Нова работа

А има вариант и самият ръководител да не знае как да се свърши работата, особено ако е парашутист. Тогава настоявай да те насочи към човека, който знае, за да попиташ него.

Няма как да стане или поне не както си го представяте. Аз знам какво да правя като нямам работа, повтарям, потретвам всичко, което съм направила сутринта. Няма да изпадам в подробности, но това са ми вариантите и те го знаят. Вариантът с допълнителните дейности, който щеше да е прекрасен за уплътняване на работното ми време и полезен за всички страни, отпадна още на първия месец по независещи от мен причини, да кажем, че не ми беше дадено поле за изява без да ме познават.
Просто си прехвърлят топката, искат да си направят услуга, ама нито един да не се ангажира пряко.
Не съм, за нищо не ставам според Вас.

Хелия, какви бяха очакванията ти за тази работа? Имам чувство, че си натрупала някакво разочарование.

Пак повтарям.
Аз давам задачата. Той я приема.
Има 2 опции. Едната е да каже чистосърдечно, че не знае и не разбира, което ще ми направи добро впечатление и ще му обясня колкото и каквото му е нужно. Другата е да поеме работата и да си трае, а накрая да не я свърши или да я "овапца". Аз няма как да знам един нов човек какво знае или не. Особено такъв с трудов стаж и умения зад гърба си, който ми кима с глава и поема работата. Аз как да знам какво знае той!? Не съм врачка. И не мога да разследвам всяко едно от уменията му.
При няколко такива издънки, няма да продължа да работя с този човек.
Ако за всяко нещо му обяснявам, защото предполагам, че по договор не знае нищо, защо тогава да губят време, а да не си върша сама всичко!?
Ако е стажант и съм го взела да го уча, тогава ще го питам има ли представа и пак ще чакам да каже кое и доколко знае.

Има нещо такова, първоначалното ми впечатление беше, че няма да работя сама, не ми казаха, че има човек, който напуска, разбрах го по-късно. Аз съм човек, който е свикнал на много работа, искам да науча нещо ново и различно. Само бившият колега успя да ме въведе в работата донякъде. Когато очакваш да работиш, да започнеш отначало и се вълнуваш, а срещнеш отегчени хора, които се подпират, ентусиазмът ти ще замине. Прекият ми ръководител не може да свърши моята работа, защото не я разбира.

Боже, Хелия, ти да не си четвъртокласник?

Не искам да звуча грубо, затова ще се опитам да съм максимално мека. Вероятно няма да ти хареса това, което ще напиша, но го правя от искрено добри чувства и желание да ти помогна. Не е нужно да ми отговаряш, нито на форума, а ако прецениш, че има доза истина в думите ми - просто се замисли и си отговори на себе си.

Ти в тази организация... не те взеха насила, вързана със синджир, нали? Не те хванаха от улицата? Ти сама кандидатства и за да те вземат им каза на интервюто - аз зная и мога. Твоят шеф помни това - тя знае и може. Той/тя има купища задължения на главата и рапорти до по-големи шефове, организационна дейсност, спазване и изготвяне на процедури или само участие, хиляди разправии и проблеми, които трябва да решава, а ти дори не можеш да си представиш. За него ти си почти последен приоритет, ако не питаш - приема, че знаеш и можеш, както под една или друга форма си заявила на интервюто. Не ти дължи специално внимание, ти си там една от многото. Не зная колко ти е голям екипа, но едва ли твоят шеф има време повече от 10 мин на ден за теб, затова, ако нещо не знаеш, не можеш, си пропусната, искаш промяна, то ти си тази, която трябва да инициира среща и да я поиска. Ти се адаптираш в колектив, който колектив, между другото, колкото и да роптае - си е стикован и някак работи. Трява да се стиковаш и ти, но не колектива да те стикова, а ти проактивно да направиш това. Ако си седиш и се свиваш - така ще си остане, така е в света на възрастните, всеки оцелява сам.

Така, пишеш, че прекият ти ръководител не разбира работата ти. А кой разбира? Кой би могъл да бъде твой ментор? Ето още един въпрос, който не си задала. И още един - липсва ми информация, за вътрешни събития, към кого да се обърна, за да получавам регулярно? Все неща, за които никокй няма да те бие, отговорът отнема под минутка, а твоят живот ще се улесни много. Помисли си и виж как можеш да се порижиш сама за себе си, в света на възрастните ... всеки оцелява сам.

Пак пиша, не ми ецелта да те обидя, а просто да се замислиш.

Абсолютно си права, аз наистина се опитвам аз да се впиша, а не обратното. Колкото и да не ти се вярва- ментор нямам, ние сме екип от различни специалисти, от един вид са примерно 3, от друг са 25, но аз съм сама. Това е положението, така са преценили, че работата е за един човек. Справям се добре, организирам се, нямам несвършена работа. Знам, че аз съм последната им грижа, но когато ме няма, става тежко за всички по веригата. Всеки е важен. Никога не съм искала специално внимание и отношение, просто си представях, че на първия ми работен ден ще получа някакъв конкретен инструктаж. Всичко друго изниква и се научава в движение, наясно съм. Но това са фактите, трябва сама да се справям с всичко, и пак казвам ментор нямам, няма към кого да се обърна за по-специфични неща. Гледам да чета и да се образовам сама, може би е грешка, че не задавам въпросите си на глас и това може би наистина го тълкуват като пасивно поведение, но и да питам, няма кой да ми отговори, защото не им е в ресора. Общо взето малко съм в задънена улица в това отношение.

Хелия, и тук в темата звучиш така, както се държиш и на работа - само повтаряш, как никой не те разбирал. Логично е, след като всички работим различни неща. И все пак от пишещите в темата има корпоративни служители, има работодатели, има със свободни професии, сигурно и някоя съфорумка на държавна работа има. От всяко мнение би трябвало да можеш да извлечеш нещо полезно. Но на всеки съвет, който ти се дава, ти отговаряш само как това няма да проработи и никой не те разбирал. Явно не обичаш сама да разсъждаваш и да обработваш информация, трябва да ти се каже кое как точка по точка. Ами като искаш някой да те разбере на 100%, питай човек с твоята професия, а не форум.

На срещата, която си пропуснала, прекият ти ръководител или някакъв друг човек на по-високо ниво не е ли присъствал? Трудно ми е да си представя, че обикновени служители се събират по срещи и вземат важни решения без участието на ръководен кадър. Така че независимо дали ти е пряк ръководител или не, отиваш при него и казваш, "Извинявам се, че не присъствах, но не бях информирана". Със сигурност и други срещи ще има, а ти все още не знаеш от къде ще научаваш за тях. Това за мен е несериозно.

Дали ти задача и ти чак след като си я оплескала си разбрала, че си има вътрешни директиви кое как се прави. Значи не е виновен този, който ти я е дал. Много вероятно той е бил наясно, че няма как да знаеш, но някъде го има описано и като го прочетеш, ще я направиш.

А относно колегата, който ти е дал телефона си да го питаш за служебни неща - това направо не знам как да го коментирам. Понеже все чакаш някой да те учи, си се хванала директно на моркова, вече усещаш, че има нещо нередно, дано само да не е станало късно. Не си ли зададе поне за секунда въпросът защо човек, който те познава от 2 дни, доброволно и безплатно ще си отделя от времето да ти обяснява неща? Още повече като казваш, че сте малко хора в България с тази специалност и сте редки специалисти. Тръгнал си бил с голям скандал, но продължава да излиза с колегите, което значи, че реално има скандал между служители и ръководство. Човекът, който е на нож с ръководството, разполага с вътрешна информация, колегите му подкрепят него, а теб изолират. Помисли моля те колко подозрително е това, защо му трябва тази информация. "Да опереш пешкира" т.е. да останеш без работа в тази ситуация е най-малкият проблем, може направо в нещо опасно да те вкарат, още повече че си на държавна работа. Отрежи го бавно и тактично, кажи му, че си му благодарна, че вече се справяш, ориентирала си се и така. Спри да го величаеш колко много си научила от него.

Е, това с телефона, не е необичайно. Като приключвам проект, винаги оставям мейл и телефон. Всичко се случва, включително и да съм пропуснала нещо при предаването.
Аз съм в подобна ситуация, в момента. Единствена разбирам от това, което правя, но всички зависят от него. Постоянно сама търся информация, защото се сменят закони, наредби, стандарти.
Просто бъди по-активна.
Не мога и да повярвам, че нямате канали за общуване.

Просто в провинцията все още има структури, които държат на определени порядки и никой и нищо не може да ги промени. Аз не се й старая, защото не е моя работа.

Преди се оплакваше, че няма порядки. Май верно нещо все ти е криво. Ту възрастта на колектива, ту не те дундуркат.

Хелия, най-добронамерено ти го пиша. Не може целият свят да е крив, всичко да не е както трябва, само ти бяла и добра и никога в грешка.
Замисли се какво ти грешиш, какви очаквания имаш, какво предлага света около теб. Така ще ти е по-лесно да се справиш със случващото, както и да калибрираш очакванията си спрямо реалността.

Започни със старание и изкорени от речника си - това не е моя работа. Няма да те доведе до нищо добро. Не за друго, ама ти искаш да се отнасят към теб като с ценен служител, да отчитат твоите нужди и желания. Не се оправдавай с порядки и възраст и каквото там ти хрумне, а се дръж като човек, способен сам да контролира събитията и съдбата си. Звучиш отстрани много странно - хем едно такова - всички са ми длъжни, хем - ми то не е моя работа и не ме интересува. Няма как да накараш света да се върти около теб и твоите нужди, за да се случи това трябва ти самата са си го извоюваш, което става със заявяване, труд и старание.

Желая ти успех.

Не знам защо така го тълкувате, просто споделям факти, не се оплаквам от това. Има работни места, където правиш това, което ти се заповяда или не го правиш до второ нареждане. И така работи самата система, задълженията се следят и ако си позволиш своеволия, винаги могат да те накажат или да те смъмрят, че не е твоя работа. Винаги когато мога и правата ми го позволят, помагам и си предлагам помощта. Аз не се определям като пасивен човек. Предпочитам този начин на работа, всичко да е регламентирано. На предното ми работно място беше страшна свободия, граничеща с анархия. Бях свикнала да се поемам все повече ангажименти, тук няма как да стане.

Хелия, надявам се никъде да не се заповядва нещо да се свърши. Може би само в армията и полицията имат някакви заповеди. Така ми прозвуча сякаш идва мениджъра и ти казва “заповядвам ти днес да обработиш всички заявки”. 😁

Малко фирми са толкова добре структурирани, че човек да има изключително ограничен скоуп. Дори в огромни корпорации с милиони служители, история и каквото се сетиш не е чак толкова уредено, колкото ти се иска. Перфектно работно място няма, всеки ден изникват нови неща, проблеми, задачи, новости и т.н.

Пандора, разбира се, съгласна съм с теб. Но, да, така се случват нещата: докато си работя, някой идва и ми казва “ днес трябва да се направи това, вече ще правим еди какво си” и т.н. Изключения винаги има, все пак не ми опират пистолет в главата. Знам, че доста хора се учудват, но така функционират обектите в нашата сфера. Просто няма друг начин. Разбира се, че има и неуредици и предизвикателства, те са ежедневие и се свиква.