Отговори
# 45
  • Мнения: 18 208
По принцип мисля, че всеки може да действа, както намери за добре.
Де факто онези, които действат за общи пароли, ми изглеждат дълбоко разцентровани и то не само в любовен аспект.  
Практически у нас си знаем паролите и схемата на образуването им, така че можем да достъпим всичко. Не го правим и даже сме забравили, че го можем. Нямаме нужда.

# 46
  • Мнения: 343
Пароли не давам и не искам - нито преди, нито сега. Но веднъж се случи както си блея така, уважаваща и доверчива, да бъда предадена по изключително грозен и неочакван начин, за който предварително се бяхме уточнили, че за мен би значел край на отношенията. Разбрах случайно, когато той ми даде телефона си да чета негов чат с приятел - хванах няколко думи и настоях да видя какво са писали нагоре. В негово присъствие - не съм се крила и ровила тайно. И сега, кой крив и кой прав, че той ме предаде, пък аз разбрах? Grinning

# 47
  • София
  • Мнения: 37 970
По принцип мисля, че всеки може да действа, както намери за добре.
Де факто онези, които действат за общи пароли, ми изглеждат дълбоко разцентровани и то не само в любовен аспект.  
Практически у нас си знаем паролите и схемата на образуването им, така че можем да достъпим всичко. Не го правим и даже сме забравили, че го можем. Нямаме нужда.
Винаги, абсолютно винаги някой ще се изкуши.
И не, нямам нужда.

# 48
  • Мнения: 24 433
Въпрос на лично пространство е, да.
Няма утвърдени схеми.
За общи никога не съм била.
Моите ги знае за лаптоп, телефон, аз неговите. Не ми пречи, нямам какво да крия, ако се изкуши. Но познавам човека – не би пипал и ровил в личните ми вещи. Аз също. Доверието се гради с действията в реала, онлайн съм се начела на какво ли не.

# 49
  • Мнения: 17 400
Категорично не. Дори на децата си не знам паролите за телефоните, както и те моята. Знам за акаунта им в Гугъл, понеже са с фемили линк, съответно аз контролирам профилите. Голямото е близо до 16 години и акаунтът скоро няма да подлежи на родителски контрол така или иначе. Има лично пространство, което не бих нарушила, освен, ако не е жизнено важно.

# 50
  • Мнения: 1 370
Общи не са, не ми е дошло на ум. Grinning
Имаме всички пароли записани в 1 тефтер, не само нашите и на родители, сестра ми, детето. Да ви кажа, често ги искат. Освен това държим цял.архив от копия на дипломите, актове за раждане и т.н пак на същите. Grinning
На телефоните нямаме пароли. В WhatsApp и Messenger са ни запаметени паролите.
Лично пространство аз разбирам да не му вземам четката за зъби. Или да си чета книгата на спокойствие и никой да не ме закача. Или да изляза на бира с приятелка и пак да не ме закача. Или да изляза за 6 часа да се шлая някъде.
Обаче доверието се гради с годините, ако сега си хвана гадже, нещата ще са различни.

# 51
  • Мнения: 245
Аз съм от старото поколение - не мога да приема телефона като нещо лично. Едно време не виждахме кой звъни, телефонът беше един, семеен, драми нямаше Satisfied
За мен телефоните и мейлите са средство, което ни улеснява живота, нищо повече. След като си забравих няколко пъти кода за отключване, а с пръстов отпечатък не става (дефектни са ми пръстите явно), накрая мъжът ми реши проблема като сложи и на моя неговата комбинация от цифри. На мейлите ни са запаметени, даже не е нужно да ги въвеждаме (и пак са еднакви навсякъде по гореописаната причина). Освен служебни и движение на поръчки, друго няма.
"Ало, батерията ми пада, изрови ми еди какво си от мейла!" - напълно нормално го приемаме.
На майка ми и баща ми също им знам паролите, включително на служебния мейл (частен бизнес имат, не прониквам в чужди фирми Laughing). Там също редовно аз или мъжът ми влизаме да помагаме, че не винаги се оправят сами.
Сега по принуда Телеграмът ни е общ. Моят го откраднаха, не успях да направя нов, а ми трябва за служебен чат. Той така или иначе почти не го ползва.

Не виждам нищо лошо всяка двойка да си действа, както ѝ е удобно. Нещо, което едни усещат като лично пространство, за друг не е. Но да си налагат едни на други разбиранията, това вече е навлизане в личното пространство.

# 52
  • Мнения: 2 700
Обаче доверието се гради с годините, ако сега си хвана гадже, нещата ще са различни.
Именно. При младоженци и гаджета е едно, при празнуващи юбилеи на цветни метали, които се познават един друг по-добре отколкото сами себе си - съвсем друго. Под въпрос от типа от колко време сте заедно би направил темата още по-научно значима.

пп. Боверик, добре ли си, приятел? Да хапнеш един сникерс или нещо?

# 53
  • София
  • Мнения: 37 970
Пароли окей.

Да питам за следенето - кой и колко има право?

# 54
  • Мнения: 74
Предвид времената, в които живеем, бих казала, че родителите имат право да следят децата си (като са по-малки) от съображения за сигурност. Подозирам, че нямате това предвид. Възможно ли е да дадете по-голям поглед над ситуацията или въпросът е чисто любителски?

# 55
  • София
  • Мнения: 44 907
Локацияяя? Не, не, невър.

# 56
  • София
  • Мнения: 37 970
Питам конкретно за двойките, в заглавието си го пише.

# 57
  • Мнения: 40 680
Предвид времената, в които живеем, бих казала, че родителите имат право да следят децата си (като са по-малки) от съображения за сигурност. Подозирам, че нямате това предвид. Възможно ли е да дадете по-голям поглед над ситуацията или въпросът е чисто любителски?


Заглавието на темата е ясно. Какви деца ви гонят?

# 58
  • Out of the Mix
  • Мнения: 2 950
Не съм чел всичко, Горджи, но ще кажа нещо актуално от моята камбанария.

За общи пароли на лични вещи не знам как и за какво трябва да се говори, аз никога не съм имал/не сме имали, нито пък някога ще имам, ако говорим за телефони.

Общи пароли за какво?
За мейли?
Абсурд. Нито ме вълнуват служебните й кореспонденции, нито пък от моите тя се интересува, това си е фирмена тайна, не че има "тайни" иначе.

Ако говорим за отношение, обаче, и ако двама души са се запознали да кажем в приложение/я за запознанства, съм на мнение, че влезне ли се във връзка, се трият и дерегистрират потребителските акаунти с телефони един срещу друг, след което съсредоточаване в реалния живот на 4 очи и заживяли вовеки и щастливо.

Разбира се, че това не е гаранция, и винаги може да си направиш пак профили, но вече се има едно допълнително наум.

В такива времена живеем.

На моята й пишат постоянно, защото е много привлекателна, но ако тръгна да се филмирам, трябва да се гръмна, и няма никакъв смисъл. Изтрила е акаунти в дейтингите, но Фейса и Инста си ги държи, защото ги ползва и по работа. Гледам отношението и да ни е добре, с другото се смеем, дори си разказваме и показваме. Ревност няма, има уважение и любов.

# 59
  • София
  • Мнения: 282
Нуждата от обща парола е знак за недоверие. Окей. Съгласна.

А нуждата да имаш парола, за да си сигурен, че партньора ти не те следи, на какво е знак? Пак недоверие.

Едно време хванах едно гадже да ми чете чатове. Последва скандал и тотално заключване на всичко от моя страна. Преди това дори не ми беше хрумвало, че мога да си заключвам компютъра. А фейс и всичко си ми бяха логнати и достъпни. Еми свърши тая, доверието беше загубено. Моето към него, неговото не коментирам.

Обаче идеалът, който си представям, изглежда така - моята липса на парола би била знак за прозрачност и отдаденост. И на доверие към партньора ми, че е достатъчно зрял, за да не нарушава границите ми. Това се дава доброволно и не се изисква.

Общи условия

Активация на акаунт