С какво ви дразнят свекървите? – 168

Не мисля, че този мъж ще се осъзнае. Той си е добре с мама, смята си се за напълно осъзнат.
Ако е сигурен от край време, че мама знае най-добре, не виждам как ще го разубедиш - това вече е част от личността му.

Значи... Вървиш си по улицата и виждаш... лайно. И на вид, и на мирис – все си е лайно.
Може би дори твои приятели и близки са те предупреждавали: „Внимавай, лайно, да не стъпиш в него!“.
Ти обаче се изживяваш като могъща магьосница и вярваш, че щом стъпиш в лайното, то внезапно ще замирише на теменужки.
И дори когато си се убедила, че то продължава да си мирише на това, което е, ти продължаваш да се питаш дали случайно някой ден няма да промени мириса си и най-накрая да замирише на теменужки.
И после – свекърва ти виновна...

Крайно време е да се пусне нова тема – „С какво се дразня от самата себе си“, макар че знам, че няма да потръгне.

Е сигурно е искала дете. Много жени се обвързват с мъже, за които подозират или направо знаят, че не стават, стига да са мрънкачи, мързеливи или друго, а не биячи, насилници и серийни кръшкачи.
Даже е тъжно колко голяма част от браковете и връзките са силно компромисни.  

Да, какво да Ви кажа бях млада и наивна, то в началото не беше и толкова зле и имаше момент на подобрение, дори роднините и приятелите ми също мислеха че не е фатално и аз тогава се заблудих и си мислех че всички имат проблеми със свекървите, но най'важното е мъжа каква позиция ще вземе. Моя уж на думи и пред мен ме защитаваше пред нея докато не се появи детето.

Освен това имаше добри качества, беше грижовен, внимателен, работлив, интелигентен и с добра работа, разбрах че не винаги всички негативи си проличават веднага, а с времето...

Именно. От това каква позиция ще заеме мъжът зависи дали ще имаш проблем със свекървата.
Е, има жени, които и с Майка Тереза биха имали проблеми, но в случая не говорим за тях.

И аз имам такава приятелка. Хайде, като го взе не беше ясно що за птица е. Обаче след първото дете всичко си пролича. И бам, ВТОРО дете, викам и "Ама защо бе? Защо? С две деца е много по-трудно и сложно да си тръгнеш", а тя ми вика "Аз ИСКАХ две деца, исках второто си дете, него го знам какъв е.", питам я защо е още с него, а тя "поне води децата на градина и дава някакви пари". Аз ?!?!?!?!?!?!?!?!?!

Мъжът може да се грижи за родителите си,дори и да живее отделно.
Ние живеем отделно от началото на брака ни.
Не сме оставяли свекърите-винаги сме помагали.
И сега свекърва ми е сама,пак помагаме,мъжът ми редовно минава да я види,болногледачка си има.


Свекърва да започне да се меси ,когато се роди дете на младото семейство е често срещано явление.
Но майката е тази,която още при първите опити за намеса трябва да си отстоява позицията.
В случая на съфорумката,таткото е на страната на майка си.
Ами такъв е манталитета,такоа му е възпитанието.
И той и майка му не смятат,че сте отделно семейство,за тях ти си един нов член на семейството на свекърите и за това свекървата е дошла да те поучава.
Не знам дали може да се промени тая ситуация.
И да може ,ще е трудно.
Познавам младо семейство,което по същите причини замина в чужбина,но и там свеки ги трови по телефона.

Той, че мъжлето е Мунчо явно, ама жената къде е?
Извинявай, ама аз такова поведение няма да търпя и 2 дни, а Мунчо много бързо ще го пратя при майка му още в началото да си преосмисли поведението. Да ми захранят бебето без мое знание? Значи, това, ако се случи и Папата ще разбере и много бързо ще им секнат мераците. Ама преди това така ще ги наредя, че никой няма и да си помисли да прави това!

Да, аз след като това се случи вдигнах скандал естествено, и станах "лошата" и след две седмици си събрах багажа и се махнахме в друг град. И от тогава той го играе жертва, била съм му "взела детето и страдал" пък за това време не се постара нищо да промени. Има и още много други неща дето сигурно 2 дена няма да ми стигнат да изпиша.

И аз това му казах, че със сигурност друга на мое място и 1 ден е нямало да издържи.

Да, то е ясно, няма надежда ..

Как' Сийка, ако около теб, всички млади за наследство ламтят, мъчно ми е с какви хора контактуваш.
Лично аз мразя наследството, това значи смърт на близки и обичани хора. Сто пъти по-добре е да са живи и да си ги ползват. Естествено важи и за свекърва ми. Майка й почина на 96 г. и се надявам тя да я надживее и още мноого години ММ да не я наследява. Това по принцип.

Защо в конкретния случай реши, че двете пенсионерки са собственици. Грешно заключение. Рядко са работили и то на МРЗ, така че никога не биха могли да купят имот. Само част от жилището е тяхно по наследство. Пиша го цел да спрат измисшльотините по въпроса. Проблемът не е нотариалния акт. Иначе като всички пълнолетни хора, никой не е можел (или искал) да ги спре да продават своите дялове. Обаче би било глупаво - с техната част не можеха да купят по-малко жилище и да им остане кеш, който да си харчат.

Беше ми гадно, че поддържаме жилищна площ, която не се ползва. Това са пари на вятъра и то голяма част изкарани от мен. И с ММ искахме в рамките на същия бюджет да има повече за всички (и за тях).
Няколко години след смъртта на свекър ми (да мине време, поне малко да се притъпи болката на свека) предложихме с ММ да купим с ипотека по-малко жилище, в което да се преместят. Кварталът по техен избор - да останат в същия, където са свикнали (супер престижен) или близо до нас (по-малко престижно, но хубаво място). Кредитът щяхме да си го плащаме ние. А голямото жилище да се даде под наем, който да е само за тях. Естествено цялата бюрокрация и ремонти щяхме да поемем ние.
Отказ. Прие се като обида и унижение - никакво местене в по-малко жилище. Това жилище на това място е важна част да се чувстват важни. Естествено аз бях виновна, защото настройвам ММ да ги унижава. Следваше рев, емоционално изнудване и обиди към двама ни. И понеже аз твърдо вярвам, че хората са по-важни от парите и имотите, и въпреки че съм икономист, приех спокойно неразумните харчове - нали те ще се чувстват добре там.

С по-малко свободни пари, на кредит взехме малък имот в непрестижен квартал. Да обобщя, заради нейните капризи и разходи за тях, ние взехме по-лош имот, но не сме го натяквали. До тук свекървата не ме е раздразнила с нищо. Това са наши решения.
Дразни ме, че почти 20 г. периодично повтаря на ММ и то пред мен, че  в общия имот той има само 50% и при развод няма да вземе всичко (никога не сме искали да се разделяме). Затова трябва да продадем нашето общо, да й направим лускозен ремонт на голямото жилище, в което някой далечен ден той ще има 100%. Тя няма дума в нашите решения, но е дразнещо пред мен да говори как иска да ме прецака.

Оф, Биборана, вие сте направили чудеса от храброст. Обидни са тънките ѝ сметки, както и автоматичната презумпция на Сийка, която е писала, че не е редно родителите да изпъкват всичко и следващото поколение да започва от нулата, как те са вдигнали всичко от нулата и горчи. Ама на другите родителите да продават, ако може.

Как пък винаги най- нефелните се падат на кадърни хора с капацитет като теб и мъжа ти. А може би хората скачат според тоягата. Ако бяхте мързеливи, некадърни и готованци, можеше те да се хвърлят да ви помагат. Знам ли...

Биборана, да ти имам търпението.

“Дразни ме, че почти 20 г. периодично повтаря на ММ и то пред мен, че  в общия имот той има само 50% и при развод няма да вземе всичко (никога не сме искали да се разделяме). Затова трябва да продадем нашето общо, да й направим лускозен ремонт на голямото жилище, в което някой далечен ден той ще има 100%. Тя няма дума в нашите решения, но е дразнещо пред мен да говори как иска да ме прецака.“
Този абзац не го разбрах.
Много ме дразнят хора на моя възраст, родители, не работили, не осигурявали се, да изскачат с претенции за пенсии и вменяване на вина и задължения към работещите си “деца”. Всички пенсиониращи се в момента сме продукт на прехода, как някои са могли да работят и да се осигуряват, на други все някой им е виновен за мързела.

Имат общо жилище, на двамата 50:50 Свекървата не се примирява, иска синът да е на 100% собственик и като по учебник  - да продадат и ремонтират нейния дом. Синът ще го наследи. А сега ще отиде при нея,  тоест - контролът върху него  да е сигурен.
Всъщност проблемът  е не тухлите,  а контролът.

Biborana, възхищавам ти се на търпението!