си за няколко случая преди години. Две дечица, по Витошка основно се мотаеха - може би бяха на 5-6 г момченце и момиченце - на 2 някъде. Доста често ги виждахме, моя позната работеше за фондация и реши да сезира властите. Боже, добре, че го направи! Оказаха се дечица, системно малтретирани и баща алкохолик и момченцето беше успяло да избяга със сестричката си, за да се спасят от тормоза. Подължихме да ги подкрепяме още известно време, отдавна беше, мисля, че ги настаниха в дом.

Друг случай: една дама, често се мотаеше около Пиротска с една папка, уж събираше пари за операция на дете. Веднъж ѝ дадохме някаква дребна сума. Всеки Божи ден буквално ни преследваше, но не ѝ давахме всеки ден. След няколко месеца, агресията ѝ се "отплати" - на някого явно много му беше писнало, та я докладвал на Господари на ефира. Е, след време я видяхме ... имаше си разправии и проблеми с полицията свързани с разследване за измама.

Много отдавна - работех в магазин вътре в сегашния хотел Маринела. Около подлезите беше пълно с просяци, ама то и там ... няма мисъл, така да се каже. Имаше един, който симулираше отрязан до коляното крак. Сутрин го караха с един джип, замазваха положението, така че да е реалистично и вечер около 18 часа (тук е безмозъчната част) го прибираха. И всички ние, работещите в околността, виждахме, че слава Богу човекът е добре, има си крак и просто симулира и проси. Питах го веднъж - каза ми - много съм задлъжнял, не знам как да ги върна, иначе системно ще ме пребиват.