Как успявате да запазите спокойствие вечер у дома?

Дай малко повече информация иначе трудно ще ти се помогне? Колко деца, на каква възраст, какво правят, че да е такова бойно поле, бащата как помага?

За нас е различно. Големият (на 5г е) е 5/5 дни в седмицата на нещо. Ако е на тренировки - ходят с баща си и се прибират към 20:00ч., ако е на език - прибира се към 19:30ч. Аз използвам това време да направя вечеря, да изкъпя малката (тя е на 1г и половина) и към 20-20:30 я слагам да спи. След това малко игри с големия, често строят неща с баща си или играем настолни игри, ако не е прекалено уморен, има и вечери, в които иска да погледа 30тина минути тв преди сън.

Уикендите е повече хаос, но ги оставям да си играят, викат, разхвърлят, бият понякога. Гледам да не отразявам и да не се напрягам. В края на деня подреждам и толкова. Спокойно време имам като заспят децата и баща им доработва за 30-40мин. Тогава чета, правя си някакви вечерни рутини и после сме само двамата с ММ. Рядко си лягаме преди 00ч, за да успеем да направим тези неща. Помага ми изключително много на психиката и рано сутрин да ходя на тренировки (2 пъти седмично засега). Като се върна на работа съвсем рано обмисля да почна да тренирам (започват в 6 сутринта груповите), за да не ми бърка останалата част от деня.

Добре, но реално всички, които стоят до по-късно, за да смогнат и да имат време заедно го крадат от съня. Как се ляга след 12 вечерта и се започва тренировка в 6? Повемето хора имат нужда от 8 часа сън, отделно времето за приготвяне... и всичко идва оттам , че освен 9 часа повечето са на работа, трябва и да пътуват до там. Търсете нещо хоум офис. А тя иска тишина , защото е изнервена , но проблемът не са децата, а първопричината за тази нервност, да не може да се радва на пълна къща и да не й пречи шума.

Чисто и просто - не спя 8 часа, но аз от както имам деца повече от 5-6 часа сън не съм имала и без това и предпочитам да използвам времето на макс. Работа - хибриден модел, тренировки - на 5-6мин с кола от нас. Всичко в района и максимално малко време за път. Умора има разбира се, уикенда наваксваме с някоя дрямка, ако изпита някой от нас нужда.

Аз мога да пренебрегна всичко, но не и съня. Горе-долу след 22ч всички сме по леглата. Случвало се е да легнем без вечеря, но 8 часа сън си осигуряваме, абсолютно изключение е 6. Сега, вече като студент не зная в колко си ляга младежът, в друго жилище е, но често в почивните дни става рано за туризъм и велопоход, така че предполагам, наспива се.

На авторката ако децата са малки и с малка разлика, обяснимо е да е шумно. Периодът ще се израсте, но някак трябва да се разпределя време и задължения, за да има спокойствие.

Според мен това в дългосрочен план си е кражба от здравето, и още нещо, което да прави хората изнервени, защото ако редовно човек не си доспива няма как да е супер ведър, или преяжда или пие прекалено много кафе.

Е колко да те изнервя 2-3 пъти в седмицата да станеш по-рано? Но ето. Теб те напряга, мен ме успокоява и ми дава повече енергия. Ако стана след 7:30-8 се чувствам смазана и изтощена. Затова авторката трябва да си намери варианти за нея.

П.с. Не преяждам, сладко почти не ям. Кафето е едно на ден и се чувствам добре с този режим. В момента чисто физически и психически съм в пъти по-добре от преди този режим.

Нямам деца, но имах такава драма с ММ когато заживяхме заедно. Бях свикнала да живея сама и изведнъж се пребирам и ММ иска внимание, гушки, приказки.
След известно време скандали просто казах "След работа съм емоционално изморена, цял ден съм била с хора. Имам нужда да освободя цялата енергия от хората около мене, за да мога пълноценно да ти обърна внимание. " Не след дълго, не ме посрещаше на вратата и ме оставяше да се изкъпя или да измия чиниите или да поиграя някоя игра, абе да остана със себе си и после всичко е наред. Като имам дете не знам как ще се случват нещата, но ще се измисли.

Има си "многострадални" Геновеви - все не се справят, все хаос, все натоварени били, все им е трудно щото "децата това, децата онова", мъжът, който са си го избрали те, и той "такъв, онакъв бил", пък те " всичко правят, както трябва, ама защо така...". Такива критика не искат, съвет не искат, искат да се изтъкнат, че нещо правят. Ама колко ефикасно го правят е друг въпрос.  

Каквото и да се препоръча, просто си има такива хора - неможачи - неорганизирани, нерваци и мрънкачи.

И то най-често са такива, на които всъщност обстоятелствата са им доста лесни, а не някоя отрудена сама жена, която едвам свързва двата края, работи на смени в съседния град, чака си автобуса навреме и няма пари за готова храна.

Ами то от вечно мърморене, колко е трудно и как нямат време. Нямат време да се погледнат отстрани и да си наредят нещата за да им е по лесно.

Е, да, ама после къде им отива ролята, дето я играят цял живот "ох, всички на мен чакат, ох, колко съм важна, децата ме влудяват, горката аз". Обаче намекне ли се нещо, че са некадърни и зле с организацията, излиза змеят Марко - никаква отговорност - другите виновни, ситуацията такава, "с малки деца е така", "и другите са така" - всичко, но не и усилия в добра посока.

Аз съм научила още от преди 10 години, че хората обичат да им е трудно.
Аз им казвам "направи така, по - бързо и лесно става" и ме гледат като гръмнати и пак си правят своето.
Аз тука ако мога да спестя и едно местене на ръката и това ще спестя. А на някои хора просто трябва да им е трудно.

В нашето семейство има 2 основни правила вечер.
1. Вечеря се в 19 часа. Изключения се правят за някой с по-съществени задачи в това време (курсове, излизане), но останалите сме на масата и не се изчакваме до нощите. Храним се вечер заедно (тези, които сме там в момента).
2. В 22 часа всеки си е по стаите. За малките важи 20 или 21, според възрастта. Докато вкъщи имахме големи деца, за тях важи 22. Може да не спят. Може да имат да доучват, да четат книга или нещо друго, но в учебно време си лягаха, а и с този навик всичките ни деца са заспивали рано, защото сутрин стават в 06:30. Аз самата ставам в 06:00, за да ги изпратя и ми е важно до 23:00 най-късно да съм заспала.
През уикендите, през лятото и през ваканциите диапазонът е 23:00 - 08:00.

Но пък времето, в което децата и ние сме вкъщи заедно ми е най-сладкото. Дори и нещо да ме е изнервило през деня, присъствието им ме успокоява.
Когато работех с големите деца, гледахме да свършим максимално домашни задачи в събота до обяд, за да можем всички други дни от седмицата да общуваме, когато сме заедно за краткото време. През седмицата съм готвила и домакинствала, заедно със съпруга ми, когато децата заспят вечер.
Откакто не работя, всички задачи ги отмятам/е, когато ги няма децата и после вниманието ни е само в тях.
Времето ни с децата е толкова кратко (не само по няколкото часа през деня, а и годините, в които са част от домакинството ни), че е безсмислено да го хабим в "строяване в 2 редици", защото после децата си тръгват по пътя и е много тъжно, когато вечер се прибереш, а те са някъде далеч и си имат техен живот.

Не съм сигурна, че разбирам какво точно е проблемното във вашия случай. Сякаш може би очакванията и реалността се разминават, а не че генерално нещо не е наред. Ако си мислите, че има как да се съберете всички кротко на вечеря и да си говорите като по идиличните американски филми... е това с малки деца няма как да стане, без да е насила и с цената на много нерви на всички участници. Но пък може да намерите някакво очарование и в хаоса. Защо е нужно да избухвате? Защо всичко трябва да е по конец и по план? Не може ли да вечеряте шумно, разхвърляно и да го обърнете на смях?
У нас съм приела, че вечеря по общоприетите стандарти няма как да се случи и просто не се ядосвам. Животът ми така стана много по-лесен.

Така и не разбрах дали авторката се дразни, че децата търсят внимание, че шумят, че тя има постоянно някакви ангажименти или че очаква всичко да е тихо и кротко. И къде е бащата в картинката.

Да и аз така мисля. Нещо ми навява на мисълта, че в работата е ключът от палатката. Може би защото съм го играла този филм и познавам признаците.
Спортът може да започне с много малки стъпки - примерно 15-20 минути след работа.
Много е трудно да се вмъкне, знам.
Много неща са. Но 20 мин всеки има за себе си. Не е казано да иде в зала и да губи време в логистика и два часа в отиване и връщане.
Аз тренирам в къщи с треньор.
Разпределила съм времето половин час Силова тренировка и половин час йога.
Авторката  следва да даде уточнения какво я дразни, защо я дразни, помага ли й мъжа й, което е много важно.