Трябва ли двойките да имат общи пароли или това е нарушение на личното пространство?

Общи пароли нямаме и не мисля, че са нужни. За мен не е проблем да я споделя.
Ако тръгна да се съмнявам в него, паролата ще е последният ми проблем.
Като цяло и двамата не сме ревниви.
Мразя да ме ограничават и това е всичко.

Не. Мъжът ми даже не може да отключи телефона ми.

Aferin 👏🏻.
Почвам да се съмнявам една ли съм, наистина.
Никога не съм имала потребност да чета чужда комуникация, даже и да отговарям на чужд телефон, макар и на познати хора.
Не звънят на мен.

Споделям това мнение. И за безгръбначност също. Искам си моето лично пространство и смятам, че другият също има право на такова. Не бих могла да уважавам човек, който съзнателно се обезличава.

Ако  бъркате по- често в гащите и портфейла на мъжа ви, отколкото в телефона му, много мъка на тоя свят ще отпадне.🤗

И там даже няма парола. Едно копче и цип.

Личното пространсво е част от нормалната психика.
"Всичко общо" е лудост ревнива.

Нейните неща са нейни
Моите неща са общи/нейни

В дамска чанта не се бърка , на 5 ми го набиха това в главата

И ей така си живея в мир и любов

Абсурд. Ние си ги знаем повечето по стечение на обстоятелствата, но чак да настояваш за обща парола според мен говори за проблем с доверието или със самочувствието.

Ние си ги знаем, защото все на някой се налага да ползва в един момент лаптопа или телефона на другия - имаме общ бизнес. Дори и децата ни знаят паролите, защото и те ни ползват устройствата понякога. Никой от нас няма интерес да чете комуникациите на другия, то и да ги чете, нищо ново и интересно няма да разбере. Това за мен е една много проста и обикновена форма на хармонично съжителство, всичко други за мен би било признак на дребнодушие и мнителност, които са доста кофти човешки качества.

Никога не е ставало дума даже. Подозирам, че той неговите няма да ми ги каже, но и не бих очаквала. И моите не ги казвам. Дори децата си крият, най-вече едно от друго, фигурите за отключване на устройствата и аз също не ги питам.
Диктувала съм на мъжа ми парола за мое банково приложение по конкретен повод.
На бившия ми приятел знаех някакви пароли, защото той ми ги беше казал, по повод какво значат, какво ползва за парола. Вече не ги помня, де.
Нямам парола за заключване на телефона, много досадно би ми било; и го държа на свободен достъп, когато съм вкъщи. Логнат е във всички сайтове и приложения, които позволяват да не се разлогваш. Не ми е проблем той да го гледа, предполагам, че и на него не му е аз да видя неговия, но не държа.
Човек ако има тайни, ще ги пази по-надълбоко.

Общи пароли - не, но на мейлите на мъжа ми и акаунти разни му имам записани паролите, по негова молба! Той мейл не ползва (освен служебен, там му нямам парола, само в работа го ползва), но на gmail, abv, ги имам, защото като му се наложи да ги ползва, той е разсеян и ги забравя, уж си ги има записани. Никога не му чета пощи, той почти не ги и ползва, ама ако се наложи, пита "как ми беше паролата" 😂

Иначе той няма ФБ, само аз, моите пароли той не ги знае, ама не защото не бих ги дала, а защото няма да се занимава.

Телефоните не си ги заключваме, мен ме изнервя да ми е заключен. Добре, че и той не си го заключва, че беше го изгубил, в трамвая му изпаднал, човек го намерил и ми се обади, та се видяха да му го даде.

ПП. И аз навсякъде съм логната, където може и нямам грижа, никой не ми гледа телефона, нито аз гледам на мъжа ми.

Абсолютно предмет на лична преценка и общ комфорт. Няма вярно и грешно. Ако и двамата искат да си знаят паролите - супер. Ако и двамата не искат - пак супер. Проблем е, когато единият иска, а другият - не. Тук вече има несъвместимост на изисквания и комфорт.
Какво е обща парола? Ако е използване на една и съща парола за всичко, това не е редно от съображения за сигурност. Не съм много веща в темата за личното пространство. За мен то се изразява в лична свобода да правя, каквото ми се прави и да не ме ограничават (не говоря за изневери и тайни чатове с мъже). В моето семейство си "знаем" паролите по технически причини, не сме си ги изисквали - мъжът ми знае моите, пък аз не помня неговите (че и моите - пиша ги и ги прибирам в шкафчето) 😄 като трябва да му свърша работа, дава ми парола, аз после си я забравям, защото не ми стига харда.
Доверието в една връзка е основен компонент, но реално погледното, според мен, няма как да имаш 100% доверие на някого, нито пък той на теб. Не е и реалистично да се изисква такава наивност. Примерно, моят съпруг ми е споделял, че понякога ми преглежда телефона. Изобщо не ми дреме. Да си гледа, ако ще му донесе някакво спокойствие. Аз искам той да се чувства добре. Даже не знам кога го прави. Нямам тайни и абсолютно нищо не ме притеснява. Нито го приемам за нарушение на личното пространтво. Ние сме женени, пространството е споделено. Той си излиза с приятели, аз си излизам. Не си пречим и не се следим. Ние по цял ден не сме сигурни дори в кое населено място е всеки. Аз тръгвам за работа в тъмни доби, той още спи. Прибирам се по някое време следобед, той се прибира в различни часове вечер. Работи, не ме притеснява. Мисля, че ако се случва нещо нередно, то се усеща. Случвало ми се е в миналото.
Има, обаче, и патологични ревнивци, които виждат гиганти във вятърни мелници. Там нещата са страшни. Но се разпознават много лесно и от тях се стои далеко.

Да си дойдем на думата

Правителството:
- Не твърдим, че всички са престъпници (грешници, нарушители), но за всеки случай ще ви следим и контролираме (всички!). Само за всеки случай Все пак гледайте да не се наложи. Случая
+
Религията:
(чети по-горе под "правителство")
+
Работодател:
(чети по-горе под "правителство")
+
Съдебната система:
(чети по-горе под "правителство")
=========================
= Съвременното псевдо-либерално общество, чиито морални принципи се крепят на женския добродетелен морал. И които принципи ще бъдат наложени чрез всички възможни цифрови, аналогови и юридически техники и технологии.

И стига с това доверие вече. Далеч не всички мъже си примират за женското доверие. Пробвайте се да го пробутате на тези, за които то има стойност. Най-добронамерено вярвам, че намирате достатъчно такива.

ММ може, но нищо няма да разбере на български, а чатовете с колежки или местни познати хич не го интересуват. Само го информирам с две думи кой как е и дали има нещо ново. Уважаваме приятелите на другия и не се бъркаме в комуникацията.