Работа, CV-та, HR-и, съвети - 102

Да се връщам ли да ровя...? Все тая....

АЗ не съм се изразила по никакъв начин за хората, ползващи абв. Не правя и подбор, за да кажа дали това има тежест при избора на кандидат. Отбелязвам какви са минусите на абв за сметка на джимейл.

Гмейл няма спор, че са по-добри. Ама наистина имаше изказвания колко несериозно е да имаш поща в АБВ, която ползваш за кандидатстване, и как това ще се отрази на мнението на ЧР за теб като кандидат, което е абсурдно. Ако това се смята съществена характеристика, по-добре далеч от такава фирма.

Една abv поща може да обърне каруцата по-скоро ако кандидатстваш за ИТ позиция. За други браншове може и да няма значение.

Продължавам да мисля, че поща в abv може да промени нещо, защото това е просто поща.
Виждала съм по интервюта онлайн - човекът си споделя екрана и се вижда как получената покана е препратена към друга поща, тоест тук човека си работи по риска да не му се пълни нормална поща с маркетингови съобщения, например.

Много по-важно е какво пише в сиви-то, това, което е написано, да може да се докаже след това в реално интервю, пък че пощата де била и какъв е риска за самич човек - бял кахър.

Давам си сметка и за друго - хората са много различни. Според мен, първоначалният подбор трябва да се прави от малко по-широко скроени хора. Да, ясно е, че вероятно подбраните кандидати няма да са 100% съвпадение според изискванията, но не винаги пазарът предлага точно това, което се търси. Та искам да кажа, че ако почнем и да режем сиви-та за мейл в abv...

Единствено пощата може да окаже някакво влияние е в случая, който слънчезара спомена. Сладко коте, съни бой и подобни.

Аз съм с outlook, може ли
Слънчезара, интересно ми е какво би казала за черно- белите снимки. Виждам по профили на колеги, че са популярни.

И един въпрос към потребителите с поотраснали деца - до каква степен занимавате колегите си с тях и разходите по тях? Напоследък, предполагам заради фрийзове и съкращения, нон- стоп се цитират колко много пари давали за уроци (за четвъртокласник, хаха), как когато имаш деца, ти трябват пари, пък като нямаш, си си добре, да не се оплакваш. И това нон- стоп се мели и вече започва да минава границата според мен. Имаше и намеци към определени колеги уж под формата на шега. Те нищо не казаха, ама така дават пиедестал за изява и промиване на мозъците на всички присъстващи. 
Сега, аз не смятам за нужно да се обяснявам какви и то неприятни разходи имам, че да се надпреварване кой е по- онеправдан, просто искам да млъкнат. Вече си нося и слушалки, та вечер ме болят ушите и ми глъхнат.

Чак пък професионална снимка. Такава като за паспорт и/или лична карта е напълно достатъчно.

аз лично не познавам човек без мейл в gmail, ама айде по безплатните пощи ще си ги мерим за съобразителността и техническата осъзнатост на кандидата

има, има

и един виц
Безработен човецец - сиромах, прочел обява че в Prosoft, търсят чистач.
Явява се той на интервю, разпитват го какво може и най накрая началника на отдел кадри му казва:
- Кажете си имейла и ще Ви съобщим резултатите.
- Но аз нямам емайл.
- Е, как така може без имейл, всеки трябва да има - съжаляваме много но не може да Ви вземем на работа без имейл!
Тръгнал си човецеца, минава покрай пазара с последните пари купува Ягоди, забърсва ги, разнася ги по домовете и печели, като стратегията на Рокфелер.
Замогнал се той, забогатял, притежавал вече корабни компании.
Обаждат му се за някакви доставки и Партньора му казва:
- Кажете ми имейла си да уточним доставката?
- Е аз нямам имейл!
- Нямате имейл и сте толкова богат, а ако имахте знаете ли къде щяхте да бъдете сега?
- ДА знам - казал човецеца - щях да чистя тоалетните в Prosoft.

Кетчърче, за синьото - все таз. Нито вдига, нито сваля акции според мен. Отново - споделям изцяло лично мнение и предпочитания. Но се усещам, че като видя едно хубаво направено сиви, някак си подсъзнателно търся за какво да се хвана.

Сега - колкото до порасналите деца - свят широк, хора всякакви. С деца, без деца, млади, средна възраст, пред пенсия - базирано на опита ми, всички имат нужда от пари. Всеки плаща сметки, всеки иска да се храни, всеки си има планове и нужда от тяхното финансиране. Коментирали сме и цени на уроци, препоръчвали сме си школи, магазини за абитуренски рокли, но аз лично режа всякакви такива приказки, че моите нужди са по-важни от нуждите на колегата. Моля да не ме разбирате погрешно - не съм зла или дребнава, нито съм се взела насериозно, но ако се налага да се правят анализи на темата съращения, то там влизат неща като - представяне, мотивация и ангажираност, компетенции, нужди на компанията, специфична или рядка експертиза, дори в известна степен трудова етика и трудова дисциплина. Поне това, което аз съм виждала - не се почва - Иван, Драган, Стоян, Петкан, а от висшия мениджмънт има ясно и точно дефинирани критерии, както и ясно и точно е посочено кои са защитените групи.  Това минава няколко нива, аргументация на всяко, ХР, адвокати, ясни и точни планове как да се случи и сериозно следене да не се наруши някой закон.

Като цяло, аз съм серт и ако някой тръгне да ми обяснява, че "Х един задник храни", ставам адски кисела и раздразнителна. Х може да е млад, но може да се грижи за болен родител, или да събира за инвитро, или дори за кола. Това не прави нуждите на Х по-малки, отколкото нуждите на У, който плаща уроци, или се е овъртолил с кредити, или събира за Малдивите. Разбирам досадата, разбирам и проблема със слушалките... опън спейс.

Според мен, някои хора са нетактични, груби и глупави - това във връзка с тези, които правят коментари за това кой какви разходи има. Независимо дали служителят има деца или не, разходите му не са работа на никого. Ако човек не е доволен от заплатата, трябва да го сподели с прекия ръководител, не със случайни колеги, от които изобщо не зависи заплатата им. Аз съм забелязала, че тази категория хора си мрънкат, независимо дали има фрийз или не. А изтъкването колко пари дават за уроци на децата е детински начин да се обясни защо тази колежка е повече от друга по някакви измислени критерии от въпросната колежка, която плаща уроци.

С разходи - никога. Кучето скача според тоягата и ако разходите по дъщеря ми започнат да ми идват в повече, ще помисля как да оптимизирам тях, а няма да прося повече пари от работодателя ми. Заплащането ми зависи само и единствено от моя принос към фирмата и ако той е константа, няма как да искам повече. Никой не е длъжен да се съобразява с мен. Имам колеги, които са без деца, но се грижат за възрастни родители или плащат големи ипотеки и т.н.

Не си коментирам заплатата изобщо с колеги. Не се жалвам стига ли ми, не ми ли стига. Знаят, че имам деца, естествено, но не ги споменавам в контекст колко ми е трудна издръжката им. Иначе за себе си няма да приема оферта, ако заплатата заедно с тази на мъжа ми не ни е достатъчна за семейния бюджет. Ако не ми стига заплатата, работя в посока повишаване на квалификацията и търсене на по-висока позиция или по-добре плащаща компания, но не бия камбаната за това. Обикновено споделям, като ще се местя вече.

"Най-обичам", когато някой почне да ми смята парите и да се чуди какво ги правя, тъй като нямам разходи за еди какво си. Аз за това може да нямам, но си имам други, които не е нужно да са публично достояние.

Аз забелязвам и друго - вероятно греша, разбира се, но много често на децата се приписват таланти, които не са така изявени, да кажем. Само че болните амбиции се споделят и наляво-надясно, за да се покаже колко ангажиран е родителя с образованието на детето, как дава мило и драго да развие талантите.

На мой познат детето спечели европейско първенство по плуване за деца, не съм го чула дума да отваря какви са му разходите, а знам, че те си покриват пърувания и екипировка. Ама на друг познат, детето се класира на общински кръг за олимпиада - то уроци, то оплаквания, то колко пари дават за курсове и школи. Та си е до човек. Ако е просто да си говорим - супер, ама ...