С какво ви дразнят свекървите? – 168

Защо да няма полезен ход - всичко има двете посоки. Забравя за сина си  и снахата. Живее си живота и не ги мисли. Ако не може си е неин проблем, да се изнервят и  дъвчат до края на света.. Когато  му дойде времето ще я  намерят. Нищо вечно няма ,включително и отношения.  Винаги казвам, като не върви се спира.

Добронамерено я обиждаш, докато се правиш на загрижена за мъжа и детето ѝ и обясняваш как трябва да търпи простотиите на свекървата.

А защо да търпи тя, мъжът не може ли сам да ходи с детето?

Все пак, ако истинската ви цел е конструктивен диалог, подходете с уважение и аргументи, вместо с нападки. Само тогава думите ви биха имали стойност. Да се правят прибързани заключения и да се поставят етикети върху хора, които изобщо не познавате, е несериозно и не съответства на претенциите, които демонстрирате.

Аз не можах да разбера защо и мъжът да къса връзка с майка си, понеже тя не се разбира със снаха си.  Свекървата може да е всякаква, да не е права, да е зла и да подценява хубавата, добра снаха, обаче да загуби и сина си ми се вижда вече прекалено.
И не казвайте, че това щяло да си бъде негово решение - жена му има достътъчно лостове да му стъжни живота ежедневно,  така че е ясно каво значи "той не иска да ходи без нас". Също така той теоретично има равен глас със жена си да реши дали родителите му ще виждат детето, или не, независимо дали тя ще бъде там.

Аз вече забтавих какъв беше първоначалният казус. Кой за какво се бори.

Идея нямаш колко си права.
Аз наистина не чета високопарните постове на авторката, която за мен е трол, но понеже ето това беше коментирано, се сетих да ти го покажа. Воала. Пост на авторката от преди няколко дни, когато явно пак ѝ беше доскучало.
Иначе разбира се, че решението си е негово, как да не е....

Няма казус.
Има скучаещ трол.

Мда, слава богу е чиста лъсната пързалка.

Извън казуса, за когото няма как да знам дали е истина, когато има възрастни хора би следвало всеки да носи някаква отговорност за действията си. Нито снахата е длъжна да я наричат с епитети и да се държат унизително с нея, за да пази някаква ефимерна семейна цялост, нито свекървата е бебе да не може да си сложи спирачка в името на добрите отношения със семейството на сина си. Когато обиждаш или говориш лошо за някого, трябва да очакваш, че отсреща може да има реакция и тя няма да е "подаване на другата буза". По тази причина може да се дразним много на колегите си, например, но не им казваме директно "Абе гъска такава, много си проста, как не го научи тоя ексел бе, как бе", а или си мълчим, или завеждаме проблема културно, понякога и на високо равнище. В противен случай, атмосферата на работа ще е токсична и някой ще напусне, друг ще е уволнен, трети ще получава паник атаки и тн. В семейството това важи дори повече, защото се предполага, че си с тях до гроб, а не до следващото назначение. Аз спрях с години комуникация с моите свекъри след дългогодишно намилане как съм ялова (започнаха като бях на 24-25!), как съм била използвачка и материалистка (а работех по 9 ч на ден, 6 дена в седмицата и всеки лев влизаше в семейството) и прочие, и прочие глупости. Включително имаше бисери как съм му "забранявала" да се вижда с тях, когато всъщност грам не ми беше минало през ума, а на него жестоко му беше скиснало да им слуша тъпотиите (включително по негов адрес) и отлагаше максимално всяко чуване с тях. Аз ли съм им била виновна за влошените отношения? Не мисля.

Хората можем да толерираме известни неразбирателства, караници, тук таме фамилен скандал, но няма как да се очаква от никого да го плюят редовно и да се прави, че е пролетен дъжд. Важи и за обратната страна.

Това послание е за всички, които смятат, че лъжа, че си измислям ситуации или преувеличавам. И на мен би ми се искало реалността да е различна, но фактите са други. В продължение на повече от година преживявам труден период, и едва след като започнах да действам според собствените си желания, а не според това, което се смята за „правилно“ за семейните отношения, започнах да усещам вътрешен мир и спокойствие.
Съпругът ми не е наивен и напълно осъзнава поведението на майка си. Той многократно е водил разговори с нея по този въпрос, и решението да не я посещава без нас е изцяло негово. Никога не е ставало дума детето да бъде водено там без моето присъствие – самият той не желае това. С мъжа ми никога не сме се разделяли и за него не е нормално да вземе детето и да отиде при майка си самостоятелно. Ние сме семейство.
Дълго време избягвах да засягам тази тема, тъй като е изключително болезнена за мен. Ще кажа само, че преминахме през изключително трънлив път, за да имаме дете, и категорично няма да позволя на никого да ме третира единствено като „инкубатор“, било то майка или друг роднина. Роднинската връзка не предоставя право да се прекрачват лични граници. Никога не съм настройвала съпруга си срещу майка му, нито съм ограничавала контактите им. Напротив – полагала съм многократни усилия да предоставя шанс за диалог и примирие. За съжаление, отсрещната страна не прояви готовност или желание за сътрудничество. При липса на такава воля, възможностите ми да променя ситуацията са изчерпани.
Благодаря на тези, които ме разбраха.
Другите все пак, не забравяйте – не можете да влезете в обувките на другия, ако не сте преживели същите обстоятелства. Такива свекърви като моята не са еднорози. Аз си представях нещата по различен начин, но за съжаление не съм от късметлиите, които попадат на стойностен човек, който няма за цел да се бори за надмощие в чуждо семейство.  В крайна сметка всеки носи отговорност за собственото си поведение.
Единственият изход е да използваш липсата на уважение като възможност – да обърнеш поглед навътре и да избереш себе си. Защото, когато някой те третира като незначим, може би точно тогава е моментът да го изключиш от живота си. Грижата за сплотеността и хармонията е общо дело.
Аз повече нямам намерение да публикувам каквото и да е тук, тъй като останах с впечатлението, че мнозина дебнат за повод, за да се закачат и да запълнят свободното си време с безпочвени нападки. Едно е да имаш собствена гледна точка и да я изразиш, друго е целенасочено да нападаш и да налагаш етикети. Подобно поведение не само че не допринася за конструктивен диалог, но и подкопава всякаква полза, която групата би могла да има за жена, преживяваща сходна ситуация.

Към жените, които сега влизат тук, бих могла да дам един съвет: не споделяйте проблемите си. Единственото, което вероятно ще получите, са обвинения и критика, вместо разбиране и подкрепа.

Всичко добро ви желая.

В бг мама редовно начукват канчето на всеки, който търси съвет. Изключения не съм видяла

Моето впечатление е друго - в тази тема не се търсят съвети, или поне мнооого рядко! Демонстрира се как сме се "саморазправили" с ужасната свекърва, без грам обяснения за собствени грешки (евентуално)!:ill:

Много съм съгласна с това. Ако искаме да има някаква комуникация, означава да има някакво съобразяване с другия. Доводът "той/тя е възрастен/а и няма да се промени" ми е абсурден, защото първо не става въпрос за промяна, а за съобразяване, и второ – с него се оправдава всякакво абсурдно поведение. И друго, което също ми звучи абсурдно: едва ли не се очаква, че снахата (понеже темата е снаха – свекърва) е един вид "подчинена" дали на мъж, дали на свекъри. Това не знам дали е повече смехотворно или е повече обидно. Снахата трябва първа да съобрази, първа да отстъпи, да търпи... За да можело мъжът да е щастлив. Що за мъж ще бъде щастлив, ако някой се държи лошо с жена му, а тя търпи и влиза в ролята на изтривалка?

Споскойно може да си е щастлив, ако двете жени, които не се понасят не комуникират въобще.

Аз лично не мога да си представя защо един мъж би настоявал непременно при неговата собствена майка да ходи само с жена си, но вече съвсем се убедих, че има всякакви хора.

Най-малкото би бил по-спокоен. Другият вариант води до повече напрежение.