Нова работа

Ако това, което изискват ти е в задълженията, не виждам проблем.

А кой е "някой"?
Понеже каза няколко пъти, че прекият ти ръководител не разбира от работата ти...

Гледай позитивно на нещата!
(Да, знам, че казано от мен звучи комично).
Но, сама казваш, че работиш в провинцията.
Предполагам, че там работа под път и над път няма.
Работи си и гледай да не те изгонят, защото много други биха искали да са на твое място.
Не е като да си в голям град и да имаш безкраен избор от работодатели.
Пък ако искаш търси работа и в по-голям град.

Хелия, много кофти ситуация, лошо е да попаднеш в такава работна среда, защото на работа прекарваме толкова много време и е жалко да не се чувстваме добре на нея, но това в един идеален свят. Попадала съм и аз в такава среда и бих дала няколко съвета,които вече бяха ти дадени и преди това. Първо прекъсване на всякаква връзка с бившия колега, щом е бил освободен или пък той е напуснал повече няма абсолютно никакво право да взема отношение към тази работа, особено пък да знае какви неща се обсъждат на срещите ви, ако колегите го осведомяват, това си е техен проблем, но не мисля , че изобщо е разрешено такова нещо, поне на мен ми се струва абсурдно. Така, че не бих се допитвала за нищо до него, ако нещо не ми е ясно по работата ще говоря с началника ми да ме насочи към човек, който може да ми бъде полезен, ако сама мога да се справя и мога да си намеря информацията , тогава никой не бих питала. Ако някой дойде са ми възлага чужди задачи и имам време и съм си свършила моите и не ми представлява проблем ще я взема и тези задачи. Но директно ще питам този, който идва да ми възлага тази задача да ми обясни най-подробно как се прави, ако не може да ми обясни и аз не мога да помогна. Бих ги ингнорирала всички, не бих се опитвала да им се харесам, едно общо възпитано добро утро сутрин и до там, щом не ме харесват, аз също няма да се опитвам да им се харесам. Относно организацията директно ще говоря с началника и ще му кажа, че ако държи и трябва да присъствам на срещите да ме уведомява по някакъв начин , да изпрати някой да ме уведоми или да ми каже кой ден и в колко часа ще бъде срещата, за да съм там, ако трябва да присъствам, ако не трябва няма проблем, няма да съм там. Бих опитала да дам шанс на тази работа до година, ако се променят нещата към по-добро бих останала, ако не ще мъча да сменя отдела поне или директно работата, защото аз съм такъв човек, чувствителна съм и в такава среда просто няма да успея да вирея, няма да си заслужава за мен да не се чувствам добре там, но това съм аз. Работила съм в прекрасна среда с невероятни колеги , които ми бяха повече от семейство дори и знам какво е чувството сутрин да тръгнеш с усмивка и да бързаш са отидеш на работа, затова незнам аз дали мога да направя компромис с това, успех и се извинявам за дългото и малко объркано писане.

Аз имам въпрос: как така "Някой" идва и почва да се разпорежда? В тази организация няма ли йерархия? Как пък няма да се втурна да изпълнявам задачи, които куцо, кьораво и сакато спуска.

Ако този "Някой"  е шефа - тогава изслушвам какво трябва, задавам си въпросите и действам.
Ако този "Някой" е неоторизиран да ми спуска задачи, отивам си при прекия раководител и питам. Все пак е негова работа да каже какво и как.

Естествено, че има йерархия. Аз съм подчинена на няколко души. Защо се хващате за всяка дума, под “някой” визирам някой от всички, които са над мен. Май съвсем ме подценихте. Точно това обяснявах с други думи. Конкретната ситуация беше нещо ново и различно, възложено “отвън”,  задачата беше спусната на прекия ми ръководител ( разбирайте ново и за него). След като е ново за него, по подразбиране е и за мен. Не е ли нормално да очаквам някакви разяснения?!

Какво странно работно място.

Нормално е да получиш разяснения, ако ги поискаш.
Имам над 20 г. стаж като наемен работник, на няколко места. Навсякъде съм получавала такива задачи и то от първата година.
Ако шефът ми прехвърли някоя негова отговорност или ме натоварят с нещо непознато за всички, първо благодаря за оказаното доверие. Винаги съм го приемала като възможност за лично професионално развитие. Ако се справя, ще ми дават все по-сложни задачи. А ако шефът напусне, аз ще мога успешно да се конкурирам за израстване.
Второ, веднага задавам въпроси, за да свърша работата качествено и бързо. Не се срамувам да питам, правя го за себе си и за фирмата. Не обичам да губя време да откривам топлата вода или да вървя в грешна посока. И ако ми прехвърлят нещо, правено от друг - искам предни документи, за да работя в същия стил. Ако е съвсем нова задача - питам какъв точно резултат очакват или каква е целта (какво ще правят с дадения от мен резултат). Нормално е да питам за новите неща. И в какъв срок.
Винаги новата задача е спешна и в допълнение на останалите задължения. Първите години се втурвах да свърша всичко и често се преуморявах. С годините се научих и още при поставяне на новата задача, почнах да преговарявам за по-дълъг срок. Понякога успявах да си добавя 1-2 дни. Факт, че понякога се чувствах, че дупки запълвам всякакви. Но това ме спасяваше от рутината и скуката.

Допълвам: Имала съм случаи, когато прехврърлените задачи стават прекалено много. Но след като съм се доказала, имам очи да поискам нещо според ситуацията - повече пари, повече хора.
При един работодател вече бях началник отдел. И друг началник отдел чрез шефовете ми прехвърляше всичките си трудни задачи (изискващи мислене и писане), а тя и нейните хора вършеха не просто рутинна, а направо механична работа. Отидох при шефовете и директно казах, че тя и те прекаляват. Докато върша нейните задачи, се налага да прехвърля много мои задачи на хора от нашия отдел и то системно. А това не е редно. След трудни преговори, договорих целият ни отдел да получава значително по-високи бонуси, минимум равни на техните бонуси.
Прилича на казуса на авторката. Но бяхме екип. Аз съм си интроверт, не обичам да обещавам, а после да не успея. И известно време просто им прехвърлях мои задачи, без да им кажа, че ще поискам повече пари за всички.  Никой не измърмори срещу мен, подкрепяха ме. Когато им доказах, че се боря за всички, тогава от екип станахме бойна машина. Отдавна напуснах по лични причини, но и досега се чуваме и понякога пием кафе.