- Публикувана: 4 ноем. 2025, 08:52 ч.
- Последно мнение: 10 ноем. 2025, 07:28 ч.
Термин Ноември 2025 - Тема 6
Скарлет, честито и на теб! Да е жива и здрава малката и много да ви радва! А ти бързо да се възстановиш!
Понеже АГ ми беше казала днес да се чуем, ако не съм родила, звъннах й тази вечер и каза утре следобед да отида на тонове, ако няма промяна. Та така. Казах й, че 2 поредни нощи имам леки болки, каза, че е добре. Още една или две нощи и би трябвало да се роди малкият.
Понеже АГ ми беше казала днес да се чуем, ако не съм родила, звъннах й тази вечер и каза утре следобед да отида на тонове, ако няма промяна. Та така. Казах й, че 2 поредни нощи имам леки болки, каза, че е добре. Още една или две нощи и би трябвало да се роди малкият.
Vi, Misha и Скарлет , честити бебчета! Нека растат здрави и бързо възстановяване на вас покрай тях!
Миша, надявам се да минат скоро болежките, бързо да забравиш и да си спомняш само за срещата с бебо!
Аз бях на истински тонове миналата седмица, макар че не съм убедена колко въобще ги видя докторът, понеже излизаше от раждане и буквално препускаше измежду стаите. Бях с още едно момиче на апарат за тонове на съседно легло, като нейният дори нещо не успяха да го настроят да записва, но лекарят каза, ще бил видял и всичко ни било наред и при двете. Отпрати ни до следващата събота и каза, че вече щял да ни гледа за разкритие, т.е. очакваният преглед в 37 г.с отпадна. Аз супер много се стресирах от болницата и се поразревах преди това, понеже "приемът", т.е. влизането вътре през входа не беше от най-приветливите. Не съм лежала в болница досега и се оказа, че съм наследила явно страха от болнична среда от майка ми - нещо като паника, че нещо не в наред. Впоследствие се успокоих де, но чувството, че и двамата лекари неглижират всичко през последните седмици все още ме преследва. Просто се моля всичко да е наред и да няма неприятни изненади. Няма време за смяна на екипи и град, като изборът на болницата също беше информиран и уж най-доброто възможно за бебето и мен, та се надявам наистина да съм си внушила и всичко да мине леко, когато му дойде времето. При мен няма опция за епидурална, това ми беше казано предварително, понеже в града нямало читави анестезиолози, които да ми я бият. Та.. каквото такова, просто се моля и манифестирам (колкото и нелепо да звучи) всичко да е наред с нас. 🙏
Иначе и аз се чудя какво ли ще се случи, ако не дай боже, се разболея и трябва да раждам.. просто времето е такова едно вирусно и където и да излезе човек по задачи, все някой киха или кашля. И страшно ме дразни липсата на маски и даже елементарма хигиена масово у хората, но това е друга тема вече 😂
Миша, надявам се да минат скоро болежките, бързо да забравиш и да си спомняш само за срещата с бебо!
Аз бях на истински тонове миналата седмица, макар че не съм убедена колко въобще ги видя докторът, понеже излизаше от раждане и буквално препускаше измежду стаите. Бях с още едно момиче на апарат за тонове на съседно легло, като нейният дори нещо не успяха да го настроят да записва, но лекарят каза, ще бил видял и всичко ни било наред и при двете. Отпрати ни до следващата събота и каза, че вече щял да ни гледа за разкритие, т.е. очакваният преглед в 37 г.с отпадна. Аз супер много се стресирах от болницата и се поразревах преди това, понеже "приемът", т.е. влизането вътре през входа не беше от най-приветливите. Не съм лежала в болница досега и се оказа, че съм наследила явно страха от болнична среда от майка ми - нещо като паника, че нещо не в наред. Впоследствие се успокоих де, но чувството, че и двамата лекари неглижират всичко през последните седмици все още ме преследва. Просто се моля всичко да е наред и да няма неприятни изненади. Няма време за смяна на екипи и град, като изборът на болницата също беше информиран и уж най-доброто възможно за бебето и мен, та се надявам наистина да съм си внушила и всичко да мине леко, когато му дойде времето. При мен няма опция за епидурална, това ми беше казано предварително, понеже в града нямало читави анестезиолози, които да ми я бият. Та.. каквото такова, просто се моля и манифестирам (колкото и нелепо да звучи) всичко да е наред с нас. 🙏
Иначе и аз се чудя какво ли ще се случи, ако не дай боже, се разболея и трябва да раждам.. просто времето е такова едно вирусно и където и да излезе човек по задачи, все някой киха или кашля. И страшно ме дразни липсата на маски и даже елементарма хигиена масово у хората, но това е друга тема вече 😂
Благодаря на всички за пожеланията! Уникална подкрепа сте! 🤍
Честито на родилите мами, много спокойни бебета пожелавам и бързо възстановяване!
Моля някоя мама, която вече кърми успешно да даде един съвет.. кърма все още нямам, коластра също нямах. Мъчим се с бебо да го слагам да стимулира, но много киселее.
Имам съмнения също, че не мога да го сложа както трябва и не може да се захване, отделно болките в кръста и гърба са ужасни и не мога да издържа много (няма условия в болницата за кърмене, дори самото легло не е удобно да пробвам на него).
От два дни вече хапвам малко по- стабилно. Супичка хапвах, боза пих, също и много вода...пак няма кърма. Моля отчаяно за помощ ! Искам да си кърмя детето, но тук никой не помага. Само казват да съм упорита и че ще стане, но аз си мисля, че притеснението, стреса и самата болнична обстановка не ми влияят добре( все пак съм тук от 05.11..) .. това е най- дългият ми престой и силно се надявам утре да ни изпишат!
Честито на родилите мами, много спокойни бебета пожелавам и бързо възстановяване!
Моля някоя мама, която вече кърми успешно да даде един съвет.. кърма все още нямам, коластра също нямах. Мъчим се с бебо да го слагам да стимулира, но много киселее.
Имам съмнения също, че не мога да го сложа както трябва и не може да се захване, отделно болките в кръста и гърба са ужасни и не мога да издържа много (няма условия в болницата за кърмене, дори самото легло не е удобно да пробвам на него).
От два дни вече хапвам малко по- стабилно. Супичка хапвах, боза пих, също и много вода...пак няма кърма. Моля отчаяно за помощ ! Искам да си кърмя детето, но тук никой не помага. Само казват да съм упорита и че ще стане, но аз си мисля, че притеснението, стреса и самата болнична обстановка не ми влияят добре( все пак съм тук от 05.11..) .. това е най- дългият ми престой и силно се надявам утре да ни изпишат!
Misha002, продължавайте да слагате бебето често на гърдата, дори и за пет минути да е. Аз първите 2 - 3 дни го правих на всеки час и половина, два. Ако не можете да събудите бебето или не успявате поради някаква друга причина, то тогава ще трябва да ползвате помпа за стимулация. Бебето винаги го слагах на всяка от гърдите за около 10 минути или докато само пусне. Ако случайно реши да суче по-дълго - супер. Ето тази техника ползвах първите няколко дни и ми беше страшно полезна, тъй като бебето имаше затруднения със засукването. В случай, че се наложи още да останете в болницата - за да ми е удобно по време на кърменето, сгъвах завивката от леглото, така че да осигурява максимално височина, върху нея слагах възглавницата, а върху възглавницата бебето. Така успявах да кърмя в поза футболна топка и да държа гърба си максимално изправен, за да не ме боли. Прикачвам примерна снимка.
По време на кърмене се отделя окситоцин, а той от своя страна предизвиква контракции, които първите дни може да бъдат доста болезнени, но с времето значително намаляват. Тези контракции помагат на матката по-бързо да се свие и възвърне първоначалния си размер, както и да се изчистят по-бързо лохиите. Неприятно е, но е нещо нормално и го споделям, защото ми се искаше и мен някой да ме беше предупредил предварително. 😅
Опитайте се максимално много да запазите спокойствие, защото стреса наистина много пречи. Продължавайте да пиете много течности, дишайте дълбоко и се доверете на тялото си. Ако имате съмнения, че бебчето не хапва достатъчно пробвайте да го дохранвате след като първо сте го слагали на двете гърди. Стискам палци да ви изпишат по-скоро, за да си се приберете вкъщи вече. ❤️
Скрит текст: 
За правилно засукване споделям още няколко илюстративни снимки със съвети, които на мен ми бяха много полезни:Скрит текст: 
Много е важно при засукването зърното да сочи нагоре към небцето на бебето. Аз това не го знаех първия ден и моите зърна се разраниха заради неправилното засукване. Нормално е първата една седмица зърната ви да са чувствителни, но не е нормално да е болезнено. Е, при мен болката се задържа дори и след като схванах правилната техника, защото вече си бях разранила зърната и отне време докато зараснат. Друго нещо, което не знаех и допринесе за проблемите ми беше как правилно да откача бебето от зърното, тъй като не подозирах колко сериозен вакуум може да направи едно новородено. 😅 В това видео Хедра показва как се прави. По време на кърмене се отделя окситоцин, а той от своя страна предизвиква контракции, които първите дни може да бъдат доста болезнени, но с времето значително намаляват. Тези контракции помагат на матката по-бързо да се свие и възвърне първоначалния си размер, както и да се изчистят по-бързо лохиите. Неприятно е, но е нещо нормално и го споделям, защото ми се искаше и мен някой да ме беше предупредил предварително. 😅
Опитайте се максимално много да запазите спокойствие, защото стреса наистина много пречи. Продължавайте да пиете много течности, дишайте дълбоко и се доверете на тялото си. Ако имате съмнения, че бебчето не хапва достатъчно пробвайте да го дохранвате след като първо сте го слагали на двете гърди. Стискам палци да ви изпишат по-скоро, за да си се приберете вкъщи вече. ❤️
Привет, момичета 
На 08.11 се роди и моята принцеса - Александра
Оказа се, че и след три нормални раждания, четвъртото може да е изненадващо
определено не очаквах да се случи по този начин.
В събота в 6 сутринта станах да пишкам и изкървих.. доста като количество. Съответно се уплаших адски много и отидох към болницата. Добре е, че усетих бебето по пътя и се успокоявах, че каквото е да е, тя още е добре и ще ни спасят, но беше много травмиращо
В крайна сметка аз спрях да кървя, докато стигна до болницата (15 минути), там огледаха много добре цялата плацента и не видяха отлепяне, вече имаше само по малко стара остстъчна кръв, не е и прясна. Имах 3 см разкритие (аз си го имах от четвъртък де, та не беше ново) и много мижави контракции тук там по някоя. Мислех, че ще ме приемат в патология, но предвид срока на бременността, очертаващото се голямо бебе, кървенето и все пак някаквите разкритие и контракции, ме пратиха в родилна с почти никаква родилна дейност.
Аз там вече се успокоих, попаднах на невероятна лекарка (бях без избор на екип), която много помагаше през цялото време. Каза ми да хапна малко за енергия, защото тогава беше ясно, че скоро няма да се случат нещата. Правиха запис на тонове и след това ми казаха просто да се разхождам и че ще чакаме родовата дейност да се засили (или започне, ако някой пита мен). Тааа 10 часа в общи линии се въртях в тази родилна зала, просто обикалях напред-назад и кляках. Така прекарах целия ден. Беше основно скучно. Чак към 4 и нещо следобяда вече наистина имах родова дейност и по-яки и чести контракции. Тогава вече не ми се размина пукането на водите и системата с окситоцин. Когато вече стигнах до активната фаза, раждането беше бързо, под 2 часа с вече истинските контракции и няколко напъна накрая и в 18:22 тя изплака
и аз с нея беше без упойка.
След раждането ми беше много замаяно, мисля че повечко прокървих и загубих доста кръв, но на следващия ден вече бях в много по-добра форма, нямам някакви сериозни оплаквания. Разкъсах се малко при раждането, защото тя беше голяма, позашиха ме, но не бих казала, че шевовете ме болят. Болят ме краката, защото имам яка мускулна треска от обикалянето на родилната зала цял ден не стана на 100% ясно защо съм прокървила, но ми казаха, че е възможно някое кръвоносно съдче на плацентата да се е спукало и после главата на бебето да го е стиснала и запушила, за да спре да кърви 
Кърмата още не е дошла, но аз съм изключително спокойна и знам, че ще дойде. Стресът и болничната среда със сигурност влияят. Аз си я слягам често на гърда, за да стимулира, и я дохранвам с адаптирано мляко засега. Като слезе моята кърма, ще откажа тяхното мляко и готово
Гледайте да сте максимално спокойни по време на раждането и след това, така помагате и на себе си, и на бебоците
Успех на всички, на които още предстои
На 08.11 се роди и моята принцеса - Александра
Оказа се, че и след три нормални раждания, четвъртото може да е изненадващо
определено не очаквах да се случи по този начин.В събота в 6 сутринта станах да пишкам и изкървих.. доста като количество. Съответно се уплаших адски много и отидох към болницата. Добре е, че усетих бебето по пътя и се успокоявах, че каквото е да е, тя още е добре и ще ни спасят, но беше много травмиращо
В крайна сметка аз спрях да кървя, докато стигна до болницата (15 минути), там огледаха много добре цялата плацента и не видяха отлепяне, вече имаше само по малко стара остстъчна кръв, не е и прясна. Имах 3 см разкритие (аз си го имах от четвъртък де, та не беше ново) и много мижави контракции тук там по някоя. Мислех, че ще ме приемат в патология, но предвид срока на бременността, очертаващото се голямо бебе, кървенето и все пак някаквите разкритие и контракции, ме пратиха в родилна с почти никаква родилна дейност.
Аз там вече се успокоих, попаднах на невероятна лекарка (бях без избор на екип), която много помагаше през цялото време. Каза ми да хапна малко за енергия, защото тогава беше ясно, че скоро няма да се случат нещата. Правиха запис на тонове и след това ми казаха просто да се разхождам и че ще чакаме родовата дейност да се засили (или започне, ако някой пита мен). Тааа 10 часа в общи линии се въртях в тази родилна зала, просто обикалях напред-назад и кляках. Така прекарах целия ден. Беше основно скучно. Чак към 4 и нещо следобяда вече наистина имах родова дейност и по-яки и чести контракции. Тогава вече не ми се размина пукането на водите и системата с окситоцин. Когато вече стигнах до активната фаза, раждането беше бързо, под 2 часа с вече истинските контракции и няколко напъна накрая и в 18:22 тя изплака
и аз с нея беше без упойка. След раждането ми беше много замаяно, мисля че повечко прокървих и загубих доста кръв, но на следващия ден вече бях в много по-добра форма, нямам някакви сериозни оплаквания. Разкъсах се малко при раждането, защото тя беше голяма, позашиха ме, но не бих казала, че шевовете ме болят. Болят ме краката, защото имам яка мускулна треска от обикалянето на родилната зала цял ден
не стана на 100% ясно защо съм прокървила, но ми казаха, че е възможно някое кръвоносно съдче на плацентата да се е спукало и после главата на бебето да го е стиснала и запушила, за да спре да кърви Кърмата още не е дошла, но аз съм изключително спокойна и знам, че ще дойде. Стресът и болничната среда със сигурност влияят. Аз си я слягам често на гърда, за да стимулира, и я дохранвам с адаптирано мляко засега. Като слезе моята кърма, ще откажа тяхното мляко и готово
Гледайте да сте максимално спокойни по време на раждането и след това, така помагате и на себе си, и на бебоците
Успех на всички, на които още предстои