директно ми се обажда или ми пише уж да пита как съм, после почва да разпитва и да разказва подробности, които не са негова работа и така разбирам, че е в течение на всичко.
- Публикувана: 22 окт. 2025, 17:05 ч.
- Последно мнение: 29 окт. 2025, 19:41 ч.
Нова работа
Звучиш като много младо момиче, без особен опит с хората. Какво мислиш, с каква цел този непознат ще ти се обажда да пита как си? Защото си му безкрайно симпатична, защото безкористно иска да ти помогне? Чак ми е неловко да ти пиша такива неща.
Ееее, не съм първа младост, говоря за жена. Проблемът идва от това, че колектива е 80 процента жени и липса на достатъчно работни задачи. Знаете какво се случва когато служителите скучаят ( не по тяхна вина), създават се предпоставки за интриги. Имам надежда, че няма да е все така.
Как всички изведнъж излизат и отиват предполагам в някаква зала за събрания, а ти въобще не си разбрала? Оставаш в офиса сама, виждаш, че всички излизат и даже не попита какво става и къде отиват ли?
А този твой контакт с бивш служител, който нито ти е близък, нито познаваш, даже не знам как да коментирам...
А този твой контакт с бивш служител, който нито ти е близък, нито познаваш, даже не знам как да коментирам...
Знам, че това разминаване изглежда странно в очите на другите, но това са фактите.
Как всички изведнъж излизат и отиват предполагам в някаква зала за събрания, а ти въобще не си разбрала? Оставаш в офиса сама, виждаш, че всички излизат и даже не попита какво става и къде отиват ли?
А този твой контакт с бивш служител, който нито ти е близък, нито познаваш, даже не знам как да коментирам...
Как всички изведнъж излизат и отиват предполагам в някаква зала за събрания, а ти въобще не си разбрала? Оставаш в офиса сама, виждаш, че всички излизат и даже не попита какво става и къде отиват ли?
А този твой контакт с бивш служител, който нито ти е близък, нито познаваш, даже не знам как да коментирам...
Вече казах, че не работя в офис, и че ако не се засечем в някаква част от коридора и не ми кажат да отида някъде, изобщо няма да разбера какво става.
Този мой контакт с бивш служител е следния: запознахме се на работното място преди да започна работа, останах с впечатление при първата среща, че ще работим заедно. Никой нищо не каза, на втората среща разбирам, че му тече предизвестие и аз ще съм на негово място. После се видяхме още 2 пъти и след това аз започнах, вече беше напуснал. Междувременно си разменихме номерата да се чуваме, ако имам въпроси за естеството на работа. Точните думи бяха “ не се притеснявай, винаги може да ми се обадиш ако имаш въпроси”. Да, звъняла съм по конкретен повод 2-3 пъти, аз лично не виждам нищо лошо в действията си, защото работата ни е много специфична и единици хора в цялата страна се занимават с това и само който го работи има нужните познания. Работя си по професията почти 20 години, но е било в друго направление. Притеснява ме нездравото любопитство и факта, че знае повече отколкото трябва. Казано накратко: не ми допадат подобни клюкарски истории и започвам да се притеснявам някой да не си измие ръцете с мен. Вероятно най-добрия подход е пълната дистанция, колкото и ценни съвети да съм получила, оттук нататък ще се справям сама. Пък каквото ще да става. Мисля, че с основание се притеснявам.
Хелия, приятелски съвет - иди при прекия си ръководител и поискай среща да споделиш притесненията си. Ти си нова, и ако ти се вписваш в екип и търсиш знаци, за тях си поредния нов колега, за който не е сигурно дали ще се задържи.
Ама в свободното ти време - канели се, пък се събирали с бивш служител, пък вайбър групи пък това, пък онова - нова си, не са те приели още, свикват с теб. Като те приемат - може би ще те поканят. Или пък няма да те харесат и няма. Искаш от прекия ръководител да те канят на официални служебни ангажименти, за срещите след работа - ако преценят.
Ама в свободното ти време - канели се, пък се събирали с бивш служител, пък вайбър групи пък това, пък онова - нова си, не са те приели още, свикват с теб. Като те приемат - може би ще те поканят. Или пък няма да те харесат и няма. Искаш от прекия ръководител да те канят на официални служебни ангажименти, за срещите след работа - ако преценят.
Хелия, приятелски съвет - иди при прекия си ръководител и поискай среща да споделиш притесненията си. Ти си нова, и ако ти се вписваш в екип и търсиш знаци, за тях си поредния нов колега, за който не е сигурно дали ще се задържи.
Ама в свободното ти време - канели се, пък се събирали с бивш служител, пък вайбър групи пък това, пък онова - нова си, не са те приели още, свикват с теб. Като те приемат - може би ще те поканят. Или пък няма да те харесат и няма. Искаш от прекия ръководител да те канят на официални служебни ангажименти, за срещите след работа - ако преценят.
Ама в свободното ти време - канели се, пък се събирали с бивш служител, пък вайбър групи пък това, пък онова - нова си, не са те приели още, свикват с теб. Като те приемат - може би ще те поканят. Или пък няма да те харесат и няма. Искаш от прекия ръководител да те канят на официални служебни ангажименти, за срещите след работа - ако преценят.
А защо се притесняваш? Най-нормалното нещо е да искаш да си информирана за събития, които пряко те касаят.
Казваш, че повечето работят от много години, е работата на твоя пряк ръководител е да те интегрира в този екип.
Просто, така излиза, че някак си те трябва да се сетят, че трябва да имаш някакво място и специално да те уведомяват за това и онова - с две думи - грешни очаквания.
Ти трябва да се впишеш в екипа, не те. И ти трябва да заработиш по техните вече установени правила, а не те да се адаптират по твои очаквания. Ако нещо не ти харесва - отиваш при прекия ръководител и питаш или искаш промяна, това е. Не разчитай никой да се сеща, да те има предвид, да гледа серионо/несериозно на теб и т.н. Ти си тази, която трябва да се бори за собствените си права и място под слънцето, останалите не ги интересува. Нещо, което и ти сама виждаш.
Не искам да съм рязка, нито да те засегна, ама ми изглежда, че малко твоето е като борец за справедливост, но на маса. Там дето трябва - тишина.
Казваш, че повечето работят от много години, е работата на твоя пряк ръководител е да те интегрира в този екип.
Просто, така излиза, че някак си те трябва да се сетят, че трябва да имаш някакво място и специално да те уведомяват за това и онова - с две думи - грешни очаквания.
Ти трябва да се впишеш в екипа, не те. И ти трябва да заработиш по техните вече установени правила, а не те да се адаптират по твои очаквания. Ако нещо не ти харесва - отиваш при прекия ръководител и питаш или искаш промяна, това е. Не разчитай никой да се сеща, да те има предвид, да гледа серионо/несериозно на теб и т.н. Ти си тази, която трябва да се бори за собствените си права и място под слънцето, останалите не ги интересува. Нещо, което и ти сама виждаш.
Не искам да съм рязка, нито да те засегна, ама ми изглежда, че малко твоето е като борец за справедливост, но на маса. Там дето трябва - тишина.
Истината е, че прекият ми ръководител абдикира от много от своите си задължения, това се вижда от всички и недоволството е всеобщо, не страдам само аз. Но може би аз най-трудно го приемам, защото съм нова, а за тях това е ежедневие, кучетата лаят, кервана си върви. Проблемите се трупат, защото той е заел такава позиция. От първия ден време за мен никога няма, всичко се случва в движение. Никога не седна с мен да поговори какво и как да правя или да не правя. А междувременно се случват промени, нови задължения, които са мои, но не са ми казани. Когато ми се подаде информация да направя нещо и то не се случи по правилния начин, винаги забележките се правят на висок тон пред всички останали. Определено това е проблем и той не е в мен и не е лично насочен към мен, това се оказа дългогодишна практика.
Не ме разбирайте погрешно, старая се да се адаптирам, не правя революции, но знам, че скоро предстоят сериозни промени и това ме радва. Тогава определено ще си кажа всичко.
Не ме разбирайте погрешно, старая се да се адаптирам, не правя революции, но знам, че скоро предстоят сериозни промени и това ме радва. Тогава определено ще си кажа всичко.
Ами прави ги по правилния начин и няма да има забележки.
Не се обиждай, може да не съм права, но изразът “никой не ми е обяснил” обикновено се използва от по-пасивните, а не от проактивните служители. Колкото и да са добри процесите в дадена фирма, рядко някой сяда да обяснява, разчита се хората да са инициативни, да питат, да търсят, ако виждат проблем - да го опишат и ескалират.
Ама нали работиш месеци в тази фирма?! Още ли се налага за всяко нещо да ти се обяснява как да го направиш? Плюс това сама каза, че си в същата сфера 20 години...
Не се обиждай, може да не съм права, но изразът “никой не ми е обяснил” обикновено се използва от по-пасивните, а не от проактивните служители. Колкото и да са добри процесите в дадена фирма, рядко някой сяда да обяснява, разчита се хората да са инициативни, да питат, да търсят, ако виждат проблем - да го опишат и ескалират.
Забравих да добавя, че става въпрос за държавна работа, не съм в частния сектор, а идвам от такъв. Първия месец буквално бях шокирана. Но мисля, че това до голяма степен обяснява ситуацията. Просто няма какво да се направи. По-скоро търся съвет как аз да се справя с емоциите си.
Извинявай, но съм почти убедена, че проблемът е в теб.
Започна с друг въпрос темата, в първите постове ставаше въпрос за напуснал колега, за изтичане на информация и т. н. Плюс това спомена, че си в свои води там. Сега минахме на друга плоскост ... Ами да, така мисля. И Сави по-нагоре много добре ти го обясни. Да стоиш и да чакаш някой да дойде и да ти обяснява - не, не е редно. Мисля, че са ти грешни разбиранията и очакванията.
Започна с друг въпрос темата, в първите постове ставаше въпрос за напуснал колега, за изтичане на информация и т. н. Плюс това спомена, че си в свои води там. Сега минахме на друга плоскост ... Ами да, така мисля. И Сави по-нагоре много добре ти го обясни. Да стоиш и да чакаш някой да дойде и да ти обяснява - не, не е редно. Мисля, че са ти грешни разбиранията и очакванията.
По-скоро търся съвет как аз да се справя с емоциите си.
Ясно. Не търсиш решение на проблема, а потупване по главичката.
Добре, имаш го.
