Като я пращате в чужбина, я вкарвате в още по-голям филм.
Първо е тъпо да бяга и да се крие, тя не е направила нищо лошо.
Второ, такива схеми за криене на детето, могат да й навредят в бъдещи дела за бащинство и родителски права.
Трето, бившият не я заплашва, има само общи приказки - "на всяка цена", "получавам каквото искам" и бла-бла.
Авторката да си гледа спокойствието, за да не навреди на бебето.
А за юридическите неща - да си кара по закон. Има закони, но тя трябва да знае и да се позове на тях.
Трябва да мисли на първо място за детето и как да е добра майка. Тя явно е допуснала някаква грешка (под афект) и сега я е страх дали бившият има доказателства. Но не я подтиквайте към още грешки.
1. Да ражда, където й е най-удобно. Бебето е най-важно, да мисли за него.
2. Още при постъпване да заяви устно и писмено (с предварително написана молба) в болницата, че не трябва да дават сведения за нея на НИКОГО. Здравословното състояние са лични данни от високо ниво и законът за защита на лични данни и съответният регламент дават голяма защита. Може да добави, че един луд я преследва.
3. Ако все пак бившият цъфне вътре в болницата, вика доктор, охрана и иска да го изгонят - при бебетата не може да влиза всеки. След това пуска жалба до болницата, че са разпространили лични данни. После адвокат ще й обясни какво да прави, за да получи малко обезщетение, ако реши. Основното е да попречи на бързо признаване на бебето, докато е в родилното.
4. Ако ББ все пак реши да доказва бащинство - това става по закон и отнема много-много време, няколко години - 3, 4, може повече и повече. Тук вече й трябва адвокат.
Ох направо…как им се връзвате на тези селски тарикати.