Благодаря ви много за отговорите! 😊
- Публикувана: 29 окт. 2025, 17:30 ч.
- Последно мнение: 28 ян. 2026, 19:40 ч.
Бременност, бременни - бързи въпроси и отговори - тема 94
здравейте! В момента съм в 31-ва седмица.
Имам ужасни мисли... Дали изобщо това да бъда майка е за мен. Дали ще ми хареса... страх ме е от това колко ще се променят нещата за мен и съпруга ми. Страх ме е да не изгубя себе си. Страх ме е че никога повече няма да мога да съм сама и да не се съобразявам. Да, знам че е егоистично, не ме съдете, достатъчно сама се упреквам за тези мои чувства. Просто съм ужасена от предстоящата промяна и от това да не мога да имам време за себе си.
Някой изпитвал ли е подобни чувства?
Имам ужасни мисли... Дали изобщо това да бъда майка е за мен. Дали ще ми хареса... страх ме е от това колко ще се променят нещата за мен и съпруга ми. Страх ме е да не изгубя себе си. Страх ме е че никога повече няма да мога да съм сама и да не се съобразявам. Да, знам че е егоистично, не ме съдете, достатъчно сама се упреквам за тези мои чувства. Просто съм ужасена от предстоящата промяна и от това да не мога да имам време за себе си.
Някой изпитвал ли е подобни чувства?
Спокойно, аз съм в 14 г.с и имам подобни мисли. Сигурно всяка жена ги има. Непознатото е плашещо. Отделно в днешно време ми се струва доста по-стресиращо да си родител. Навсякъде бълват клипове и информация кое как да го правиш, какво да не правиш и т.н. Имам чувстовото, че върху мен са се стоварили огромни очаквания, а дали ще ги орпавдая и дали наистина има такива очаквания, не знам. Едно време как са ни гледали...ама са ни изгледали, нали? На мен лично това ми е доста стресиращо - достъпа до всякаква информация, следенето кое, как и защо да го правиш, да не объркаш нещо, да не пропуснеш нещо, как ще се справяш. Гледам да споделям с близкия човек до мен и се успокоявам, че той е до мен и ме подкрепя. Мисля позитивно, че всичко ще е наред, друго не мога да направя.
здравейте! В момента съм в 31-ва седмица.
Имам ужасни мисли... Дали изобщо това да бъда майка е за мен. Дали ще ми хареса... страх ме е от това колко ще се променят нещата за мен и съпруга ми. Страх ме е да не изгубя себе си. Страх ме е че никога повече няма да мога да съм сама и да не се съобразявам. Да, знам че е егоистично, не ме съдете, достатъчно сама се упреквам за тези мои чувства. Просто съм ужасена от предстоящата промяна и от това да не мога да имам време за себе си.
Някой изпитвал ли е подобни чувства?
Имам ужасни мисли... Дали изобщо това да бъда майка е за мен. Дали ще ми хареса... страх ме е от това колко ще се променят нещата за мен и съпруга ми. Страх ме е да не изгубя себе си. Страх ме е че никога повече няма да мога да съм сама и да не се съобразявам. Да, знам че е егоистично, не ме съдете, достатъчно сама се упреквам за тези мои чувства. Просто съм ужасена от предстоящата промяна и от това да не мога да имам време за себе си.
Някой изпитвал ли е подобни чувства?
LeoSummer, няма защо да се упрекваш и не е егоистично, а осъзнато, така че по-скоро трябва да се гордееш със себе си. 
Предупреждавам, че ще изпиша доста, скоро ми беше на дневен ред това, извинявайте!
Предупреждавам, че ще изпиша доста, скоро ми беше на дневен ред това, извинявайте!Скрит текст:
Изпитвала съм всичко изброено преди да решим да имаме деца и в най-трудните моменти след като родих. Малко контекст - никога не съм мечтала да съм майка, за мен винаги е било опция, но само при положение че намеря правилния партньор. Имаме вече едно дете и чакаме второ с разлика от почти две години. Нямаме помощ от роднини, но поне имаме прекрасни приятели. Те обаче също са с деца. 
Ще има моменти, в които няма да ти харесва да си майка, ще има моменти, в които няма да се справяш или поне така ще си мислиш и ще си казваш, че не е за теб и дори, че е било грешка, че детето ти заслужава по-добра майка.
Връзката с мъжа ти несъмнено ще се промени, няма да имате толкова време да сте си само двамата, да сте интимни по спонтанен начин. Тялото ти може да се върне към предишната си форма, но може и да не се върне и това е ОК, защото все пак е създало цял един човек. Мъжът ти ще види в теб колко сила се иска, за да роши едно дете, колко всеотдайност трябва, за да го гледаш денонощно и да поставяш него на първо място, не себе си. И ще започне да те уважава и обича по нов, по-дълбок начин. Същото важи и за теб, когато го видиш вече в ролята на баща, особено пък ако е бил с теб по време на раждането.
Ще изгубиш себе си, но и ще се намериш, или по-скоро ще се преоткриваш постоянно. Ще започнеш да забелязваш промени, които се надявам да са за хубаво, аз например съм станала много по-търпелива и много по-спокойна, спрях да се ядосвам за глупости почти изцяло. Ако започнеш да забелязваш негативни промени, говори с мъжа си, с близки и приятели, с терапевт, не е нужно да преминаваш през трудностите сама и да се превръщаш в човек, който не искаш да бъдеш. Хормоните след раждането ще се наместват известно време, така че може да се чувстваш тъжна, да плачеш. Някои неща са нормални, но други вече сочат към следродилна депресия и трябва с мъжа ти да знаете кои са признаците.
Освен ако нямате помощ, доста време няма да си сама - нито физически, нито в емоциите и мислите си. Това за мен е най-трудното, защото много ценя личното си време и пространство. Осъзнах, че за да е щастливо едно дете, първо трябва майка му да е щастлива, не може да даваме нещо, което нямаме ние самите.
Опитай да се организираш отсега, за да направиш прехода по-плавен. Свърши си всички задачи преди раждането, отидете на почивка само двамата, почивай, спи до насита, излизай с приятели и близки. Замрази готвена храна или заготовки, запаси се с трайни продукти, направи списък с любими бързи рецепти, за да има питателна храна вкъщи. Ако нямаш хоби, опитай да намериш нещо, което да можеш да правиш и вкъщи след раждането, дори малко време за теб с хубава музика, приятна книга, филм или сериал ще ти се отрази прекрасно. Не отказвай помощ и не се притеснявай да искаш.
Ако сте само двамата като нас, няма да е лесно, но ще си струва, ще осъзнаете колко добър екип сте и ще се справите. Когато си видиш детето за пръв пък и се погледнете в очите, има един велик момент на познаване, не знам как точно да го опиша, само една майка може да го изпита. Същото това дете ще те изморява и ще ти къса нервите, ще го мислиш постоянно дали е добре. Ще се изумиш колко много обич можеш да изпитваш и как когато не сте заедно все едно част от теб липсва. Ще откриваш всеки ден черти от себе си и от партньора си и ще се гордееш с постижения като умението да яде само с лъжица. Трудно е, плашещо е, красиво е, удовлетворяващо е. Всичко ще бъде наред.
Ще има моменти, в които няма да ти харесва да си майка, ще има моменти, в които няма да се справяш или поне така ще си мислиш и ще си казваш, че не е за теб и дори, че е било грешка, че детето ти заслужава по-добра майка.
Връзката с мъжа ти несъмнено ще се промени, няма да имате толкова време да сте си само двамата, да сте интимни по спонтанен начин. Тялото ти може да се върне към предишната си форма, но може и да не се върне и това е ОК, защото все пак е създало цял един човек. Мъжът ти ще види в теб колко сила се иска, за да роши едно дете, колко всеотдайност трябва, за да го гледаш денонощно и да поставяш него на първо място, не себе си. И ще започне да те уважава и обича по нов, по-дълбок начин. Същото важи и за теб, когато го видиш вече в ролята на баща, особено пък ако е бил с теб по време на раждането.
Ще изгубиш себе си, но и ще се намериш, или по-скоро ще се преоткриваш постоянно. Ще започнеш да забелязваш промени, които се надявам да са за хубаво, аз например съм станала много по-търпелива и много по-спокойна, спрях да се ядосвам за глупости почти изцяло. Ако започнеш да забелязваш негативни промени, говори с мъжа си, с близки и приятели, с терапевт, не е нужно да преминаваш през трудностите сама и да се превръщаш в човек, който не искаш да бъдеш. Хормоните след раждането ще се наместват известно време, така че може да се чувстваш тъжна, да плачеш. Някои неща са нормални, но други вече сочат към следродилна депресия и трябва с мъжа ти да знаете кои са признаците.
Освен ако нямате помощ, доста време няма да си сама - нито физически, нито в емоциите и мислите си. Това за мен е най-трудното, защото много ценя личното си време и пространство. Осъзнах, че за да е щастливо едно дете, първо трябва майка му да е щастлива, не може да даваме нещо, което нямаме ние самите.
Опитай да се организираш отсега, за да направиш прехода по-плавен. Свърши си всички задачи преди раждането, отидете на почивка само двамата, почивай, спи до насита, излизай с приятели и близки. Замрази готвена храна или заготовки, запаси се с трайни продукти, направи списък с любими бързи рецепти, за да има питателна храна вкъщи. Ако нямаш хоби, опитай да намериш нещо, което да можеш да правиш и вкъщи след раждането, дори малко време за теб с хубава музика, приятна книга, филм или сериал ще ти се отрази прекрасно. Не отказвай помощ и не се притеснявай да искаш.
Ако сте само двамата като нас, няма да е лесно, но ще си струва, ще осъзнаете колко добър екип сте и ще се справите. Когато си видиш детето за пръв пък и се погледнете в очите, има един велик момент на познаване, не знам как точно да го опиша, само една майка може да го изпита. Същото това дете ще те изморява и ще ти къса нервите, ще го мислиш постоянно дали е добре. Ще се изумиш колко много обич можеш да изпитваш и как когато не сте заедно все едно част от теб липсва. Ще откриваш всеки ден черти от себе си и от партньора си и ще се гордееш с постижения като умението да яде само с лъжица.
Трудно е, плашещо е, красиво е, удовлетворяващо е. Всичко ще бъде наред.
Напълно разбирам, защото за жалост и аз изпитвам такива страхове от няколко седмици, а още повече, че съм след инвитро и ми минават мисли - дали не направих огромна грешка. Да не говорим как всички разказват за негативните промени , които те чакат, но малко споделят хубавите неща.
Не знам какво се прави в тази ситуация, само си надявам на най-доброто след раждането.
Не знам какво се прави в тази ситуация, само си надявам на най-доброто след раждането.
LeoSummer, няма защо да се упрекваш и не е егоистично, а осъзнато, така че по-скоро трябва да се гордееш със себе си. Предупреждавам, че ще изпиша доста, скоро ми беше на дневен ред това, извинявайте!
Предупреждавам, че ще изпиша доста, скоро ми беше на дневен ред това, извинявайте!Скрит текст:
Изпитвала съм всичко изброено преди да решим да имаме деца и в най-трудните моменти след като родих. Малко контекст - никога не съм мечтала да съм майка, за мен винаги е било опция, но само при положение че намеря правилния партньор. Имаме вече едно дете и чакаме второ с разлика от почти две години. Нямаме помощ от роднини, но поне имаме прекрасни приятели. Те обаче също са с деца.
Ще има моменти, в които няма да ти харесва да си майка, ще има моменти, в които няма да се справяш или поне така ще си мислиш и ще си казваш, че не е за теб и дори, че е било грешка, че детето ти заслужава по-добра майка.
Връзката с мъжа ти несъмнено ще се промени, няма да имате толкова време да сте си само двамата, да сте интимни по спонтанен начин. Тялото ти може да се върне към предишната си форма, но може и да не се върне и това е ОК, защото все пак е създало цял един човек. Мъжът ти ще види в теб колко сила се иска, за да роши едно дете, колко всеотдайност трябва, за да го гледаш денонощно и да поставяш него на първо място, не себе си. И ще започне да те уважава и обича по нов, по-дълбок начин. Същото важи и за теб, когато го видиш вече в ролята на баща, особено пък ако е бил с теб по време на раждането.
Ще изгубиш себе си, но и ще се намериш, или по-скоро ще се преоткриваш постоянно. Ще започнеш да забелязваш промени, които се надявам да са за хубаво, аз например съм станала много по-търпелива и много по-спокойна, спрях да се ядосвам за глупости почти изцяло. Ако започнеш да забелязваш негативни промени, говори с мъжа си, с близки и приятели, с терапевт, не е нужно да преминаваш през трудностите сама и да се превръщаш в човек, който не искаш да бъдеш. Хормоните след раждането ще се наместват известно време, така че може да се чувстваш тъжна, да плачеш. Някои неща са нормални, но други вече сочат към следродилна депресия и трябва с мъжа ти да знаете кои са признаците.
Освен ако нямате помощ, доста време няма да си сама - нито физически, нито в емоциите и мислите си. Това за мен е най-трудното, защото много ценя личното си време и пространство. Осъзнах, че за да е щастливо едно дете, първо трябва майка му да е щастлива, не може да даваме нещо, което нямаме ние самите.
Опитай да се организираш отсега, за да направиш прехода по-плавен. Свърши си всички задачи преди раждането, отидете на почивка само двамата, почивай, спи до насита, излизай с приятели и близки. Замрази готвена храна или заготовки, запаси се с трайни продукти, направи списък с любими бързи рецепти, за да има питателна храна вкъщи. Ако нямаш хоби, опитай да намериш нещо, което да можеш да правиш и вкъщи след раждането, дори малко време за теб с хубава музика, приятна книга, филм или сериал ще ти се отрази прекрасно. Не отказвай помощ и не се притеснявай да искаш.
Ако сте само двамата като нас, няма да е лесно, но ще си струва, ще осъзнаете колко добър екип сте и ще се справите. Когато си видиш детето за пръв пък и се погледнете в очите, има един велик момент на познаване, не знам как точно да го опиша, само една майка може да го изпита. Същото това дете ще те изморява и ще ти къса нервите, ще го мислиш постоянно дали е добре. Ще се изумиш колко много обич можеш да изпитваш и как когато не сте заедно все едно част от теб липсва. Ще откриваш всеки ден черти от себе си и от партньора си и ще се гордееш с постижения като умението да яде само с лъжица. Трудно е, плашещо е, красиво е, удовлетворяващо е. Всичко ще бъде наред.
Ще има моменти, в които няма да ти харесва да си майка, ще има моменти, в които няма да се справяш или поне така ще си мислиш и ще си казваш, че не е за теб и дори, че е било грешка, че детето ти заслужава по-добра майка.
Връзката с мъжа ти несъмнено ще се промени, няма да имате толкова време да сте си само двамата, да сте интимни по спонтанен начин. Тялото ти може да се върне към предишната си форма, но може и да не се върне и това е ОК, защото все пак е създало цял един човек. Мъжът ти ще види в теб колко сила се иска, за да роши едно дете, колко всеотдайност трябва, за да го гледаш денонощно и да поставяш него на първо място, не себе си. И ще започне да те уважава и обича по нов, по-дълбок начин. Същото важи и за теб, когато го видиш вече в ролята на баща, особено пък ако е бил с теб по време на раждането.
Ще изгубиш себе си, но и ще се намериш, или по-скоро ще се преоткриваш постоянно. Ще започнеш да забелязваш промени, които се надявам да са за хубаво, аз например съм станала много по-търпелива и много по-спокойна, спрях да се ядосвам за глупости почти изцяло. Ако започнеш да забелязваш негативни промени, говори с мъжа си, с близки и приятели, с терапевт, не е нужно да преминаваш през трудностите сама и да се превръщаш в човек, който не искаш да бъдеш. Хормоните след раждането ще се наместват известно време, така че може да се чувстваш тъжна, да плачеш. Някои неща са нормални, но други вече сочат към следродилна депресия и трябва с мъжа ти да знаете кои са признаците.
Освен ако нямате помощ, доста време няма да си сама - нито физически, нито в емоциите и мислите си. Това за мен е най-трудното, защото много ценя личното си време и пространство. Осъзнах, че за да е щастливо едно дете, първо трябва майка му да е щастлива, не може да даваме нещо, което нямаме ние самите.
Опитай да се организираш отсега, за да направиш прехода по-плавен. Свърши си всички задачи преди раждането, отидете на почивка само двамата, почивай, спи до насита, излизай с приятели и близки. Замрази готвена храна или заготовки, запаси се с трайни продукти, направи списък с любими бързи рецепти, за да има питателна храна вкъщи. Ако нямаш хоби, опитай да намериш нещо, което да можеш да правиш и вкъщи след раждането, дори малко време за теб с хубава музика, приятна книга, филм или сериал ще ти се отрази прекрасно. Не отказвай помощ и не се притеснявай да искаш.
Ако сте само двамата като нас, няма да е лесно, но ще си струва, ще осъзнаете колко добър екип сте и ще се справите. Когато си видиш детето за пръв пък и се погледнете в очите, има един велик момент на познаване, не знам как точно да го опиша, само една майка може да го изпита. Същото това дете ще те изморява и ще ти къса нервите, ще го мислиш постоянно дали е добре. Ще се изумиш колко много обич можеш да изпитваш и как когато не сте заедно все едно част от теб липсва. Ще откриваш всеки ден черти от себе си и от партньора си и ще се гордееш с постижения като умението да яде само с лъжица.
Трудно е, плашещо е, красиво е, удовлетворяващо е. Всичко ще бъде наред.Благодаря ви че си споделихте историята! Наистина ми подейства успокоително. На вас точнп какво ви помогна да се чувствате себе си и да не се изгубите?
Има дни, в които съм изпушила и се чувствам изгубена, има и страхотни дни, в които върша по хиляда неща с удоволствие и си лягам удовлетворена. Имам хоби, с което се старая да съм редовна, защото много го обичам. Обичам също да чета и семейно пътуваме при всяка възможност, това ни е любимо. С мъжа ми се редуваме да гледаме детето, за да може да излизаме и сами с приятели. Нямам вълшебна рецепта, всичко зависи от това какво ви прави щастливи и носи удовлетворение.
Момичета, в последните 2 седмици кръста ме скъсва. Ясно релаксинът си казва думата кръста ми нон стоп пука като стар гредоред…
Като седна за по-дълго сякаш се схващам.. ако стоя права пак и имам нужда от “изпукване”.
Какво мога да правя? Проблем с кръст не съм имала никога, нямам някакви хронични неща там.
Като седна за по-дълго сякаш се схващам.. ако стоя права пак и имам нужда от “изпукване”.
Какво мога да правя? Проблем с кръст не съм имала никога, нямам някакви хронични неща там.
Топка за бременни/фитнес топка. Топ покупка за мен. Важното е да е според ръста. След раждането е полезна за приспиване и успокояване на бебето също. Седенето на нея и кръгчета са достатъчни, но може да се добавят и упражнения, ето тези много ми помагаха на мен:
https://youtu.be/WSG7rJ05a88?si=fHSUnuam3vWt-uXt
https://youtu.be/WSG7rJ05a88?si=fHSUnuam3vWt-uXt
Здравейте, записвам се за темата. Преди 4 дни разбрах, че съм бременна 1 година след мисед в 8 г.с. Стискайте ми палци всичко да е наред този път. : ))
Дами, на някоя от Вас изписван ли е индометацин ректално? Ако да само при нужда или? Също така приемам аспирин акард 150 и лекарката, която ме следи каза, че се спира в 32 г.с. и се започва с фраксипарин до края, в деня на секциото и след това. Поради друг проблем ходих при гинеколог по рискова бременност, при който мисля и да раждам и той каза, че няма такова нещо- аспирина не спира в 34 г.с. и край. При Вас как е?
Здравейте, мамита ❤
На 21 октомври ми беше трансфера, сега съм в 9+1 г.с. След 10-та седмица ми казаха, че трябва да направя пренатален тест, защото ембрионите ми са ЗЕТ… Но не мога да реша къде.
Една приятелка ми препоръча SYNEVO — в момента имат акция и цените им са по-изгодни в сравнение с другите.
Вие от кои лаборатории сте останали доволни?
На 21 октомври ми беше трансфера, сега съм в 9+1 г.с. След 10-та седмица ми казаха, че трябва да направя пренатален тест, защото ембрионите ми са ЗЕТ… Но не мога да реша къде.
Една приятелка ми препоръча SYNEVO — в момента имат акция и цените им са по-изгодни в сравнение с другите.
Вие от кои лаборатории сте останали доволни?
Препоръчани теми