Бихте ли отишли на погребението на бившия си съпруг/а?

А това одумвне на хора как се държали на погребение, потопени в емоции и мъка ми е по-грозно и отблъскващо от скръбта на жената и поведението и. Бивша, настояща, с подпис или без - много пък знаеш в душата на човека какво е!
Така си го е усетила - така го е направила. За какво е тази клюкария? ...

Дорис, форумът изначално си има клюкарски елемент, но не това е важното в случая.
Не идентифицирам познато да форума лице, а обсъждам държание в контекста на темата, а то е точно какво поведение е уместно по време на погребение на бивш съпруг. Дотук дилемата беше между игнориране и дискретно присъствие от страна на бившата съпруга. Аз дадох трети, по-краен вариант.
И за да дам примера сигурно имам някакво основание. Едно е да ти е тежко на душата (имаше и други хора, които не са кръвни роднини, но си им личеше, че са много разстроени, обаче не се натрапваха) съвсем друго е да се опитваш да привличаш внимание с кратки драматични етюди при прощаването с човек, който не е искал да те вижда през последните години от живота си.
На настощата със сигурност не й е било по-леко, още повече че остава с две малки деца, но беше принудена да се свие и да присъства като натрапник на церемония, която, между другото, тя е организирала.

Бг татко, като те чета, се сещам за една сцена от един български ситиком ( не му помня името). Та стоят майката и дъщерята на гробището, на задушница и си говорят спокойно. В един момент майката започва да плаче и да вие силно. Дъщерята шокирана:
-Мамо, какво става?
Майката тихо:
- Виж, Петрова от третия етаж. Да не си помисли, че не страдаме...

По темата: ако са били в нормални отношения е нормално и бившият партньор да отиде на погребението. Ако приживе са се мразили и разправяли, не е необходимо да се излагат и в последния му път.

Сега ми се заформи казус. Баща ми е.... много зле. И дъщеря ми ме помоли да й обещая, че ще поканя баща й на погребението. Много тегаво, ама...ще видим.

Тя и той. С участието на Юлиян Вергов и Стефания Колева. Помня я тази сцена.

Дъщеря ти е голяма, по-добре и обясни защо няма да го поканиш, в случай че не искаш. Само това ти липсва, да те натоварва нечие присъствие.

Само дето на погребение не се кани.
Залепва се некролог, информират се близките, но на погребение не се кани, а е който както го чувства.

По темата - ако чувстваш, че искаш да отдадеш последна почит на близкия си (в случая бивш съпруг) - отиваш. Независимо от мнението на останалите - некрологът е с надпис "Скръбна вест", а не покана. Бившите партньори не са централна фигура, а един от присъстващите, дошли да отдадат последна почит. Разбира се, ако бивш партньор реши да иде на погребението, то трябва да го направи с уважение към покойника и най-близките му - без панаири, демонстрации, излишно натрапване и навиране.

Има го и другото: зависи каква е причината да се разделят партньорите. При мирна и цивилизована раздяла е редно (според моите разбирания) да се отиде на погребението. Ясно е, че в случаи с насилие и унизителна раздяла, няма и да ти хрумне да отдаваш почит и уважение.

Рокстар, колкото и да си афектирана от бившия си, мисля, че дъщеря ти е права и е редно да го информираш. Решението дали да дойде - си остава негово. Аз не съм ви в кухнята на отношенията, но те са били тъст и зет и вероятно вторият би желал да се сбогува.

Казвам това, защото когато баща ми почина внезапно от ковид, а майка ми още в болницата и след това в карантина, в суматохата не сме намерили всички контакти и сме пропуснали да уведомим някакви роднини. Някои от тях бяха разбрали през приятели на баща ми, колегите му знаеха пред какво преминаваме и ни помогнаха, но то и в ковидно време имаше много ограничения на бройките, а една част разбраха близо година по-късно, мъчно им е, че не са се сбогували.

И аз мисля, че е права и ще го информирам, ако стане нещо де...

Няма такова нещо вече да не “каниш” на погребение и всеки добре дошъл?!! Никой не лепи некролози. Ако близките искат публикуват във фейсбук, ако не се събират най-близките.
Предпазва от събиране на всякаква плява, дошла да види, кой как страда.

Не знам, в последните години, особено ковидните времена, си отидоха доста хора в блока, всичк до един залепихме некролози. Нашите съседи също лепиха некролози, на всичките имаше всички данни, ако го чувства човек да отиде. И твърдо вярвам, че това е начина, пък то е и според разбирания.