Публикувана: 28 окт. 2025, 14:21 ч.
Последно мнение: 3 ноем. 2025, 21:01 ч.

Как да помогна на себе си

3 814
67
1

# 60 30 окт. 2025, 12:09 ч.

Мнения: 3 025

Аз съм заобиколена от добри хора - гледат си децата, грижат се за домашни любимци, хранят котетата на двора си, помагат на болни родители, онзи ден съседката ми донесе огромна чанта с всякакви плодове. С приятелите ми си помагаме цял живот - заеми сме си давали, децата им съм гледала, те пък са идвали да чистим след ремонт, да носят тежки мебели, когато мъжът ми беше на легло. Да, хората не са идеални. Тези същите хора сигурно са имали лоши моменти, не са отстъпили място в автобуса, проявили са злоба или завист. Кой не е? Не познавам безгрешни хора и светци.

Съветът на Flip е много добър. Аз да допълня - опитай се да пречупиш призмата, търси хубавото в хората, търси сламки, за които да се захванеш. Никой не е абсолютно добър или абсолютно лош (освен психопатите може би).

# 61 30 окт. 2025, 20:36 ч.

Мнения: 49

Трябва специалист и лекарства, от опит казвам, че ще стане по-зле. След като майка ми почина изпаднах в жестока депресия, която отключи и минали травми. Два пъти да отидох на психолог, различни жени. Едната грам не беше заинтересована, другата ми вмени вина, че съм егоист и не трябва с моите депресивни състояния и драми да занимавам близките си... ами, послушах я, и стана много много по-зле...
След един случай, отидох при най-добрият психиатър, искам да ви кажа, че той си има екип от хора и от негативния ми опит с психолози ми предложи психолог, който сметна, че ще е най-добър за мен. Направи ми и генетични тестове, при което се разбра, че не всички хапчета ще ми се отразят добре, затова ми назначи специлизирано лечение.
Едно ще кажа на всички, хапчетата и терапията ще помогнат до едно време и един момент. От там нататък борбата сами трябва да я водите и да не спирате, ще отнеме месеци, години, в зависимост каква травма има човек, но ако не спирате да вярвате в себе си и да се борите, ще преминете през всичко.
Лоши случки и негативни емоции винаги ще ни връхлитат, важното е нашата нагласа и как ще ги възприемем.
Един човек ок ли е със себе си и добил ли е тази сила да е сам и пак да се чувства добре, няма кой и какво да го бутне.

# 62 31 окт. 2025, 02:19 ч.

Мнения: 2 288

Хората , които дават съвети като "обичай себе си, обичай хората" , не са били в клинична депресия.
Години наред се учех с мъка да се обичам, и все още не съм съвсем достигнала успех в това.Лесно е да се каже.
Както й е лесно да се каже "Излизай с хора"
Излизането само по себе си не помага, ако човекът не е достигнал до корена на проблема, до това какво точно е причинило депресия, кое чувство точно го мъчи и какво не достига .
Всичко останало като приятели, хобита и спорт е замазване на собствените очи и преструване че проблем няма.

# 63 1 ноем. 2025, 18:30 ч.

When you are not fed love on a silver spoon, you learn to lick it off knives...
Мнения: 4 130

А как е детето?
Как се държиш с него?

Защо питам?

Аз съм от тези хора, които като барон Мюнхаузен сами се издърпват за косата от проблемите.
Ха ха Kissing Heart

Голям майтап.

Успявах, докато не се сдобих с 2 деца. През такива чудовщни неща преминах, че вече не можех сама. И започнах да си го изкарвам на децата. И тогава вече стана ясно, че ми трябва професионална помощ и то спешно. И то не с мисълта за мен самата.
А с мисълта, че състоянието, в което се намирам ще унищожи децата и мъжа ми. Хората, които са ми най-ценни на света. Единственото, което имам.

Психолога викаш не те вземал на сериозно?

Ходя на терапия от 6г. и чак сега може да ми разкаже дамата какво е било като съм дошла. То беше не буря, не скала, а някакъв ужас от всичко на куп.

И до сега твърдя, че ако не бяха децата можеше и да ме няма вече. Но не мога да си го позволя. Те не са виновни, че да ги оставям без майка на света.

Ако не можеш да си поставиш цел вътре в себе си, да се погрижиш, да се обичаш, да се пребориш - заради самата себе си, направи го с помощ отвън.
Заради детето си.
Защото то ще е крайният потърпевш от всичко, което ти не правиш сега. За себе си и за него.

Съжалявам, ако звуча начукваща канчето на авторката, но това е от извора на моя живот.

Има светлина, но не е лесно да я видиш. Работа, работа, работа... С помощ. Подходяща. И с лекарства.

# 64 2 ноем. 2025, 19:07 ч.

Мнения: 380

Скрит текст:

Цитат на: CvEtEmOe в сб, 01 ное 2025, 18:30

"Ходя на терапия от 6г. и чак сега може да ми разкаже дамата какво е било като съм дошла. То беше не буря, не скала, а някакъв ужас от всичко на куп."

Това е много интересно. Каза ли ти защо не ти го е казала тогава? Какво беше оправданието?

# 65 2 ноем. 2025, 20:06 ч.

When you are not fed love on a silver spoon, you learn to lick it off knives...
Мнения: 4 130

Цитат на: БореПерника в нд, 02 ное 2025, 19:07

Скрит текст:

Цитат на: CvEtEmOe в сб, 01 ное 2025, 18:30

Защото щях да избягам и да се задуши всяка надежда да ми бъде в помощ.
Беше много страшно положението.

В една сесия нещо много тежко и катранено излезе от мен - после, когато я видях как е поела това, истински се изплаших. Изглеждаше с 5г. по-стара и много уморена.

Странен е процеса в терапия. Многопластов и сложно три-измерен. Малко като цирковия номер Колелото на смъртта, където 3ма души с мотоциклети се движат едновременно в една сфера, без да се пребият.

Все още има неща, които се загатват, оставят се на мира, после им идва реда отново. Не е както се разплитат конци. Да си хванеш едно крайче и да действаш. Хващаш едно, после друго, вече освободеният конец го навиваш на клъбце, после почваш от другия му край..