Тъщата се меси в нашите отношения, често това ни скарва - помощ!

Да, не го искам. Не съм длъжен да давам пари нито за покупка, нито за ремонт. Въпреки това, съм склонен да съфинансирам някои неща, примерно майсторите. То нали после имотът ще остане, понякога ще можем и ние да си ходим. По план ще живеем ние, свършва си стажа, после - техните. Ние - у нас. Аз затова съм си взел голям апартамент - да го пълним с живот.Това е.
Пари за наем имам, в момента това жилище ни стига и е безплатно. Като се появи дете - взима се под наем. Роднината не живее тук и не му пречим. Плащаме сметките. Това ми е планът. Но вече е променен, поради този апартамент. Защо да взимаме под наем излишно като е безплатно сега. Не виждам смисъл. Като отеснее - да.

Повярвай, най-добре би ми било да не се занимавам с нищо. Но ми се казва "ти не си мъж на място". Тъщата казва: той е мързелив. И от там се дразня и тръгвам да правя неща. В другия момент, не могат да се оправят с майсторите, почват да се карат, звънят на жена ми, дразнят я, после на мен се дразни. И става скандал. Исках да хвана юздите и да водя аз ремонта, въпреки нежеланието ми, стига да има мир. И да платя повече от половината от заплащането за майсторите за целия апартамент. И заради това да си комуникирам аз с тях. Един човек да води разговора, адекватно. Не ми дадоха. На жена ми апартамента, друг се разпорежда. Това дразни. Мога да не взимам участие. Само да им качвам материали в удобно за мен време, примерно всяка вечер. Това е ОК. Но ще искат повече, убеден съм вече в това. Да се съгласявам с тъщата и да ѝ вървя по нейната свирка, всичко каквото каже. И в един момент, ще стане това "свикване" и ще се очаква да съм копие на баща ѝ. Е не! Отвратително е.

В какъв смисъл - "нали после имотът ще остане" ?

Тогаз дърпаш тъщата и ѝ казавш, да не ти се бърка в семейството.
Натискаш за баня и кухня и се нанасяте, ако ще на матрак на пода да спите.
Да идват само с предварителна уговорка.
Това го обясни на жена си, питай я с кого иска да живее в крайна сметка.

Ще съществува, няма да се продава, ще е в семейството. Това имам предвид. Може да се ходи там, на гости примерно, при техните. Нали ще живеят там.

Да и аз разбрах, че ще живеят там родителите й. Но това "нали после имотът ще остане", все пак хората са живи и дори не са се пенсионирали още, прозвуча малко странно.

Нещо вярно сметките ти не са както трябва.
Няма да е в ТВОЕТО семейство. Ще се предостави на тъстовете, те защо не си купят сами - не знам.

Я камилата, я камиларя е положението. А ти си някаква голяма бяла пИца.

Тъщата съм я дърпал вече и съм казвал абсолютно същото. Не поема. Пак продължава и си пее нейната песен.
Тя ако е свикнала цял живот да командва, трудно да я променя - възрастна жена. Някак си счита дъщеря си за малко момиченце сякаш и че трябва всичко да ѝ оправя тя. Може би толкова са ѝ възможностите и такова е нивото.

Това вече си го мислих. Нямало да им дадат заем заради възрастта. Тя жена ми е казвала, че има мечта да има в този град апартамент, защото техните са мечтаели едно време. И са я водили като малка тук. Добре, това го разбирам. Странна е цялата конфигурация, но да приемем, че ще плаща няколко години и после те ще го наплатят целия и няма да има повече ангажимент, и ще се преместят там и това ще е. А ние бихме могли да ходим на гости, нямам против това. Положението е твърде сложно за мен за да мога да се справя сам или с приятел, затова търся нови гледни точки тук.

Ползват те за канарче, ти им позволяваш.
Жена ти да слага майка си у норми, ако не иска - хубаво си помисли чий го дириш там.

Жена ти няма да се премести от от тоя град. Никой не купува жилище и не лази толкова за ремонт на нещо, което ще напусне след пет години.
Ако ли пък си преместите, приключвате с тоя апартамент, в него ще живеят техните, дай Боже още десетилетия. Безсмислено е да влагате кинти, нерви и време в нещо, което ще ползват  други.

Отдавна не бях чувала за такава глупава схема, честно.

Нека да живеят. До 100 години да живеят. И до 150 дори. Нямам против. Само искам да не се бъркат. И всички да са щастливи. Накрая ще се откажа и само ще им качвам материали, нито ще говоря с майстори, нито нищо. Ще забраня да се говори за ремонта с мен. Като е готово, просто ще спя там и толкова.

А за това дали ще се премести, аз си го мисля дали всичкото нещо не е една лъжа и опит да ме прилъжат да остана завинаги. Това няма да стане категорично. Но не искам да правя действие сега, за да не е прибързано и да съжалявам.

Не можах да изчета до края. Няма да съм мила, съжалявам.
Щом е завършила миналата година, е малка още за деца и семейство. А щом е и с 0 опит, рано или късно ще си потърси. Трябва човек да мине през трима-четирима партньори, за да осъзнае, че голямата любов я има само по филмите, да си изясни с какво може да направи компромис, за да се кротне накрая. Вече сте се оженили, поне с децата не бързайте.

Но иначе ти не си прав, тъщата не ви се меси в отношенията, ти сам си създаваш филмите. За апартамента е нормално да искат да се финализира покупката преди сватбата, тук не става въпрос "да я измамиш", по закон половината става твой. И извинявай, но тези хора трябва да са луди, за да повярват, че ако тръгнете да се разделяте, при тези високи цени на имотите ти просто ще махнеш с ръка и ще кажеш "аз си имам жилище, това ви го подарявам". Не виждам и защо толкова си се ангажирал с великия им ремонт. Апартаментът си е техен, те да си търсят майстори, те да си носят рисковете ако случат на калпави, те да си избират плочките. Ако ти мрънкат, че си мързелив, просто им напомни директно, че ти покриваш по-голямата част от ежедневните ви нужди, тя си дава 40% от заплатата за вноска и ако ти изчезнеш от картинката, тя не е ясно как ще се оправи.

И последно - вие просто сте различни типажи. Ти си човек, който не обича някой да му налага мнение. Тя е малка и несамостоятелна и не може без мнението на мама и тате. Единствения шанс спре това е те да я оставят тя сама да решава, но явно не се сещат. Аз имам такава приятелка, не може да пазарува сама, за всичко иска 2-3 мнения поне. С други три приятелки 2 часа избирахме пола, после снимка на мъжа и за одобрение, после обаче той като я видял на живо казал, че за повода, на който ще ходят, е прекалено официална и тя се скъса от рев.

Аз скоро чувах, ама са се разсъхнали нещата.
Малко глупци останаха.

В това семейство трябва доста неща да се изговорят. От краткосрочни до дългосрочни планове, финансови и имотни въпроси, отношения и техните граници.
Аз не бих плащала нищо. Ако жената наистина е млад специализант, ще те ползва толкова, колкото да издрапа и после ще ти бие шута.

Unicorn88, да, но апартаментът Е на жена ми. Нейното име пише на нотариалния акт. Тя го плаща. Тя ме обвинява ако отказвам. Тя ми казва "не си мъж". Е - ни тъй, ни тъй. Също така, предложих да се изготви нотариален документ, с който отстъпвам моята половина докато сме в брак, т.е. да си е 100% на нейно име. С цел да не се бърза и да се стресираме преди сватбата.

Хем в малка и я контролират, хем е достатъчно голяма , за да сключи ипотека на свое име.

Не разбирам само - ти себеуважение нямаш ли? А със самооценката как си? Като те изкарват, че си мързелив мъж, и ти какво - като малките деца, напук да им докажеш обратното? И защо това?
Два лични примера ти давам:
Преди над 10 години, тъщата помоли да й уредим платен паркинг - тя тогава работеше в чужбина, щеше да се прибере за 2-3 седмици в България, и после обратно в чужбина. За тези 3 седмици, искаше да си паркира колата на платен паркинг. Отидох, от гледна точка да не занимавам жена ми, уредих - вече беше платен и уреден - и ми се стовари, че тъщата си го е уредила - сестрата на жена ми го е уредила... От тогава си казах, че втори такъв случай, да ме правят на маймуна, няма да има - и познай дали е имало.
Вторият пример, по отскоро - по отношение на себеоценката и себеуважението - роди са малката, което естествено винаги е съпроводено със стрес - малко бебе, безсъние и т.н. Аз, освен помощ за малката за всичко, с изключение на кърменето, поех + всички домакински задължения - не ми беше проблем, мога да поемам голям товар. Жена ми, под стрес, може би следродилна депресия в някаква степен и под влияние на майка си, ми изтърси, че едва ли не не помагам достатъчно и че гледам себе си...
Как реагирах? Много просто - казах й, че колкото и да я обичам и, най-вече обичам детето си, когато ме обвинява в това, което аз знам че не съм, най-лесно ще ми е да го играя такъв ден-два, за да види какво е без моята подкрепа, но не сме на по 15 да си правим напук, а още повече сме родители вече. Резултата - позамисли се, и такъв коментар втори път не си е позволила да отправи.
Извода - бъди мъж на място, знай си цената и не се давай - ако бъде оценено, значи имаш смисъл да се бориш и да продължиш с този човек, ако не е - значи по-добре продължавай сам.